Луиз Глюк: "единствената надежда е желанието да се върне назад"

Превод от английски: Ангелина Василева

 

Фантазия

Ще ти кажа едно нещо: всеки ден                                                     
умират хора. И това е само началото.                                                   
Всеки ден в погребалните домове се раждат нови вдовици,      
нови сираци. Седят със скръстени ръце                                                 
и се опитват да решават за новия си живот.

После са на гробището, някои от тях                                                            
за пръв път. Страхуват се, че плачат,                                   
понякога че не плачат. Някой се приближава до тях,                        
казва им какво следва да направят,                                                                      
да кажат няколко думи, понякога                                                                       
да хвърлят пръст в открития гроб. 

След това всички се връщат в къщата,                                                                  
която изведнаж се изпълва със посетители.                                      
Вдовицата седи на дивана, много достолепна,                                         
така че хората се редят, за да стигнат до нея,                                          
понякога хващат ръката ù, понякога я прегръщат.                         
Тя намира да каже по нещо на всеки,                                          
благодари им, благодари им, че са дошли.

В сърцето си тя иска да си отидат.                                                                
Иска да се върне на гробището.                                                                              
Иска да се върне в болничната стая, в болницата. Знае,            
че това е невъзможно. Но единствената надежда                                
е желанието да се върне назад. Само малко,                                 
не толкова далече като сватбата, или първата целувка. 


Ерос

Бях придърпала стола до прозореца в хотелската стая, за да гледам 
дъжда.

Бях в нещо като сън или транс –                                                            
влюбена, но въпреки това                                                                        
не исках нищо.

Изглеждаше ненужно да те докосвам, да те виждам пак.  
Единствено това желаех:                                                                         
тази стая, стола, звука на падащия дъжд,                                                  
час подир час във топлината на пролетната нощ.

Не бе ми нужно нищо повече; бях заситена.                            
Сърцето ми се бе смалило; малко трябваше да го изпълни.                 
Гледах как дъждът хвърля тежки пелени над тъмния град – 

Това не те засягаше; можех да те оставя                                             
да живееш, както искаш.

На сутринта дъждът спря. Вършех неща,                                       
които се правят на светло, оправдавах се аз,                                            
но се движех като лунатичка.

Беше достатъчно и вече не те включваше.                                                                           
Няколко дни в непознат град.                                                                           
Някакъв разговор, допир с ръка.                                                                                          
И след това свалих венчалната си халка. 

Това бе всичко, което исках: да съм гола.

Стихотворенията са четени от Ангелина Василева в Америкън корнър, 
София на 12 ноември 2021 година.

Илюстрация: ©Георги Чепилев 

 

Луиз Глюк, фото: The New York Times

 

Louise Glück в Уикипедия 

Луиз Глюк в Диаскоп

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.