Елизабет Диас: "Как разбираме времето"

КАК РАЗБИРАМЕ ВРЕМЕТО

2022-ра наистина може да е "2020-та, втора"

Януари 2022 пристига в момент, когато сякаш методите ни за измерване на времето се разпадат. Страниците на календарите се обръщат, но като че ли времето се губи. Тази година, повече от всички други, какво точно означава годината да е нова? 

Превод от английски език: Юлияна Тодорова

Дълбоко в планината в Западен Тексас Александър Роуз работи отдавна по изработването на часовник с махало, който ще отмерва времето в продължение на 10 000 години. Часовникът е висок няколко десетки метра, захранва се от температурната разлика между деня и нощта и се синхронизира от равноденствието. Идеята според г-н Роуз, изпълнителен директор на фондацията зад нея, е да се помогне на човечеството да възприема времето отвъд тази за собствения си живот. Наричат го ЧАСОВНИКЪТ НА ДЪЛГОТО СЕГА.

Пандемията с Корона вирус е забавила инсталирането на часовника, както и е направила така, че времето да се усеща по странен начин, течащо едновременно неясно и ужасно бавно, казва той. „Миналото лято имаше един момент по средата на 2021-ва, когато всички си мислехме: ами добре, това е то, вече излизаме от пандемията. Е, усещането продължи около 30 дни. И после изведнъж вирусът пак се върна, след това пак излязохме и сега отново се връщаме в същото положение.” И добавя: „Има едно махало, което ще се залюлее отново.”

На 31.12.2021 часовниците удариха полунощ и всичко, което старата година донесе, приключи, оставяйки хората по света в размисъл за изтичането на времето. Обикновено първите дни след Нова година са добър случай да се замислим за бъдещето. Вземаме решения. Спомняме си за хората, които са си отишли от живота. Съставяме списъци на травмите и радостите, оставили отечатък в живота ни.

Но сега, повече от всякога, какво точно означава годината да е нова? Как измерваме времето? Изминалата 2021 започна с обещанието за масова ваксинация и надеждата, че животът, който познавахме, ще се завърне. Годината завърши с неизпълнени очаквания – Омикронът настъпва, хората палят свещи за третите си поред торти по време на Ковид; правят се нескопосни шеги, че 2022-ра наистина може да е „2020-та, втора”. Как възприемаме времето, когато страниците на календара се обръщат и все пак то сякаш се губи?

Януари 2022 настъпва, когато човешките методи за измерване на времето като че ли се разпадат. Обучението в училищата започва присъствено и после пак се връща онлайн. Торнада заличават цели градове само за секунди. Изброяваме минутите за бързи тестове и дните за риск от прихващане на Ковид. През лятото валеше прекалено много в някои региони или пък зимата беше доста топла. Изведнъж пристигат неща, които сме поръчали преди месеци.

„Преди новите години бяха повратни точки в история, която се развиваше”, казва Джинан Исмаел, специалист по философия на физиката в Колумбийския университет. „Сега имаме чувството, че сякаш сме изгубили времето и чакаме да се върнем в нашата си история.”

Времето е мистерия, в която човечеството се вкопчва през културите и столетията, често с ритуала като наш пътеводител. Януари води началото си от Янус – римския бог на порталите и началата. Древните вавилонци са чертаели пътя на Венера, датирайки династиите на царете. Гърците са имали Хронос, бога на времето, а за много индуси то се асоциира с Кали, която също е и богиня на смъртта.

Календарите са нещо гъвкаво, оформено от и за общностите, които ги правят. Григорианският календар, слънчевата измервателна система на времето, която обичайно се ползва днес, е въведена от папа Григорий XIII в края на 16ти век, като ревизия на Юлианския календар, който пък е въведен от Юлий Цезар. Рош Хашана, еврейската Нова година, през 2021 се падна през месец септември и по традиция се отбеляза със звука на шофара (тромпет от рога на овен – в древността евреите го използвали в религиозни церемонии и като сигнал за битка). Идващата лунна нова година ще започне на 1 февруари, когато годината на Вола, символ на мощта и силата, ще отстъпи на годината на Тигъра – знак за надежда, която се завръща с рева на това животно.

 „Харесва ми да мисля за това Новата година да е възможна във всеки един момент, всеки миг да е нещо като врата”, казва Джой Харджо, американската поетеса-лауреат. „Имате свободата да тръгнете в която и да е посока, макар че посоките може да са възпрепятствани.”

Тази година посоките навсякъде по света бяха блокирани. Правеха се планове и после се отменяха. В Zoom ритуалите за новогодишни партита не са същите.

Виджай Айер, пианист и композитор, губи баща си през лятото. Всеки човек, казва той, носи някаква тъга.

 „Съществува нещо, което наричаме човешки живот и начин, по който времето след нечий живот продължава да има значение, както и начин, по който този човек става част от други хора”, казва той.

