Георги Чепилев: "Когато една цивилизация се превърне в труп, галванизацията може да я раздвижи само временно"

Когато науката попадне в користни ръце, тогава от нея се опитват да направят оръдие за заблуда и деятел на насилие и свирепост.

Царството на науките не е демокрация, то е аристокрация в благородния смисъл на думата.

Човекът-индустриална машина пребивава в отсамния свят като чудовище или вампир. Символ на индустриалната медицина е интензивното отделение – човек омотан в маркучи, изкуствено подържан жив чрез уреди-машини.

Науката, вместо да дава бодра увереност, е доведена до безсилие от превръщането ù в бизнес.

Нашата цивилизация има много блестящи успехи, но една техническа грешка в Атлантида доведе до гибел тази извънредно високоразвита цивилизация.

Формата на изказване е специализирана реч, приспособена за най-доброто изпълнение на една или друга специфична задача. Всекидневният разговорен език има променлив характер, защото е сложна структура от символи, които осъществяват множество индивидуални и социални функции.

Прието е да се различават различни форми на изказване – научна, поетична, математична, религиозна, метафизична, философска и т.н. Френският или немският са различни езици, но на всеки от тях е възможно такова изложение.

Но не всички характерни форми на изложение са основни. Различават се подобно теорията за цветовете – първични и вторични форми за изказване. Първичните са тези, които не се явяват функции на други форми на изложение. В днешно време е прието да се счита, че има три първични форми за изказване: научна, естетическа и техническа. Всички останали форми са вторични, т.е. явяват се функции на тези първични форми. Кратката характеристика на тези първични форми дава възможност за някаква степен на обхват на взаимната връзка между наука, изкуство и технология.

Научното изложение по своя характер се явява констатиращо или предполагащо. И констатацията е или утвърдителна, или отрицателна. Научното изложение дава такъв план, който с нарастваща точност помага на човека да определи какво очаква - на базата на онова, с което се среща в непосредствения опит. Може да се каже, че научната форма на изказване благоприятства за точното предвиждане. Всяка наука има още една друга страна, обща за нея и изкуството.

Особено от две години насам у нас усилено се говори и пише за „науката” и за чисто „научен мироглед”. И аз съм за науката, но тя не е някаква богиня, знаеща всичко и разрешила всичко. Освен това съществува фалшифицирана наука, впрегната в услуга на тъмни и користни домогвания. Когато науката попадне в користни ръце, тогава от нея се опитват да направят оръдие за заблуда и деятел на насилие и свирепост. Тя става обществена опасност, защото заблудената тълпа е неспособна сама да опознае и прецени фактите, сляпо вярва на тази извратена наука и се отдава сляпо на волята на тези, които имат интерес да не казват истината.

Освен възможности за съзнателни научни заблуди, в науката има хипотези и теории, а нито хипотезата, нито теорията е чиста научна истина. Науката няма и отговор на най-важните в един мироглед въпроси като произхода на света, живота и човека. Царството на науките не е демокрация, то е аристокрация в благородния смисъл на думата.

Считам за необходимо да обърна внимание  върху опорочеността на терминологията в днешния живот. Например главните недъзи, от които страда част от научната терминология са: антропорфичност, телеологичност, субективистичност и метафизичност на думите и изразите. Едни от термините са антропорфични, защото усвоения им смисъл и значение предполага зад тях човек – „способен е”, „природата не търпи” и пр. Други са телеологични, т.е. със съдържание и смисъл, като че ли явленията стават в предвид постигане от по-рано поставена цел: „в природата е така наредено” и др. Трети са метафизични, защото клонят към метафизични същества и същности: „душа”, „сила”, „интуиция” и пр. Накрая – субективистичните термини са тези, които по смисъл предполагат действащ като човек субект: „свързвам”, „произвеждам” и др. Служенето с такива порочни термини и изрази е вредно за науката, защото чрез тях се добива погрешно обяснение на явленията в природата и обществото. Желателно е тяхното избягване и служене с констативно описателни термини и фрази, или в краен случай при необходимост да се ползват с предварително обяснение в какъв смисъл и значение се употребяват.

Но хората имат и други потребности освен точните предположения. Трябва да се признае, че обектите освен всичките си качества имат и ценностни качества. Изкуството е език за предаване на ценности. Показа на ценности не трябва да се смесва със заявлението за ценности. Науката също може да прави заявления за ценности, но естетичната форма на изказване не е език за ценности, а е език на ценностите. Научната форма на изложение не увлича към показ на ценности, не съблазнява към действие с помощта на техниката. И все пак насоката на науката се определя от това какви ценности има у хората в дадено време. Науката дава основа за контрол над всяка техника. Ако е вярно, че науката дава основата за контрол над технологичната форма на изложение, вярно е и това, че развитието на науката е неразделно от развитието на техниката.

