Юлияна Тодорова: "Семейната мантра"

Просна розовите чаршафи от новото пране на балкона. Замисли се колко ли още дъщеря й ще иска да спи на тях. Вече порастваше и започваше да се момее. Докато беше на работа вчера, й беше звъннала да я пита как да изтрие първата си очна линия. Искала да пробва и видяла, че с вода и сапун не може да я махне. Милото й момиченце! Беше толкова послушно и добро, в училище – прилежна и изпълнителна, мечтата на всеки родител и учител.

Тя самата беше израснала в неголям град и също като дъщеря си слушаше родителите си и не им създаваше грижи. После отиде да следва в столицата и успя да омая един състудент на брат си. Той беше доста по-хубав от нея, висок и чаровен, много умен. Ясно й беше, че жените ще го харесват винаги, но пък тя беше готова да му даде цялата си любов и грижа. И ето, че се получи. Вдигнаха голяма сватба, после си купиха жилище с ипотечен кредит, родиха се децата и животът се завъртя бърз и динамичен. Едва смогваше с цялата домакинска работа. Беше от ония жени, за които чистенето заема много важна част от ежедневието и личността им. Ако нещо не беше лъснато като хората, направо се поболяваше. Прибраните дрехи в гардеробите, изпрахосмучените подове, спретнатата кухня и обърсаните от праха повърхности й носеха спокойствие в душата, караха я да осъзнава, че нещата й са се подредили и нищо не може да помрачи семейната й идилия.

Е, вярно, че се тревожеше от време на време дали мъжът й не й кръшка, но пък той така обичаше децата си - беше абсолютно сигурна, че не би я напуснал заради някаква глупава забежка. Ето предната вечер, тъкмо се беше прибрал и в главата й щукна, че е бил с чужда жена. Сякаш нещо присвяткваше в тъмните му очи, високото му чело й се стори още по-голямо и умно, снажната му осанка се пъчеше още по-съблазнително. Все едно някоя самодива му бе впръскала тайнствено вещество, от което му бяха дошли неимоверни мъжки сили и чар. Да й се чуди човек как беше успяла да си хване такъв самец!

Един-два пъти в годината мъжът й ходеше в командировка зад граница и тя обикновено му подхвърляше по някоя реплика да не се заглежда много по тамошните жени. Ревнуваше го и още как! Като се сетеше как колежките й на работа обсъждаха тоя и оня, пределно ясно й беше, че е подложен на съблазън и изкушение. За изпускане ли е такъв хубавец! Вярно, че тя не блестеше с красота и не привличаше изобщо погледите, ама какъв дом му беше свила – направо за завиждане!

Приготви се за работа. На ниското си слабо тяло навлече едни дънки, някаква непретенциозна блуза, мацна малко червило и очна линия, среса косата и излезе. Работеше в офис в центъра на града и дотам вървеше пеша, винаги забързана и енергична. Не се чувстваше добре сред колегите си. Постоянно някой я сдъвкваше за нещо и вечер се прибираше с главоболие, без тонус и усмивка на лицето. Защо все на нея се случваше да отнася критики и мърморене? Работеше добре, изпълняваше си задълженията, гледаше да не се навира между шамарите. Обаче общуването някак не й вървеше. Явно не харесваха неконфликтната й личност, безцветния характер. Ако имаше претенции и заявяваше присъствие, сигурно щеше да е по-добре приета, но тя просто не беше такава.

Помисли си, че вечерта трябва да приготви багажа на мъжа си. На другия ден щеше да пътува в командировка за десет дни. Майка й щеше да пристигне от малкия град, за да й помага с децата. Водене на малката на детска градина, прибиране, готвене, чистене – двете щяха да се справят. Сети се как, докато живееше с родителите си, майка й винаги й се налагаше във всичко, а тя безропотно се подчиняваше. Дали пък послушната й дъщеря не повтаряше нейния модел? Правилно ли постъпваше във възпитанието й и дали по-малката й сестра нямаше да има различна съдба с този самостоятелен характер и твърдото намерение да отстоява собствените си желания и предпочитания?

Прибра се в апартамента и веднага се захвана да приготви вечерята. Успокои се още с влизането – чисто, прибрано, уютно! Мъжът й й се усмихна приветливо и я попита как е минал денят й. Не изглеждаше да е нетърпелив да замине. Една мирна семейна вечер в хубавото й семейство – ето това искаше. Трябваше само да отпъди досадната мисъл, че спокойната усмивка на мъжа й великолепно прикрива задоволството му от евентуалната поредна забежка. На кого му пукаше, че той целият може да излъчва заряда на чуждата жена, както би си помислила само една неудоволетворена съпруга, каквато тя определено не беше. Пък и да прояви интерес към някоя друга отзивчива и пряма мадама, дори антените му да доловят повика на някоя самка, той беше лоялен към  жена си и да вярва в това нъпълно й стигаше.

След вечерята зареди чиниите в миялната – последната придобивка в изрядната й кухня. Машината жужеше приятно, а тя ведро се зае да  приготвя багажа за пътуването на мъжа си. Беше доволна от живота си.

Илюстрация: ©Георги Чепилев 

• Юлияна Тодорова в Диаскоп

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.