„Времето става нещо много течащо, почти обратимо.”

В музиката, според Айер, времето се ражда от ритмичните цикли на човека. Дъхът може да е около 3 или 10 секунди, пулсът – една трета от секундата, произнесените срички са по-бързи от това. Съществува по-бавната структура на хормоналното активациране на една емоция, както и краткосрочната и дългосрочната памет. Всички жизнени цикли, в нас и около нас, взети заедно, определят времето като понятие.

„Времето в музиката, всъщност говорим за промяна и предлагаме път за промяна”, казва той.

„Понякога става въпрос да се загубиш в него временно, така че всъщност повече да нямаш чувство за време” казва Айер. „Това те освобождава от Стандартния часови пояс, времевата система, в която се намираме.”

В квантовата механика понятието за време само по себе си е нещо много сложно, казва физикът Юн Йе, който създава най-точния атомен часовник в света – проект на Националния институт по стандарти и технологии и Университета Болдър в Колорадо, САЩ.

Физически часовникът измерва как времето е относително нещо и показва как то се променя, когато атомите се движат през микроскопските пространства. Той улавя един единствен атом във вакуумна камера и електроните преминават около ядрото на атома като вид махало със скорост, невъзможна за възприемане: една милиардна част от секундата, наречена фемтосекунда. Часовникът е толкова точен, че е невъзможно да изгуби дори и секунда за 15 милиарда години.

Без познаването на формата на законите на физиката преди Големия взрив няма начин да се опише времето преди възникването на света”, казва д-р Йе. „Понятието за време е малко проблемно, ако мислите, имайки предвид цялата еволюция на вселената.”

Времето и пространството се смесват, за да създадат света ни и това може да ни накара да се чувстваме едновременно значими и незначителни, казва Приямвада Натараджан, професор по астрономия в университета Йейл.

Хората са й задавали въпроси за потенциалния провал на Космическия телескоп на Джеймс Уеб на стойност 10 млд долара, който бе пуснат по Коледа, за да изследва най-ранните моменти на нашата вселена. Но тя вярва, че в тези трудни времена съществуват по-важни проблеми. „Те са времето и животите, които сме загубили, които никога не можем да си върнем”, казва Натараджан. Корона вирусът обърква дълго чакания й отпуск и плановете й да прекара известно време в Европа и с възрастните си родители в Индия. „Достатъчно съм стара, че това време да е важно за мен”, споделя тя.

Измерването на времето е преход доста извън полето на пандемията. Сега хората организират живота си, като гледат в смартфоните си и изкуството да се поправят часовници залязва, казва Джоузеф Джебър, бивш президент на Асоциацията на часовникарите във Вирджиния, САЩ. На последния търг, организиран от групата му преди пандемията, той носи висок часовник, който открива и купува за 125 долара, после го поправя. Първоначално часовникът би струвал няколко хиляди. Но никой не иска да го закупи, затова той го дава безплатно. „Трябва да се стандартизира времето, за да може да се управлява света в днешно време”, казва той.

Тази Нова година пристигна както обикновено: през нощта, когато земята започва още един орбитален цикъл около слънцето, като препуска с 67 000 мили в час към неизвестното бъдеще. На Таймс Скуеър в Ню Йорк топката продължи да се спуска, макар и забавена. Ритуалите ни помагат да си създадем сигурност, когато толкова много неща не подлежат на контрол, казва Тим Томпкин, бивш президент на Сдружението „Таймс Скуеър”. Всяка от 19-те години, през които е надзиравал спускането на топката, е имала нещо предивикателно или тъжно, споделя той. И все пак, в мразовитото време хората прииждат, отдадени, за да отброяват минутите до настъпването на Новата година. „В простичкото действие някой да целуне любимия си или да е до някого, когото обича, или дори някоя попзвезда да излезе да пее на сцената има смисъл, според който правим това решително, почти обратно на фактите усилие да останем, без значение колко луд, труден и непредвидим е животът; да празнуваме нещата и хората, които обичаме.”

И така от Таймс Скуеър до холовете ни, вътре или навън под небето, хората се събират с една стара песен за приятелите, хванати за полюляващото се махало на времето.

По склонове тичахме двама,
маргаритки красиви късахме;
но се уморихме от многото скитане,
за много години.*

--------

*стара шотландска песен, много популярна в англоезичния свят, която традиционно се пее в новогодишната нощ за довиждане на старата година

В „Ню Йорк Таймс” Елизабет Диас отразява теми за вярата и политиката от Вашингтон. Преди е правила това за списание „Тайм”.

@elizabethjdias

Фотографии: Хюстън Кофийлд

• Прочети в оригинал

Още по темата в Диаскоп:

Хроники и профили от света на изкуството

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.