Многократно награждаваният американски поет Робърт Блай почина на 94 години

Блай беше против войната във Виетнам и автор на „Железният Джон” - манифестът на „движението на експресивните мъже”.

Превод от английски език: Юлияна Тодорова

След служба в американските военноморски сили през 1940-те, Блай се превръща в блуден поет, преводач и автор на проза. В есе за „Ню Йорк Таймс” през 1984 г. той си спомня как е започнал.

 „Един ден, докато учех стихотворение на Йейтс, реших до края на живота си да пиша поезия”, казва той. „Осъзнах, че само в едно единствено кратко стихотворение има място за история, музика, психология, религиозна мисъл, настроение, окултни предположения, образи и събития от живота на някой човек.”

В опит да обобщи кариерата на Блай „Стар Трибюн” казва, че той „започва с писането на пасторални стихотворения за селска Минесота и продължава да разтърсва самодоволния свят на поезията на 1950-те, да се бунтува срещу войната, да представя международни поети на западния читател и става най-продавания автор, който учи мъжете как да бъдат свързани с чувствата си”.

Томас Р. Смит, дългогодишен приятел и асистент на Блай, с когото редактират няколко книги за поета, казва, че Блай „предизвиква конвенционалната идея, че цялата американска поезия идва от източното и западното крайбрежие, кампусите на колежите и университетите, като прокарва ново пространство за поетите от американския Среден запад”.

През 1960-те Блай става водещ опонент на войната на САЩ във Виетнам. През 1968 г. той дарява средствата от своята Национална награда за книга, спечелена за „Светлината около тялото”, за организиране на събития срещу свикването на наборни войници.

По-късно в живота си Блай е лидер на „движението на екпресивните мъже”, противоречиво начинание мъжете „отново да се свържат” с традиционните разбирания за мъжественост.

През 2016 г. списание „Ню Йорк” описва Робърт Блай като „приятелски настроен към медиите шаман на митопоетично движение за освобождаване на мъжа… разцвет на семинари и книги за мъжка самопомощ, което успява едновременно да е новаторско и ретроградно” и което „се появява естествено от феминизма или поне претендира за връзка с него, то също така има за свой много продаван квази-манифест творбата на Блай „Железният Джон: книга за мъже”.

Тази книга излиза през 1990 г. Авторът споделя, че работата му с мъжете не е била предназначена да се противопостави на жените и през 1990 заявява пред „Ню Йорк Таймс”: „Най-голямото влияние, което сме имали, е това у младите мъже, които са решени да бъдат по-добри бащи отколкото са били техните собствени.”

Смит казва, че връзката на Блай със собствения му баща – сдържан норвежки фермер, „води до изследване на това какво е да си мъж. Той вижда американските мъже като изправени на кръстопът.”

„Робърт Блай се тревожеше, че мъжете загубват вътрешния си живот, този по отношение на чувствата си, връзката си с истории и традиции, също и литература. Но ироничното беше, че той беше като един Джон Уейн с барабан. Това е противоположно на неговата същност.”

Повече от 25 години по-късно актьорът Марк Райлънс, носител на Оскар, пише в чест на Блай за „Гардиън”: „Блай имаше тази проникновена способност да разбира какво става и не чувстваше свян да го каже. Робърт присъстваше, когато за първи път отидох на събиране на мъже, организирано „под егидата” на див танц. Бяха се събрали 90 мъже и беше невероятно.”

Райлънс казва, че Блай го е научил „наистина да внимава за какво пише”, като му е помогнал да превъзмогне смъртта на дъщеря си чрез поезия.

По отношение на значителната работа на Блай като преводач, Райлънс пише: „Най-задълбоченото нещо, което по-възрастен мъж може да направи за някой по-млад, е да му бъде ментор и учител, точно както той привнесе в английския език огромната си любов към испанските поети, поетите-Суфисти, Руми – всички онези невероятни хора, които са били такава подкрепа.

„Все едно сме живели в градче, в което е имало само малко китайско ресторантче за храна за дома и сега, благодарение на Робърт Блай, там има за вземане за дома от целия свят.”

Блай е надживян от втората си съпруга, Рут, за която се жени през 1980 г., децата си Мери, Бриджет, Ноа и Мика, доведената си дъщеря Уесли Дута и деветимата си внуци.

Мери Блай съобщи, че погребалната церемония ще е частна и помоли почитателите на Блай да изпращат дарения на любимите си асоциации на поети.

„Той беше велик поет и страхотен баща”, каза тя.

„И страхотен съпруг”, добавя Рут Блай.

ДА ЖИВЕЕШ В КРАЯ НА ВРЕМЕТО

Робърт Блай

Колко сладост има в детските гласчета
и толкова недоволство в края на деня,
такава радост щом премине влак.

Не знам защо петелът все кукурига,
нито защо слонът постоянно надига хобот,
нито пък защо Хоторн нощем винаги чувал минаващи влакове. 

Красивото дете е дар от Бога,
приятелят - вена върху дланта ни,
раната – наследство от вятъра.

Някои хора казват че живеем в края на времето,
ала аз вярвам: хиляда езически проповедници
ще се явят утре за да покръстят вятъра.

Не трябва нищо да правим за Йоан. Кръстителят
е поставил ръка върху земята толкова отдавна
че водата в купела ще носи винаги сладост.

Какво, като не знаем какво дърдори петелът
посред нощ, нито защо се чувстваме
така доволни щом премине влак.


Стихотворението е добавено и преведено от Юлияна Тодорова
26.11.2021
Варна

Фото: Шон Смит, The Guardian

• Прочети в оригинал

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.