Луиз Глюк: "В края на моето страдание имаше врата"

15.12.2021
Снимка 1

Превод от английски: Ангелина Василева
 

Удавените деца 

Разбирате ли, те нямат преценка.
Така че е естестствено да се удавят, 
ледът ги е подмамил отначало
и после цяла зима вълнените шалчета
зад тях плавали, докато те потъвали,                                                             
накрая са притихнали.
И езерцето ги повдига в безброй тъмни ръце.

Ала смъртта при тях навярно е дошла различно,
тъй близка до началото.
Били са сякаш винаги
невиждащи и безтегловни. Следователно,                                    
останалото е сънувано, лампата,                                                          
хубавата бяла покривка на масата,                                                            
телата им.

И все пак чуват имената, с които са ги викали,
като примамки, над езерото плъзгащи се:
Какво чакаш,
прибери се у дома, прибери се у дома, изгубен 
във сините води безкрайни.