Кристин Юрукова: "Ателиетата на Георги Данчов"

Изкуството е път да стигне човек до себе си, а това е религиозна задача още от древността. "Опознай себе си". Защо? Направи пътешествието, пеят индианците ирокези, за да откриеш живота си. Пътешествието изобразително изкуство в картини представя като комикс (защо не), като илюстрация към книга (книгата на живота), като филмова лента пътуването на човека през живота, постигането на смисъла му, опознаването на себе си и приближаването до Бог.

Затова темите на вечното изкуство са божествени. Включително и на бунтарите експресионисти отпреди повече от век с програмната картина на Е. Мунк "Викът". Това е същият вик на Ева от стенописа на Мазачо след прогонването й от рая, който вик на страдание заради откъсването от Бог се носи през вековете. Вик, страдание, но и радост и бурен екстаз, ако в пътуването човек тръгне истински към себе си и Бог. Библейските и митологични сюжети се преплитат със сцени от народния селски живот и с такива от модерното битие, разиграващи се сред природата или цивилизацията.

Експресионизмът на Кристин следва тази класическа вече традиция по тематика и образност. Особено любими са й сюжетите от тракийската митология: Орфей, Дионис, Кибела, вакханките. Композициите й са оригинални, рожба на вдъхновението и въображението. Природата на България, Италия и Германия , българският селски живот от миналото ("Шарено, галено, българско"- наименование на нейна изложба), Божията майка, Иисус Христос и светците, портретите на бележити личности, на които е посветила и стихове - всичкото това многообразие на "Божия свят" (така се казва нейна изложба) присъства шарено и галено в картините й.

Смисълът на живота - опознаване на себе си, на Божия свят, приближаване и достигане до познанието за Бог, е осъществено чрез таланта, който Кристин Юрукова не пренебрегна, а напротив - изцяло му се отдаде, защото "Божието Богу".

14.01.2022 г.

гр. Пловдив

Марлена Юрукова

Ателиетата на Георги Данчов

Ателиетата на Георги Данчов са хановете, в които замръква по обиколките си с Левски - Одринската тъмница, Диарбекирската крепост, стаичките му под наем на поборник с пенсия от 50 лв. Изложбена зала му е цяла следосвобожденска България. Портретите му, литографските му патриотични композиции, висят в току-що създадените канцеларии на младата държава, поставени са до семейната снимка във всеки родолюбив дом. Утвърждаващата се нация се взира в творбите му със същото благоволение, с което разгръща томовете на Захари Стоянов, като него го е приела като свой летописец. Заслужава си да пообиколим тази галерия, защото това ще е поглед към отечествената ни история от най-съкровената й страна.

"АВТОПОРТРЕТ" (1867). На 27.07.1846 чирпанският търговец на добитък Данчо Попгеоргиев прави приписка в семейния псалтир : "Вести буди кога се роди син ми Георги". Двадесет и една години по-късно синът пише в първата страница на българското гражданско изкуство. Възвестява рождението на една ренесансова личност. Девизът на Ренесанса "Опознай себе си" за българина има трагичен привкус - този девиз значи и "Опознай дълбините на робството си!" Отхвърляне на робството се явява единственият път към себе си, щом човек се явява на света на средата между всичко и нищо и от него зависи какво ще бъде. С този възглед сякаш се пръква Г. Данчов, та още тринадесетгодишен поема съдбата в свои ръце, за да я управлява с чудна последователност. Одареният с художнически талант юноша издирва учителя, който да го поведе към предопределението му. Сам се подлага на изпит като му изпраща свои рисунки. След година разбира, че изпитът е издържан - от изневиделица в Чирпан идва майстор Алекси, зограф в Станимака, за да го вземе в своята школа. Георги оставя първите си уроци по стените на Араповския манастир.

"Портрет на Пейо Кюркчията", участникът във Велчовата завера и ръководителят на Пловдивския кожухарски еснаф е изписан с маслени бои върху тенекия - художникът е нямал друг материал под ръка.

Хаджи Калчо Дренски, маслен портрет, виден пловдивски търговец, 1896 г.

