Луиз Глюк: "В края на моето страдание имаше врата"

Превод от английски: Ангелина Василева

 

Удавените деца 

Разбирате ли, те нямат преценка.
Така че е естестствено да се удавят, 
ледът ги е подмамил отначало
и после цяла зима вълнените шалчета
зад тях плавали, докато те потъвали,                                                             
накрая са притихнали.
И езерцето ги повдига в безброй тъмни ръце.

Ала смъртта при тях навярно е дошла различно,
тъй близка до началото.
Били са сякаш винаги
невиждащи и безтегловни. Следователно,                                    
останалото е сънувано, лампата,                                                          
хубавата бяла покривка на масата,                                                            
телата им.

И все пак чуват имената, с които са ги викали,
като примамки, над езерото плъзгащи се:
Какво чакаш,
прибери се у дома, прибери се у дома, изгубен 
във сините води безкрайни.


Питер Брьогел Стари, Преброяване във Витлеем, 1566, дърво, масло
Кралски музей на изящните изкуства на Белгия, Брюксел


Дивата перуника

В края на моето страдание
имаше врата. 
Чуйте ме. Онова, което наричат смърт,                                                                 
аз го помня. 

Отгоре шумове, преместват се борови клонки.
След това нищо. Слабото слънце 
трептеше над сухата повърхност. Ужасно е да оцеляваш
като съзнание,
заровен в тъмната земя. 

После всичко приключи: онова, от което се страхуваш,
да си душа и да не можеш да говориш,
свършвайки внезапно, твърдата земя, която леко сляга.
И онова, което ми се стори,
че са птици, стрелкащи се в ниски храсти.
Вие, които не помните
преминаване от друг свят,
казвам ви, че отново можех да говоря: което
се завръща от забравата, завръща се,
за да открие глас:

от дълбините на живота ми избликна
фонтан страхотен в тъмносини
сенки върху лазурна морска вода.  


Червеният мак

Страхотно е
да нямаш
разум. Чувства ли:
о, аз ги имам, те
ме управляват. Имам
господар в небето,
наречен слънце, и за него
се разтварям, за да му покажа
огъня на моето сърце, огън
като неговото присъствие. 
Какво би могло да е тъй великолепно,
ако не сърце? О, мои братя и сестри,
и вий ли сте били като мен, много отдавна,
преди да станете човеци? Дали 
си позволихте да разцъфнете веднъж, 
вий, които няма никога 
отново да разцъфнете? Защото всъщност
аз сега говоря като вас. Говоря,
защото съм смачкан.

Стихотворенията са четени от Ангелина Василева в Америкън корнър, София на 12 ноември 2021 година.


Louise Glück в Уикипедия 

Фото: Goddard College



Луиз Глюк в Диаскоп

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.