Елизабет Диас: "Как разбираме времето"

04.01.2022
Снимка 1

 

КАК РАЗБИРАМЕ ВРЕМЕТО

2022-ра наистина може да е "2020-та, втора"

Януари 2022 пристига в момент, когато сякаш методите ни за измерване на времето се разпадат. Страниците на календарите се обръщат, но като че ли времето се губи. Тази година, повече от всички други, какво точно означава годината да е нова? 

 

Превод от английски език: Юлияна Тодорова

 

Дълбоко в планината в Западен Тексас Александър Роуз работи отдавна по изработването на часовник с махало, който ще отмерва времето в продължение на 10 000 години. Часовникът е висок няколко десетки метра, захранва се от температурната разлика между деня и нощта и се синхронизира от равноденствието. Идеята според г-н Роуз, изпълнителен директор на фондацията зад нея, е да се помогне на човечеството да възприема времето отвъд тази за собствения си живот. Наричат го ЧАСОВНИКЪТ НА ДЪЛГОТО СЕГА.

Пандемията с Корона вирус е забавила инсталирането на часовника, както и е направила така, че времето да се усеща по странен начин, течащо едновременно неясно и ужасно бавно, казва той. „Миналото лято имаше един момент по средата на 2021-ва, когато всички си мислехме: ами добре, това е то, вече излизаме от пандемията. Е, усещането продължи около 30 дни. И после изведнъж вирусът пак се върна, след това пак излязохме и сега отново се връщаме в същото положение.” И добавя: „Има едно махало, което ще се залюлее отново.”

Description: https://static01.nyt.com/images/2021/12/29/us/00newyear-1-03/00newyear-1-03-articleLarge.jpg?quality=75&auto=webp&disable=upscale

На 31.12.2021 часовниците удариха полунощ и всичко, което старата година донесе, приключи, оставяйки хората по света в размисъл за изтичането на времето. Обикновено първите дни след Нова година са добър случай да се замислим за бъдещето. Вземаме решения. Спомняме си за хората, които са си отишли от живота. Съставяме списъци на травмите и радостите, оставили отечатък в живота ни.

Но сега, повече от всякога, какво точно означава годината да е нова? Как измерваме времето? Изминалата 2021 започна с обещанието за масова ваксинация и надеждата, че животът, който познавахме, ще се завърне. Годината завърши с неизпълнени очаквания – Омикронът настъпва, хората палят свещи за третите си поред торти по време на Ковид; правят се нескопосни шеги, че 2022-ра наистина може да е „2020-та, втора”. Как възприемаме времето, когато страниците на календара се обръщат и все пак то сякаш се губи?

Януари 2022 настъпва, когато човешките методи за измерване на времето като че ли се разпадат. Обучението в училищата започва присъствено и после пак се връща онлайн. Торнада заличават цели градове само за секунди. Изброяваме минутите за бързи тестове и дните за риск от прихващане на Ковид. През лятото валеше прекалено много в някои региони или пък зимата беше доста топла. Изведнъж пристигат неща, които сме поръчали преди месеци.

„Преди новите години бяха повратни точки в история, която се развиваше”, казва Джинан Исмаел, специалист по философия на физиката в Колумбийския университет. „Сега имаме чувството, че сякаш сме изгубили времето и чакаме да се върнем в нашата си история.”

Времето е мистерия, в която човечеството се вкопчва през културите и столетията, често с ритуала като наш пътеводител. Януари води началото си от Янус – римския бог на порталите и началата. Древните вавилонци са чертаели пътя на Венера, датирайки династиите на царете. Гърците са имали Хронос, бога на времето, а за много индуси то се асоциира с Кали, която също е и богиня на смъртта.

Календарите са нещо гъвкаво, оформено от и за общностите, които ги правят. Григорианският календар, слънчевата измервателна система на времето, която обичайно се ползва днес, е въведена от папа Григорий XIII в края на 16ти век, като ревизия на Юлианския календар, който пък е въведен от Юлий Цезар. Рош Хашана, еврейската Нова година, през 2021 се падна през месец септември и по традиция се отбеляза със звука на шофара (тромпет от рога на овен – в древността евреите го използвали в религиозни церемонии и като сигнал за битка). Идващата лунна нова година ще започне на 1 февруари, когато годината на Вола, символ на мощта и силата, ще отстъпи на годината на Тигъра – знак за надежда, която се завръща с рева на това животно.

 „Харесва ми да мисля за това Новата година да е възможна във всеки един момент, всеки миг да е нещо като врата”, казва Джой Харджо, американската поетеса-лауреат. „Имате свободата да тръгнете в която и да е посока, макар че посоките може да са възпрепятствани.”

Тази година посоките навсякъде по света бяха блокирани. Правеха се планове и после се отменяха. В Zoom ритуалите за новогодишни партита не са същите.

Виджай Айер, пианист и композитор, губи баща си през лятото. Всеки човек, казва той, носи някаква тъга.

 „Съществува нещо, което наричаме човешки живот и начин, по който времето след нечий живот продължава да има значение, както и начин, по който този човек става част от други хора”, казва той.

„Времето става нещо много течащо, почти обратимо.”