Георги Чепилев: "Бай Ганьо и малкото камъче, което обръща колата"

В комикс изкуството и романите в картини обръщането на портрета в профил показва вътрешна слабост, нецялостност на волята и носител на насилие. Затова повечето диктатори са изобразени в профил. Портретът в три четвърти създава интимност, отровен от страсти и желания, но затова е добър събеседник и участник на душевен живот. Иконните изображения на безстрастните светци се изобразяват направо към зрителя, те показват духовното самосъзнание. Тези положения в граматиката на деветото изкуство отговарят на: "Аз"- фронтално,"Ти"- три четвърти и "Той" - профил. Отрицателните персонажи, рожби на материализма, са безлични – или погледнати отзад, или маскирани, или си приличат като близнаци, подобно образите на Ф. Леже. Това са фигури, далече от величавото.

Напразно материализмът иска да докаже, че духовният живот е продукт на плътта, че духовното това е мозъкът. И животните имат мозък, но у тях липсва вътрешното "Аз", нашето човешко самосъзнание. В българския език, където буквата Х се изменя на Ш, се казва духа, вместо душа. От това следва, че съвестта определя поведението на отделните личности, а колективната съвест създава нравствеността и правото. Най-вече тя,  а не науката и техниката, поддържа хармонията и човешката култура.

До Освобождението българският народ живее с патриархален устойчив морал - със своите строги, дори сурови изисквания, с чистотата на отношенията, с вяра, със здрава привързаност към обичаи и зачитане на установените нареждания. Всичко това гарантира отношенията на хората, определя и поведението  в  родовия, патриархален бит. Тази нравственост, макар и не изтънчена, интелектуална и префинена в схващанията, е достатъчно мощна да създаде живот, в който да се проявява величавото. С една дума, моралът в отношението на хората, личният морал на отделните лица, са създавали условия за един идеален живот.

Но защо след Освобождението започва началото на разложителен процес, защо нахлува алчността за бързо забогатяване и ражда престъпна спекула и скъпотия, защо се появяват литературните и изобразителни сатирически жанрове, защо се появява образът на Алековия бай Ганю? Един поглед върху идейните влияние на Конституцията върху морала или нравствеността ще ни  изясни проникването на покварата в българското общество.

По този повод е полезно да се припомни накратко и в общи черти изработването и приемането на Основния закон на свободна България – Конституцията.

Преди изработването на този основен закон, се изживяват още много дни на общонародна скръб, бурни спорове, неприятности и след Освобождението. Причината на всичко това е, че конгресът на великите европейски сили в Берлин взема жестокото решение да разпокъса Сан Стефанска България на три части. Това решение дълбоко потресе душата на целия български народ. Великата Освободителка, изморена от войната и смутена от вътрешните размирици, остана безсилна срещу Берлинския конгрес и по неволя се подчини на решението му. Но трудно беше на родолюбивите българи да се примирят с великото жестокосърдечие. Направиха се опити за противопоставяне на пакостния за българския народ пакт. Протестната акция започва от Пловдив, където се събират най-видните обществени дейци. Както винаги, така и сега, се разделят на две групи: „умерени” и „непримирими”. Умерените съветват за благоразумие и че съпротивата е безполезна, че ще предизвика неприятности и дипломатични усложнения. Непримиримите настояват за вземане на решителни мерки, дори въоръжено въстание. До единомислие не се стига – и двете групи викат, горещят се, спорят напразно. Все пак се написва един мемоар, който е изпратен до представителите на великите сили в Цариград. От Пловдив спорът се пренася в Търново, където предстои да се открие Учредителното народно събрание. Непримиримите тук са в своята стихия и с огнени думи протестират срещу извършената неправда в Берлин. С изразителни жестове се заканват на цяла Европа. За съжаление събранията се превръщат само в отдушник за накипелия гняв.

На 10 февруари 1879 г. императорският комисар княз Дондуков-Корсаков с вдъхновена реч открива Учредителното Народно Събрание. В него вземат участие 233 народни представители, от които 11 архиереи на Българската Православна Църква. Главната задача на това Събрание е да се изработи и гласува Основния закон на новата българска държава. Бившият екзарх Антим I, сега председател на народното Учредително Събрание, с разтреперан от плач глас произнася по повод клетата ни съдба, скръбните и незабравими плачевни думи на пророк Иеремия. След това Учредителното Събрание започва работа за изработване на Основния закон – Конституцията. Избрана 11 членна комисия осветлява проекта от научно и философско гледище.

