Емили Темпъл: "20 известни писатели за това как са били отхвърляни"

"Фъртуната не продължава вечно; само така изглежда."

Рей Бредбъри

  

Превод от английски език: Юлияна Тодорова 

 

 

Новата година дойде. Може би сте взели генерални решения за писането си (или пък да предложите нещо за публикуване). Ако имате за цел да получите 100 отказа тази година или ако в продължение на 60 години все ви  отказват, или ако пък просто се опитвате на допишете оня роман или  разказ, или онова стихотворение и да го изпратите на агента или редактора си, че да се свършва, може да се нуждаете от малко насърчаване.

Първо на първо, помнете: всички велики писатели (и много от станалите техни книги - любими четива за читателите) са били отхвърляни, някои от тях много, много пъти. Не че се нуждаете от подобни подтиквания от мен. Получете ги от самите тези писатели, в крайна сметка те знаят най-добре. 

►

Може би заради дългата ми история като танцьорка, актриса и  писателка, темата с отхвърлянето ми е до болка позната… Преди всеки професионален успех имаше двайсетина отказа. Една компания за танцьори реши, че стилът ми е несъвместим с техния. Един директор по кастинга отсече, че не ми достига  нещо. Някакви редактори смятаха писанията ми за прекалено отвлечени или обикновени, твърде абстрактни или твърде конкретни. Мога да разказвам за това с часове. Накрая обаче само едно единствено отношение към мен като творец ми даде възможността да продължа напред. Казаха ми, че „Отказът просто означава да смениш посоката.”

Мая Анжелу в интервю с Тавис Смайли за „Тайм” през 2015 г.

Още когато бях на петнайсет, започнах да изпращам мои разкази на списания като „Ескуайър” и те веднагически ми ги връщаха след два дни, преди още да ги прочетат! У дома имам няколко стени в различни стаи, буквално затрупани с мои отхвърлени неща, но ония така и не разбраха колко силен човек съм. Запазил съм и съм написал още хиляда нещастни разказа, които, съответно, бяха отхвърляни. И тогава, някъде към средата на 1940-те, всъщност започнах да продавам творбите си и постигнах нещо като доставка от фъртуните на четвъртото ми десетилетие от живота. Но дори днес последните ми книги с разкази съдържат поне седем от ония, които бяха отхвърлени от всяко списание в САЩ, също и в Швеция! Така че, скъпи Снупи, поучи се от това. Тази фъртуна не продължава вечно; само така изглежда.

Рей Бредбъри, из „Наръчник на Снупи за живота на писателя”

Разбрал съм, че отказите не са нещо изцяло отрицателно. Те учат писателя да разчита на собствената си преценка и да си казва дълбоко съкровено „А бе я вървете по дяволите!”

Сол Белоу в „Ню Йорк Таймс” през 1985 г.

Всичко опира до собствената ти решимост, смятам аз, за всичко е така. Има страшно много талантливи хора, но пак опираме до решителността. Имам предвид, нали знаете – направо ми се доплакваше, когато пристигаха по пощата – поне първите два-три пъти – и аз си лягах обезсърчен, но на сутринта се събуждах с оптимизъм и си казвах: „Е, може би не са харесали това,  но само почакайте да видите какво ще направя занапред!” И си мисля, че просто трябва да не се отказвате…

И знаете ли? Въпросът е, че никой не пише, освен ако не му се налага. Така че трябва да пишете, защото то е вътре във вас, и тогава ще успеете.

Джуди Блум, в интервю с Нийл Конан през 2011 г.

Да излезеш победител в спор или не, да получиш положителен отговор или отказ не е доказателство за валидността или стойността на нечия идентичност. Човек може да сгреши, да бърка или да не е добър в занаята си, или просто да е неосведомен – но това не е показател за истинската същност на това какъв е той като личност: минало, настояще & бъдеще!

Силвия Плат, из „Несъкратени дневници”, 1956 г.

Когато бях вече на възраст, реших, че да получиш съобщение с отказ е като да ти кажат, че детето ти е грозно. Ядосваш се, затова не хващах вяра на нищо такова. Освен това, вижте как истински грозните литературни деца по света ги издават и си гледат живота!