Г. Данчов, Зографина, помощникът на В. Левски, е портретувал стария заговорник в стаята на Гаваз хан в Пловдив, верният Нагул е приютил и този път Апостола и помощника му. Иконопиството на Зографина в това "комитетско десетилетие" прикрива истинската мисия на шаренето му из България, а за художническите му умения през този период може да се съди главно от фалшивите тескерета, с които снабдява Левски и А. Узунов. Георги Данчов е получил на 23 години най-високата награда за достойнство - правото да е от най-приближените работници на българския Апостол. Да си революционер и художник означава да имаш два живота, за да изпълниш двойното си предопределение. И единият живот се прелива в другия, както се смесват сънят и мисълта, а художническата фантазия белязва реалността с виденията си. Често драмата на националните ни борби се разиграва сред празничните декори на изкуството ни. Чирпанският комитет се създава в Данчовия дом. От мъжките гласове, произнасящи клетвата, сякаш са се разлетели изрисуваните по стените гълъби, двата борещи се на тавана лъва сякаш са изкочили от печата на БРЦК, а момата с трендафила от стенописа е единственото женско присъствие в това мъжко дело. Данчов е един от онези добри духове, пазели от турски уши и очи човека, "понесъл на гърба си цяло Българско". "Ако се случеше да се разделим с Левски при пътуването си, той ми обаждаше где отива и кога мисли да се завърне, за да следя какво става с него и да давам сведения за частните комитети" (писмо на Г. Данчов до С. Заимов). Когато лошите прокоби стават кошмар наяве, Данчов организира засада на линията за Цариград между гарите Хаджиелес и Папазлий, но бесилката хвърля кръста си и зачертава надеждата за спасение.

ТРОЕН ПОРТРЕТ НА Д. ПЪШКОВ, М. ПОПЛУКАНОВ, ХР. КОВАЧЕВ, Литография. Художникът е притежавал пълно съзнание за изключителността на литографията: "При всичко се молих на нашите да ме преглеждат колкото за хляба, да не мисля какво ще ям, а да се трудя в същото време да пиша и съчиня исторически портрет - едно съчинение историческо, произведено от киста на заточеник, струва много на българина." Не плач Йовов се вдига от запазените пет писма на Живописеца от Диарбекир, а настоятелни молби да му се проводят бои за рисуване и учебници по перспектива и фотография. Фотографчийницата му "Българска национална фотография" запечатва в "черво адово" ликовете на мъчениците за свобода "человеческа , братска, народна" (поп Минчо Кънчев). Както Ж. Л. Давид портретува децата на Френската революция преди да са изядени от нея, така Г. Данчов минава през Голготата на освобождението ни, за да изнесе от нея свещените късове на българското разпятие. В "проклетия от Бога турски град" той е сътворил литографията "Русалки", в която постиженията в перспективата, пейзажа и композицията далеч надхвърлят нивото на един самоук. Призрачната игра на светлината, грациозният рисунък на телата напомнят за празничната "Пролет" на Ботичели. Но българската "пролет" е възпята в гроба на Диарбекир, от който погребаният в него живописец заявява на съгражданите си в Чирпан, отдавна отписали го: "Кажи на всички, които ме мислят за умрял, че съм жив и ще живея". Пясъците са разсипана жар, камъните са "черни и продупчени като сюнгер" (из писмо на Георги Данчов), ако се мерне вода, и тя е черна, изранените нозе оставят кървави следи, собствената кръв е единственият ориентир, защото наоколо е пустош, така мъртво е, както може да бъде само в пустинята. Абсурден е този самотник, запътил се сякаш след Апокалипсиса да дири хора. Седемстотин километра за тридесет дни, минати от беглеца Данчов, само нощем, през Ерзерум и Карас за Кавказ. Това е не просто бягство от синджирите на заточението, оставили по тялото му "ордени за храброст" (из негово писмо), от бъкащата с червеи и скорпиони тъмница, а поход към заревото на Априлското въстание, догонване на главоломното развитие на събитията. След месец разпитвания от руските погранични власти (невъзможността на подвига му го поставя под съмнение, че е турски шпионин), той е изпратен в отечеството. Заточеникът се включва в Опълчението, един деец на историята ни отново е изпълнил ламтежа си да участва в правенето й.

