Христина Мирчева: "Ден като всички останали"

ДЕН КАТО ВСИЧКИ ОСТАНАЛИ

Зимната утрин е мъглива. След първия сняг и краткото застудяване отново нахлува топъл циклон за радост на бездомните, за утеха на птиците и на братството от пейките.

Паркът е пуст, високите алейни глобуси приличат на размекнати снежни топки, готови всеки миг да паднат, пръскайки се по тъмния асфалт.  В езерото лебедът кръжи настойчиво.

Също като мисълта, която се върти около последните събития и не носи забрава. Чува се смях зад стената от дървета. Забързани стъпки с ехо на тревога.

Катедралният храм е празен след тържествената литургия. Бляскав заради многогласното монашеско пеене, което все още отеква под куполите, заради пръските йорданска вода, ухание на розова вода - ухание и вода, които ти припомнят, че си миропомазан.

Празник е. Няколко смели мъже ще скочат в реката за кръста - въпрос на чест за едни, за други - и на усилени тренировки в потайни крайградски винарни. Призваният ще изплува, вдигнал високо златния кръст, който ще се отрази като мълния в ледените води. Нищо няма да смути тази смелост – нито студа, нито мъглите.

Бившата книжарница, сега кафе на три етажа, е топла като ръкавица зад витрините с гирлянди. Колко красиви са момичетата, увити в дълги шалове с димящите чаши какао пред тях! С весели помпони на шапките! Родени от вода и Дух отражения в стъклените огледала. Благодатната светлина на необяснимото.

Площадът се плисва пред погледа. Начало на новия ден. Ден като всички останали.

06 януари 2016

Пловдив

Фото: "Зимно слънце", личен архив

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.