Октавия Бътлър, в „Положителна мания”

Книгите ми дори и малко не са толкова противоречиви колкото много други, а и не можеш да угодиш на всички. Един писател трябва да си се развива без много-много да се разкрива, като носорог. Ако си  позволим да се разстройваме всеки път, когато някоя наша творба се изправя пред предизвикателство, бихме били просто едни неудачници…

Имала съм много откази за ръкописи, които са пожълтявали из чекмеджетата на бюрото ми с години, след това съм ги изравяла и съм ги пращала повторно на съвсем същите издатели и са ми ги приемали с охота, защото са попадали в популярната пазарна ниша за момента, която не е съществувала по времето, когато съм ги предлагала.

Лоис Дънкан, в интервю с Меган Абът през 2011 г.

Мисля, че да получаваш откази може да е много полезно, особено ако творбата наистина не е добра. Ако я публикуват, почти сигурно е да се окажеш в ситуация, при която с объркване поглеждаш назад!

Стивън Кинг в „Ню Йорк Таймс през 1985 г.

Когато някое списание отхвърли разказа или стихотворението ти, това не означава, че не са били достатъчно „добри”. Означава, че това списание е сметнало, че съответните му читатели не са имали нужда точно от този разказ или това стихотворение. Редакторите мислят за читателите така: и какво има сега тук за читателя? Съществува култ към известната личност, поне така стоят нещата в тая страна; а и много списания публикуват само известни автори и отхвърлят по-добри неща от неизвестни.

Ани Дилърд в списание „Имидж”

Когато подготвях отзиви за новоизлезли книги в The Paris Review, научих колко много писатели са били отхвърляни и се почувствах ужасно! Но също така научих да не вземам този процес прекалено насериозно. Разбрах, че ако аз, съвсем незначителна личност в малък апартамент без климатик в Ийст Вилидж  (там ми изпращаха огромно количество ръкописи), съм имала авторитета да отхвърлям глупостите, не е бивало да се тревожа много, че моите собствени писания са били отхвърляни. Може да ме е направило по-твърда… и със сигурност ме е накарало да пращам едновременно на много места и да не се ужасявам много-много при отказ.

Дженифър Ийгън в интервю с Кристофър Кокс през 2010 г.

Мисля, че за някои от нас е имало доста откази, докато нещата се получат. И не е защото смятаме, че сме по-добри от другите. А защото се надяваме, че можем да станем по-добри, отколкото сме в момента и обичаме да работим за това, към което се стремим. Да се опитваш и опитваш, когато те отхвърлят, е някакъв вид вяра.

Ая Гейбъл в „Светът е пълен с откази: открий този, който е правилният за теб”

Да те отхвърлят е нещо, над което, по някакъв начин, трябва да работиш толкова, колкото над езика си като писател. То е другата среда на писането, което ще рече: Да се научиш да работиш наред с отказите, да усвоиш как отхвърлянето може да те дърпа напред, независимо дали решаваш да станеш по-добър или да вървиш напред – просто не можеш да позволиш на отказите да се превърнат в препятствие за теб…

Трябва да дадеш простор на това, което егото ти желае и да разбереш какво търсиш; да ти са ясни и читателите, които те разбират и се вълнуват от твоето творчество. Ето откъде идва импулсът за кариера: да откриеш тези хора. И често се озоваваш с нещо, което е по-добро, отколкото някога си мечтал и си се надявал. Смятам, че едно от основните неща, които могат да се случат, ако останеш в занаята достатъчно дълго, е това да започнеш да осъзнаваш колко малки са били мечтите ти.

Александър Чий в интервю за The Cut през 2020 г.

Много пъти получавах откази в Полша и по-късно в САЩ. Някои от най-добрите ми разкази бяха отхвърляни отново и отново… Едно от добрите неща на това да бъдеш отхвърлян е, че така осъзнавам, че още съм активен, още пиша. Ако спра да го правя, повече няма да получавам откази. Но това би ли било добре? Също така, възприемам отхвърлянето като доказателство, че творчеството ми се преценява заради качеството му, а не просто защото съм някакво име.

Исак Башевис Сингър в „Ню Йорк Таймс” през 1985 г.

За да си писател, помага да имаш оня вид изчанчено его, което не позволява да търпиш провал. Най-добрата реакция, когато получиш отказ, е някакъв вид лудост, зла усмивка, докато си седнал пред клавиатурата и си мърмориш: „Ами добре, копелета такива. Айде опитайте сега да отхвърлите това!” и после да напишеш нещо толкова неочаквано добро, че всички останали писатели да се изкормят с писалките си, докато го четат, защото вече няма да има какво да се пише. Защото уведомленията с отказ ще продължат да пристигат. И ако книгите се публикуват, тогава доста добре можеш да гарантираш, че ще има и лоши отзиви. А на теб ще ти се наложи да се научиш да свиваш рамене и да продължаваш. Или може да приключиш с всичко това и да си намериш истинска работа.