Литографски портрет на Христо Ботев

"СВОБОДНА БЪЛГАРИЯ" . Литография. Строшени вериги, късове от грозна бесилка, спуснат на земята меч, трицветно знаме, българският лев и руският двуглав орел съпровождат Сан-Стефанска България, снажна и озарена, още неподозираща насрочения срещу й нож на Берлинския конгрес. Служителят в канцеларията на Свищовския губернатор Н. Геров, Г. Данчов Зографина, неизкачил се до Шипка и Шейново поради болестта си, чертае символите на току-що възроденото българско царство. От момента, в който зловещите Велики сили нанасят касапския си удар, идеята за "целокупна България" задвижва съдбите на синовете й. Поборникът Данчов избира не "доволното" Княжество, а "недоволната" земя с фантасмагоричното име Източна Румелия, в която всичко предстои- и победите, и жертвите. Пловдив посреща един от почетните си граждани , който наред със З. Стоянов, Ив. Куртев, И. Андонов, К. Величков и редица други, го превръщат в "столица на оцелелите борци", каквото е и Търново по това време, събрало Ст. Стамболов, П. Славейков, В. Друмев, Д-р Цанков. Назначен е от министъра на просветата Й. Груев за учител в Мъжкото реално училище, илюстрира учебниците на издателя Данов, живописва портретите на колоритните и надхвърлящи обичайните еснафски рамки пловдивски жители - митрополит Паисий Пловдивски, Хаджи Калчо Дренски, Хаджи Гьока Павлов, подарил на пловдивското сиропиталище хотел "България" заедно с осем магазина на стойност 100 000 златни лева. Фотографическото му ателие на "Джумаята", оборудвано с машини от разпадналото се сдружение "Данчов - братя Прошек" ( след ликвидацията братята са взели печалбата, Зографина - апарата за снимане, а по-късно е изписан от Виена фотографически апарат), засилва интимната връзка между Пловдив и Данчов, който и на снимките си се подписва гордо с "Ж"- "Живописец". С любовно чувство умножава славата на града - през 1884 г. изписва църквата "Св.св. Кирил и Методий". Изборът му за член-секретар на Временното правителство на д-р Странски и за помощник кмет през 1890- 1893 г. му дават сгода да приложи и качествата си на държавник, на "строител на Съвременна България". Цивилизаторската му десница премахва от Пловдив меховете с вода, викачите на водачите, помийните ями - улиците му се водоснабдяват и канализират през неговото управление. Художникът сбъдва мечтите си за хубост не само сред празнотата на бялото платно, но сред градската среда, отрупана с римски руини, православни църкви, минарета на джамии и възрожденски сокаци. Под негова команда са разкопани старите турски гробища между гарата и центъра, залесени са с дървета, докарани от Родопите с пръстта по коренищата, оформени са алеи, иззидани са басейни и изкуствено езеро, та дори и бяло корабче е пуснато в него, на което пак той е кръстникът - "Ангел Кънчев". Сред този елегантен парк се разхождат не дворцови дами, а посетителите на Първото българско земеделческо-промишлено изложение, на което е организатор. В Централния държавен павилион Данчов показва платната на братята си живописци и свое не допуска - би било злоупотреба със служебното положение, смята помощник- кметът.

Три аршина зелен плат. ЗНАМЕТО НА ГОЛЯМО-КОНАРСКАТА ЧЕТА. Лъвът на него е измайсторен от Зографина в ателието му в къщата на И. Личев (сегашния Районен съд). Съратникът на Левски, възпитан от Апостола в идеите за освобождение със собствени сили, е на арената на първата българска политическа акция без чужда намеса - Съединението. Почти безкръвно, то взема в жертва брат му Иван.

ЛИТОГРАФСКИ ПОРТРЕТИ НА РАКОВСКИ, КАРАВЕЛОВ, ЛЕВСКИ, З. СТОЯНОВ. Първо, второ, трето издание в хиляден тираж. На гробовете на дейците на националната революция - "никой знак, че тука е светиня, че тука умрял герой". На гребена на вълната хората-пяна се плискат и шумят: "Превъзходно нещо е човек да е на власт. То е царство, то е везирство" (Данчов в сатирическия си вестник "Таласъм"). Срещу врявата на деня Данчов извиква пророческите гласове на миналото, за да стигнат до внуците. Нали от внуците ще зависи каква ще е тази свобода, с която са ги одарили, като цвете ли ще се носи на празник на ревера, ще се затваря ли в канцеларските папки, или ще е въздухът, който всеки ще диша. За своята "Епопея на забравените" безсребърникът Данчов, сменял 25 пъти квартирите си под наем, не се свени да чука по чужди порти и съвести. Петото Народно събрание се занимава с прошението на Живописеца да му се отпусне една сума, за да може да напечата портретите на всички поборници. В писмо от 18.05.1896 г. Данчов моли Заимов за 150 лв. "догдето свърши отпечатването на второто издание на портретите на Ботев и Левски ". С предоставените му от Народното събрание 4000 лева той доставя материали и модерна литографска машина от Лайпциг и в литографчийницата си в Гаваз хан в Пловдив, където някога е бил с Апостола, каменописва и отпечатва през 1895г. 3000 портрета на Левски, а през 1896 г. отново го литографисва в две издания.