Естетическата форма на изказване може да показва не само позитивни, но и негативни ценности. Тъй като човешките ценности се явяват функция от интересите на хора, в свят при който подобни интереси се проявяват и действат, то за показването на ценностите е необходима връзка между хората и околния свят. Ето защо естетическата форма на изказване може да се докосва до научната и технологичната дейност, а показването на негативни ценности усложняват и разрушават моралните норми. Защото морал означава активният опит максимално да увеличи позитивните ценности и се отнася бдително към всичко, което хората считат за добро и зло.

Третата първична форма на изложение, налагана в съвременния свят е технологичната. Тя се отличава с употребата на такива символи като: „задължен”, „трябва”, „направи” „неправи” и т.н. Т.е фразата в технологичното изказване е в заповедна форма. Нейната цел не е да описва ситуация или да покаже ценност, а да подбуди към определен способ на действие – напр. „боята от този род трябва да се употреби по следния начин…”. Освен това ценността може да е обявена или не, тя в случая е трайността на боята и се подсказва чрез научна констатация: „този способ за употреба е най-добрият начин”, „Ползвайте боята както е указано!”. Интересна е българската комикс лента „Правила за мъжете и жените”, чиито текст е със заповедни изрази.

Различните градации на технологичната форма за изказване са свързани с определена техническа цел: медицинско изложение, инженерно, селскостопанско и пр. Всяка професия си има свои заповедни изрази и термини, своите „трябва”, във връзка с ценностите, които се стреми да управлява.

Въпросът за това какво отношение има морала към технологията, може да се види при сравнението на религиозно философския морал и този на техническото общество. При последното всяко действие се явява морално, доколкото е насочено към използване на техниката за реализиране на някаква ценност. Но в този случай моралната форма се явява под вид на технологичната, т.е. моралът се превръща в технология на технологията.

Всяка епоха има свой образ в изкуството на романите в картини и комикси.

Появата на индивида в изкуството зароди картинното повествование.

Но личността се явява нещо повече от един индивид. Тя има не само временни и местни, но и исторически връзки. При това тя отразява не само индивидуален интерес и стремеж. Личностите не се изключват една друга, не съществуват разделно. Деен стремеж към истина, правда, човеколюбие, красота, това е основен факт в проявите на човешката личност, а не някакъв отделен личен стремеж. Чувството за красота не се изразява само с личен вкус, а човеколюбието взема предвид интереса и на другите, не само личния. Ето защо полезно е да се припомни накратко и в общи черти образа на човека през вековете в деветото изкуство.

През Ренесанса се появява съдружието между наука и занаятчийство, отразени в индивида и механичната технология. Часовникът откъсва индивида от колективния ритъм на средновековието и оформя собственото време. Характерна метафора за разума става часовниковият механизъм. Човек се откъсва от природата и започва да принадлежи повече към света на машините. Човек може да се „навие” чрез винтче, подобно на часовник. Георги Каприев има интересна книга „Механика срещу символика”. В тази епоха възниква театърът, предшестван от визуалните изкуства и перспективата. Сценичните актьори са представители на механичния човек. Символ на механичната медицина е протезата: хирургията и аутопсията, импланти – желязната ръка, зловещи кукли автомати заместват духовните същества от средновековието. Сърцето не е вече седалище на душата, а е помпа.

Но театралният герой излиза от мода с напредването на индустриализацията. Появява се индустриалното копие – масовият човек. Хората вече са под високо напрежение, трябва да изпускат парата, за да не се взривят. Фройд обяснява психичните процеси по модела на парната машина. Чрез разделението на труда се оформи и бюрокрацията. Филмовите изпълнители не играят театрални роли, а участват с кратки сцени – те са само работници във фабриката на илюзии. Записващата апаратура чрез фрагментирането на героите поражда изкуството на монтажа. Човекът като индустриална машина пребивава в отсамния свят като чудовище или вампир. Символ на индустриалната медицина е интензивното отделение – човек омотан в маркучи, изкуствено подържан жив чрез уреди-машини.

Следваща фаза на индустриализацията е електрификацията – човек е подложен на високо напрежение, може да му гръмне инсталацията чрез късо съединение. Тук са образите на бездушните роботи с електронни ръце или мозъци.

В най-ново време героите от деветото изкуство вече са под влияние на дигиталния свят и компютрите – киборги, информации и програми, които могат да бъдат с препълнена памет, да бъдат хакнати и пр. Вижда се преобразуването на човешкия индивид в смесица от стомана или силикон, или проектиран като информационно същество, или личността се запаметява чрез дигитализиране за постбиологичен живот. Възможни са герои клонинги, управляване на биологичния живот чрез кодове и генна техника.