Нийл Геймън в блога си през 2004 г.

Трябва да продължиш да изпращаш свои ръкописи; никога не трябва да позволяваш на нещо написано да не прави нищо друго освен да понадига глава в чекмеджето ти. Пращаш това писание отново и отново, докато работиш над нещо друго. Ако имаш талант, ще получиш някаква мяра за успеха – но само ако постоянстваш.

Айзък Азимов

Можем ли да започнем да слагаме нова рамка на отхвърлянето като нещо необходим, дори желано – а не срамно, по-скоро важна стъпка в пътя на твореца? Отказът не означава автоматично, че изпадаш; може да значи, че рисковете са поети, че се иноватираш. Или че поне опитваш. Трябва да сме прозрачни относно собствената ни работа, за това как 99% процента от времето става въпрос за дебелокожие, което прави за твореца повече отколкото неочаквания талант. И също за това каква цена се плаща за всичко.

С години не казвах нищо за отказите на собствените ми писания, като си слагах вид маска – нещо, което всеки начинаещ писател прави. Но постоянно получавах откази от всеки с магистърска степен по творческо писане, до когото пращах мои творби и после от десетки литературни агенти. Когато си наех агент, беше време за първата ми книга (все още непубликувана) да бъде единодушно отхвърлена от издателите, след това отхвърлена от дори още повече издатели. Когато предадох следващия си роман, прекарах доста време в паник атаки в служебни тоалетни – докато като по чудо пристигна първата оферта. Този вид траектория е нещо нормално. Често е дори по-зле. Просто не го знаех…

Софи Макинтош за „Гардиън” през 2019

Когато някой издател отхвърли ръкописа ти, това не е провал. Всъщност, така преминаваш още едно препятствие. Да си в този бизнес е наистина много, много трудно. Трябва ти мрежа от подкрепа. Пробвайте да си намерите някой семинар. Едва ли искате да преминете през процеса сами.

Н. К. Джемисин в майсторския си клас

Отказите са огромна част от живота на писателя. Просто така стават нещата. Има толкова много хора някъде там, които искат да покажат и да продадат ръкописите си. Лесно е да се изгубиш и много трудно да ти обърнат внимание. Както може да се очаква, за мен се оказа много обезсърчително, но в същото време бях подготвен за това, защото познавах други писатели. Знаех какъв е животът им и че единственото нещо, което можеш да направиш, е наистина да искаш да правиш това, и че да желаеш такъв живот означава да приемеш, че идва с известно количество отхвърляне. И че ако не се откажеш, нещата може да се променят. Другата опция е да зарежеш всичко и да си кажеш Не мога да си причиня всичките тези откази.

Зигрид Нунез за The Cut, 2020 г.

Да започна за малко издателство беше най-доброто нещо, което ми се е случвало и не се съмнявам, че ще публикувам в други подобни в различен момент от бъдещия ми професионален живот. Чудесно е също така да работя за място като FSG или да публикувам в The Paris Review. Те са сравнително нови компании. Прекарал съм дълго време в откази от всички навсякъде. Все още ми се случва. Глупостта никога не свършва. Това е нещото, което никога не трябва да се забравя. Никога не свършва. Задниците са по-силни в повечето случаи. Затова трябва да ги игнорираш и просто да си пишеш и да позволиш това да стане по-важно от всичко останало. Ако публикуваш в някое малко издателство или голямо – чудесно! Ако печелиш и нещо, без това да се намесва в собствената ти работа по начин, който не те кара да се чувстваш зле, страхотно! Но смисълът на това е във всичко, което ти се случва и след това силата, която си достигнал. Това са нещата, които имат значение.

Сам Липсайт в интервю за Джанкарло ДиТрапано през 2010 г.

Не си причинявайте самооткази. Знаете какво имам предвид.

Кели Линк, 2019 г.

 

Емили Темпъл, 19 януари, 2022

 

Емили Темпъл

Емили Темпъл е изпълнителен редактор в Lit Hub. Първият й роман „Лекотата” е публикуван от William Morrow/Harper Collins през юни 2020 г.

 https://www.emilytemple.net/

 

►Прочети в оригинал

 

---

 

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.