В доклада си тази комисия изказва мъдрото и благоразумно мнение – Основният закон на страната да има в основата си четирите начала: първо - начало на свободата, но свобода с граници; второ - начало на равенството пред закона; трето - начало на самоуправлението, т.е. участието на народа в законодателната власт и четвърто - начало на сигурността. Тези начала са четирите крайъгълни камъка, върху които може да се създаде една здрава държавна организация. В отдела за първоначалното образование комисията допълва, че то трябва да бъде не само задължително, но и безплатно. Единственото нейно предложение от консервативен характер е било предложението да се учреди сенат като горна камара.

Комисията е мислила, и то мъдро, че е необходимо в устройството на младата държава да има един институт, който да предпазва Народното събрание от увлечения и да изглажда възможните спречквания. Но само заради това предложение, целият доклад на комисията бил отхвърлен. П. Каравелов и П.Р. Славейков го нарекли консервативен вятър. Те искали пълна свобода, неспъвана от никого, а не да се дава на части. Комисията имала предвид медицинската аксиома, че който е седял много години в тъмен затвор, не бива веднага да се излага на слънчева светлина. Както и фактът, че човек, държан дълго време гладен, не бива изведнъж да погълне голямо количество храна, защото рискува да умре. Със спокойствие и бележито красноречие Браницкий епископ Климент възразява на речите на Славейков и Каравелов: Ръкопляска се от Събранието на думите на г.г. Каравелов и Славейков. Но нека кажат съвестно, дали сме узрели ние за свободата или не! Тук ми идват на ум думите на една френска писателка: „О, свободо, какви злоупотребления стават в твое име!”

При все това фаталната грешка е сторена. Учредителното Събрание отхвърля предложението на комисията. Скоро жестоките последици от тази грешка разтърсват живота на страната и да спъват мирното развитие. Широката свобода тласка народа към необмислени действия. Започват злополуки и катастрофи. Един сенат безспорно би спестил тези изпитания.  А по конституционни и финансови съображения в България не се създава и „Дирекция на народния морал” към вътрешното министерство.

Социалният строй, какъвто и да бъде той, като човешко дело има отношение само към земния материален живот. Затова е временно нещо, което подлежи на промени. Създаден един строй с течение на времето остарява, изхабява се, идва друг и го замества. Обществото е жив организъм, който постоянно еволюира. С неговото развитие и строят-формите в които се е отлял социално икономическият живот се изхабяват. От друга страна и научните открития непрестанно се умножават. Техническият прогрес безспирно расте. Нови непредвидени фактори в производството се явяват. Нови форми на размяна и разпределение се налагат. Днес, когато четвъртата индустриална революция нахлува, прави негоден заварения обществен ред. Всеки социален строй се заражда и развива върху дадени производствени отношения. А в процеса на производството участва човекът със своите постоянно придобивани научни и технически постижения. Поради това всеки социален строй е човешко несъвършено дело.

Така древният робски институт рухна след възвестяване на свободата и ценността на човешката личност. Гладиаторските борби и продажбата на роби престанаха. Зароди се нов строй – феодализмът. Но и той в своето развитие създаде ново робство на човешката личност – крепостничеството. Това и реши неговата съдба. Френската революция срина феодализма – издигнаха се свободата, братството и равенството. Но едва след 150 години капитализмът се огъна и се показа сияйният образ на социалната демокрация, който обещаваше пълна свобода на човешката личност и равенство пред законите, в производството и разпределение на благата. Но и този строй бе временен – Маркс не спомена нищо в своя „Капитал” за финансовите спекулации, а и никой не можеше да предвиди какви научни и технически постижения ще завоюва човешкият гений. Никой не можеше да предрече какви нови фактори ще се явят в производството. Затова остаря и социализмът от своите си противоречия.

Социално икономически строй, който унизява човешката личност, отнема нейната свобода, превръща човека във вещ, който обрича народа на глад и мизерия, отнемащ въздуха и светлината им, строй, който кърми хищната експлоатация на човека от човека, който носи поквара и хвърля в лапите на смъртта за парче хляб невинни човешки създания – такъв строй е обречен.

►

Онлайн уроци "Чудният свят на комиксите"

Георги Чепилев: "Изкуството на комикса"

History of  Bulgarian comics - Plovdiv 2019

Визитна картичка на Диаскоп

Благодарствено писмо 

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.