Кино филмите преминават в аналогови и виртуални. Друго стъпало е дигиталната обработка на образите -  актьорите могат да бъдат подмладявани или употребяване след смъртта им. Живите изпълнители от Ренесансовия театър се превръщат във виртуални герои, дигитални красавици и андроидни актьори. Символ на дигиталната медицина е индивидуалният генетичен код, генната техника, манипулирането на телесни и психични качества с психофармацевтични средства, пластичните операции, киборгизирането на медицината.

Накратко може да се обобщи, че научната форма на изказване позволява да се утвърждава което и да е, естетическата – да показва ценност, техническата – да контролира поведение, да реализира търсени ценности. Първичните форми на изказване са свързани помежду си, както са свързани тези три вида човешки дейности. Но умението да се използва една от формите на изказване не дава умение за употреба на другите. И ако индивидът е принуден да прави избор, обществото като цяло не се нуждае от това и адвокатското изпълнение на всяка от тези три основни цели изисква реализирането на всички форми за изказване.

Философията е способна да изложи най-добре непонятното в изкуството, да познае абсолютното в него. В миналото теологията беше истинският център и най-висшия синтез на философското и историческо знание. Но днес моралната форма се опитват да е представят като подвид на технологичната, т.е. моралът се превръща в технология на технологията.

Християнската религия не се отличава само с няколко нравствени сентенции, при нея моралното проповядване слиза по-надолу и става икономическо. Неоспорим факт е, че духовниците слизали от амвоните и ставали селски стопани, лекари и още какво ли не, давайки освен напътствия и личен пример. А какъв пример може да даде съвременния синтез на бизнес и медицина, кой ще го контролира?

През 1989 г. в издателство „Христо Г Данов”, Пловдив работих по направата на фантастичен комикс „Гибелта на Атлантида”, по мит, описан от Платон. Сценарият с представените скици бяха приети за реализация, но обществените промени преустроиха издателството и след известно време то спря своята дейност.

Идеята, която се развива в комикса е, че когато една цивилизация се превърне в труп, галванизацията може да я раздвижи само временно и то със странична сила. След това окончателно се разрушава. Бедствията, войните, революциите, епидемиите  само ускоряват проявите на вътрешни политически и икономически язви. Във време на излишък от хранителни продукти съществува глад, в държавното управление се говори за случайни групи които се обвиняват във всеобща корупция, медиите проглушават за свобода на мисли и творчество, а предлагат предимно фалшиви новини, инсценировки в правосъдната система, транспорта – замърсител на околната среда и предизвикващ огромни задръствания, отровни продукти, науката вместо да дава бодра увереност е доведена до безсилие от превръщането и в бизнес. Държавната организация ще е куха, ако не взема предвид конкретните искания на конкретните хора в баланс с обществото като цяло. Защото трябва да се съобразяваме с две свободи – на конкретната личност и на обществото като цяло. Крайностите са или бюрократичен абсолютизъм или демократичен анархизъм и двете разлагат личността и държавата. Политиката е специалност толкова недостъпна за масите, колкото и медицината или математиката, води само до политиканство. Медицинският опит по своята природа е двусмислен и посредством него никога не може да се решава относно стойността или липсата на стойност в едно учение, тъй като във всеки случай остава възможността то да бъде приложено лъжливо. Самоизмама е и политическата свобода. Затова политиката, медицината, математиката са опасни в ръцете на невежите, както отровата или взривното вещество - разслабват цялото. Разбира се нашата цивилизация има много блестящи успехи, но една техническа грешка в Атлантида доведе до терор, ужас и до гибелта на тази извънредно високоразвита цивилизация.

Това което разбрах от работата по този комикс е, че всяка наука има още една друга страна, която е обща за нея и изкуството. Ето защо изкуството винаги е необходима и интегрална част от едно проектирано според идеи държавно устройство. С кухи понятия на разсъдъка не може да се изгради една държава, не може да се изгради и една философия. А нация, която няма достъп до идеите, има право да търси останки от такива в развалините на съществували преди това форми. Няма нравственост без идеи и всяко нравствено действие е само израз на идеи.

Конституцията на държавата е образ на конституцията на царството на идеите. Философията живее само в идеи, заниманието с отделните действителни неща тя представя на физиците, астрономите и пр. човешки дейности, които имат своя специализирана реч.

►

Онлайн уроци "Чудният свят на комиксите"

Георги Чепилев: "Изкуството на комикса"

History of  Bulgarian comics - Plovdiv 2019

Визитна картичка на Диаскоп

Благодарствено писмо 

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.