Габриела Манова: "Проблемът, скъпи Одисее..."

ПО МАРГАРЕТ АТУУД

Проблемът, скъпи Одисее,
не е в мотива за вечното завръщане,
а в това, че вместо търпеливо да те чакам,
бих потропвала нервно с крак; бих
надраскала всичките ти планове
със себе си; бих
се разхождала в главата ти,
независимо от разстоянието
(или точно поради него);
бих чертала уравненията на твоето лутане;
бих се помолила за суша и за край на пътя;
бих координирала съвсем сама плавателните съдове
и трайно бих приседнала на слепоочията ти;
бих спуснала косата си отгоре, бих те задушила
(с любов, разбира се)
и бих опитала сама да те открия.
Ала вечното завръщане неизбежно
предрича сам да скиташ
в своята велика литература;
а аз, закотвила се на брега без право на бягства,
сресвам вместо косите си очакването.
Проблемът, скъпи Одисее,
не е в мотива за вечното завръщане,
а в реципрочното му вечно чакане
и макар да казах, че
Пенелопа няма да излезе от мен:
ето ме, чакам те
и се моля за пристан.


ЗАПОЧНАХ ДА ОБЕЗОПАСЯВАМ СВЕТА

Да слагам вериги на надеждата, зимни
гуми на вярата си, да озаптявам раните,
още преди да са проплакали. И мирно
да решавам вътре спора и караницата,

да укротявам опърничавото в себе си,
да слагам червен конец на страховете – 
да не ме прокълнат. Да пазя времето,
защото е най-лесно да бъде изчерпано.

Да живея с мисълта, че утрешният ден
не ми е обещан, че по-добре да залагам
на сигурно, да знам кое е добре за мен.
Да не рискувам в нищо, да не се осмелявам.

Казах: за да бъде друг светът, ти самата
друга трябва да станеш. И опитах: да съм
бяла и прозрачна. Няма – не, безгласна.
И безгрешна. Съвършена. Като мъртва.

Стихотворението "По Маргарет Атууд" е от книгата на Габриела Манова "Навици", ИК Жанет 45, 2020 г., номинирана за Националната литературна наградата за поезия "Иван Николов" 2021.  За дебитютната стихосбирка на Габриела Манова Иван Ланджев казва:

Да погледнеш към небето и да видиш, че птиците са „небесни кавички“ означава да имаш специална връзка с езика. Да откриеш, че „сълзата дели оцелелия от удавника“ пък значи, че една подранила, неволна зрялост те осъжда да разбираш. В теб сърцето и разумът са се помирили от взаимно изтощение, от немай-къде – и са излезли стихове. Прочетете ги, запознайте се с навиците на тази поезия, стъпвайте в нейния ритъм. Нали все пак ритъмът е навикът на вечността?

• Габриела Манова в Диаскоп

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.