Литогравски портрет на Захари Стоянов

ПОРТРЕТ НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ с маслени бои с размери 80 на 60 см. На 20.02.1908 г. платното е върху статив в стаята на ул. "Христо Ботев" ном. 52 (сега ул. "Бачо Киро") София. Портретът никога няма да бъде завършен. В черна рамка сутринта на този ден в. "Реч" издава поплак с гласа на Ст. Заимов: "Този предтеча на Левски снощи в 3 ч. след полунощ предаде Богу дух на 60 годишна възраст. Той сякаш дочака 30 годишнината на българското освобождение, за да види как народът от дън сърце чества дейците на народното освободително дело и след това навеки да заскопи очи. Вечна му памет." Както Бобеков умира в Търново всред опиянението на тълпите през 1878 г. изричайки : "Умирам, но не ми е жалко, защото бях честит да видя България свободна, а аз никога не допущах, че ще видя това", Данчов издъхва след участие в народното шествие от църквата "Свети Крал", с цветя и военна музика до паметника на Левски, в чест на тридесетгодишния юбилей на свободата.

Портрет на Левски

Г. Данчов е изписал образа на приятеля си такъв, какъвто всеки го носи в сърцето си. Пищната измислица, фразьорството на парадността, така обикнати от парвенюшката псевдоинтелигенция, изцяло липсват в тази картина - изповед. Затова този портрет ни заменя хиляди юбилейни речи и с естествеността си единствено се родее със словоописанието на един друг негов съвременник: лице валчесто, очи сини... Талантът на Живописеца се е домогнал до най-трудното - истината и яснотата. Страшимиров бележи: "Портретът е работен въз основа на оная фотография на Левски, по която се търсеше от турската власт.  Зографинът е оцветил с бои косите, лицето и прочие на своя приятел. Затова има цена на системно и приятелски създаден документален образ". Наивното обяснение за оцветяването на снимката само доказва приликата с действителния му образ, чиято фотография също притежаваме благодарение на Данчов. Снимка в елипса: Левски е с колосана яка, нагръдник и черна връзка. По тази снимка на европейски интелигент турската полиция е издирвала "разбойника на империята". На нея има надпис: "Г. Данчов - Панагюрище". Съществува още една фотография на Левски с надписа на Данчов. За нея в. "Борба" от 17.07.1897 г. съобщава : "Този портрет на Левски е запазен от Иван Андонов, един от тружениците на народната свобода в Пловдив. Портретът на Левски е бил подарен на уважаемия Иван Андонов от Г. Данчов Зографина, другар на Левски".

Ако перифразираме думите на Кант, недовършеният портрет с масло на Апостола ни дава представа за българската вечност - в него е жив моралният закон на народа ни и е осезаемо сиянието на звездния мир над него. Художникът е изиграл ролята на самата светлина - пробил е непроницаемите пластове на времето и е осветил скъпото лице. Левски няма гроб като царете, воеводите, светците ни, но за разлика от тях има видими черти. С тази картина българинът получава своята икона, пред която да изрича страстните си и яростни молитви: О, мой Боже, правий Боже!...

Литографии, маслени картини, фалшиви тескерета, знамена - чрез творбите на своя Зограф и Живописец нацията опознава себе си.

Кристин Юрукова

сп. Тракия, брой 3, 1987 г.

Публикува се със съдействието на Марлена Юрукова по повод 66 години от рождението на Кристин Юрукова.

►Кристин Юрукова в Диаскоп

►Марлена Юрукова в Диаскоп

© Христина Мирчева

На изображението: "Свободна България", литография и Автопортрет на Г. Данчов

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.