Живка Иванова: "Pompeii Red"

"Стихосбирката "Pompeii red" съдържа 28 стихотворения, писани през последните три години. Стихотворенията са групирани в четири теми: "Тя, истинската", "Приказки", "Морето, сезоните" и "Очи" като под първото подзаглавие попадат онези, които боравят със същността на жената, стремежът към обич, взаимност и красота; във втората група стихотворенията са създадени като приказки, с повече метафорика, мистични елементи и въображаеми картини; в "морето, сезоните" са влезли онези стихотворения, които третират вечните отношения на човека с морето, нещо типично за авторите, живеещи от дълго време на брега и влюбени в морето, и четвъртата група, "очи", съдържа най-много стихотворения, тя е по-обща, там ударението е поставено върху отношенията и чувствата между хората въобще - съмнението в собствените сили, остаряването, страховете, съпричастието, вечния стремеж към господство над останалите хора и природата.

Стихосбирката носи заглавието "Pompeii red", защото това е названието на особен вид червена боя, за която се споменава в едно от стихотворенията, а и защото самите стихотворения представляват по-скоро наслагване на различни нюанси един върху друг, докато се получи съвършена картина и оставят читателя по-скоро сам да направи философските си заключения, докато възприема тази картина, отколкото да му ги предоставят наготово."

Живка Иванова

да счупиш костилка от кайсия

искам да съм ядка от кайсия
да се свия в тъмното на себе си
ти да си костилката триръбеста
и мълчания да ми постилаш
някой да ме хвърли сред косите
чернопръхкави на изорана нива
фибите й сламени да пукат
да ме близне споменът
за гущерче
искам да забравя сока дъхав
да не ми тежи онази
месеста оранжева обвивка
на говорене и на споделяне
нито пък червените й лунички
нека всички пътища напечени
кашляйки да плюят маранята си
да препиват с грохот и обичане
аз ще си люлея тишината
ще си чакам гърбавите есени
стъклените зими - бели кучета
на протяжни пролети
елените 
ако искаш
мога да покълна
или
мога бавно
да отровя
някого
който
преднамерено
те счупи

приумиците на смъртта в жегата

смъртта броди нощем
по прашните улици
след като цял ден
е спала на сянка под узрелите джанки
още и сладни по устните
но вече надушва кръв
тя отдавна не е онзи скелет с косата
има съвременен образ на млада жена
с пищни устни
и пухкави бели ръце
отбягва да се претоварва денем
заради жегите
обича предизвикателствата
не е удоволствие да отнесеш някого
който те чака от месеци
има странни приумици
питайте Сарамагу
нощем преди разсъмване
е хладно и тихо
прахта хлипа
под босите и нозе
кой ще ти слуша прахта
ето ти бял объл камък
пасва на младата ти ръка
хей момче
удряй удряй удряй
всичко е в удара
обичта и омразата
болката вярата и неверието
врелия ненаситен гняв
към света и покварените му жители
към всички
към всеки
към пожара
разпален в собствения ти мозък
дай ми сега
това смачкано кърваво още топло тяло
да го прегърна
да си го отнеса
после ще дойда за теб

Стихотворенията са от книгата на Живка Иванова "Pompeii red"
Изд. Знаци 2021
Брой страници: 46
Цена: 12 лв.

За книгата

"Жива, топла женска поезия, натежала от синестезии, метафори, екзотика,
магически визуализации на страстно творческо въображение (Шехерезада) 
и интертекстуална асоциативност."

Проф. д.ф.н. Калина Лукова

"Стиховете са в модерния за днешната поезия формат без главни букви и пунктуация,  
но не са лапидарни, външно напомнящи хайку, те са доста обрани от външна метафорика, 
понякога провокативни, но галещи сетивата. Стихове с отлично владеене на свободния стих, 
великолепни поанти и скрити метафори.

Поезия, която облича в думи неща, които не се поддават лесно на образност; поезия, 
в които съжителстват и се допълват сетивно музика и зрение, минало, настояще и бъдеще, 
онтология и метафизика. И все пак най-важното са думите, езикът."

Владимир Шумелов, белетрист и литературен критик

За автора

Живка Иванова е родена на 27 октомври 1951 г. в гр. Стара Загора. Завършила е РЕГ Максим Горки в родния си град и английска филология във ВТУ Св. Св. Кирил и Методий, Велико Търново. Преподавател е по английски език и преводач от/на английски и от руски.

Живка Иванова е автор на стихосбирките Вторникът е зелен (2012) и Оценяване на видовете (2017), на сборника 99 лимърика с български привкус (2015) и на сборника с разкази Плетачката (2016). Последната ù книга е стихосбирката Pompeii Red (Знаци, 2021).

Публикувани са нейни преводи на поезия: Владимир Висоцки, Роберт Рожденственски, Марсианските поети (UK) в сп. Факел, в-к Литературен вестник, сп. Море; собствена поезия и проза – във в-к КИЛ, сп. Море, алманах Бургас, сп. Но Поезия.

Носител е на Трета награда от конкурс за поезия Паметта на водата, гр. Бяла (2012), на  Награда на Кулски поетичен панаир Йордан Йончев (2014), както и на Плакет Пегас за сборника разкази Плетачката (2016).

• Живка Иванова в Диаскоп

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.