"ВОЙНАТА! И ПОДЛУДЕ СВЕТЪТ…": 110 години от обявяването на Балканската война и 140 години от рождението на Владимир Димитров – Майстора

Софийска градска художествена галерия

представя

ВОЙНАТА! И ПОДЛУДЕ СВЕТЪТ…

110 години от обявяването на Балканската война

140 години от рождението на Владимир Димитров – Майстора

Куратори: Аделина Филева, Пламен В. Петров

22 февруари - 29 май 2022

Откриване:  22 февруари 2022 от 18.00 часа

►

Архивни и музейни фондове, документи, дневници, писма, снимки, картини, стихове, книги, периодичният печат ни разкриват Балканската война, припомнят историята и подвига на онези поколения българи, дали живота си за националните идеали, за обединението и възможното бъдеще.

Немалко художници от различни поколения са мобилизирани или се записват доброволци, обвързвайки не само своя живот, а и своето творчество с Балканската война, а по-късно и с баталното изкуство и историческата картина. Някои от тях са професори в Художествено-индустриалното училище (Рисувалното училище) или учители в гимназии, други току-що са завършили своето художествено образование в София или в други европейски столици, а на трети им предстои тепърва да учат.

За повечето от българските художници войната (баталната и историческата картина) е нещо съвършено ново като отразяване. Тя ще привлече творческия интерес при някои и с времето те ще се развият в тази посока, за други ще е нещо чуждо и те ще останат далеч от това изкуство. Различни художествени свидетелства от войната са създали творците. Различен е и погледът им към фронтовите линии, сраженията, окопите, обозите, лагерите, походите, войниците, така както е различна и съдбата им – житейска и творческа.

Впечатляващ брой художествени свидетелства от войната е оставил и големият български живописец Владимир Димитров – Майстора. Малцина знаят, че като творец, търсещ път в изкуството, Майстора е създал огромен цикъл от рисунки с молив или туш, акварели и маслени платна, които пазят спомена за Балканската война от 1912–1913 г. Записал се като доброволец и той ще извърви целия поход със Седма пехотна рилска дивизия и ще отразява войната. Ще я отразява ежедневно в рисунките с обозначени дати и места, така както правят и Щъркелов, и Станьо Стаматов – като една хроника за войната. Разказите на художника са лаконични. Сюжетите в рисунките му не са случайни. Винаги добре избран кадър, който да представи действителността. Създава образи на войници, които са му близки. Рисувайки тях, той сякаш рисува и себе си. Един изстрадан образ на герои, учудили света с храбростта си. Рисува образа на тяхната сила, умора, страдание, вяра.

Художникът, който е подготвен и успява да създаде в този момент мащабни панорамни батални творби, е Ярослав Вешин. Ураганът на Балканската войната минава и през неговото творчеството, оставяйки своите следи в много от творбите му. Образите платна му се превръщат в символ на войната, символ на българския войник. Ярослав Вешин не само оставя едно значимо и вълнуващо творчество като наследство, но отваря нови пластични и жанрови възможности пред следващите поколения, издигайки баталното изкуство у нас до голяма висота.

Освен живописни и графични творби не липсват и скултурни произведения, посветени на войната. В Балканската война са мобилизирани младите скулптори Иван Лазаров, Ангел Спасов, Анастас Дудулов, Янко Павлов. Единствено Иван Лазаров ще създаде по-цялостна и последователна серия скулптури Те победиха, На нож, На водопой, Свръх сили и др.

Фондовете на Националния военноисторически музей притежават най-богатата колекция от творби на художници, участвали във войните. Част от творбите на Владимир Димитров – Майстора, свързани с войните, се пазят и в художествената галерия в Кюстендил. В колекцията на Националната художествена галерия също се съхраняват едни от най-добрите образци свързани с баталното изкуство. Повече или по-малко на брой или дори единични произведения,  за Балканската война има и в сбирките на художествените галерии в страната – Варна, Пловдив, Русе, Стара Загора, Сливен, Казанлък , Кърджали, Държавна агенция архиви др. и в частни колекции.

Партньори в проекта са Националният военноисторически музей и ХГ Владимир Димитров – Майстора, Кюстендил.

Изложбата е съпътствана с каталог и програма от документални филми, собственост на Българската националната филмотека, БНТ , както и мултимедийния проект на Венелин Шурелов „ Владимир Димитров – Майстора. Светлина и дух“, реализиран през 2014 г. по поръчка на фонд  „13 века България“.

Владимир Димитров – Майстора (1882–1960), Обоз в Кешан, 28 декември 1912

На изображенията:

Ярослав Вешин (1860–1915)
Атака (На нож!), 1912
маслени бои върху платно, 180 х 140 см
Национален военноисторически музей

Антон Митов (1862–1930)
Писмо от дома (В окопите пред Одрин), 1914
маслени бои върху платно, 111 х 176 см 
Национален военноисторически музей

Иван Лазаров (1889–1952)
Те победиха, 1913
бронз, 37 х 43 х 25 см
Софийска градска художествена галерия

Владимир Димитров – Майстора (1882–1960)
Обоз в Кешан, 28 декември 1912
туш върху кадастрон, 32 х 50 см
Художествена галерия „Владимир Димитров–Майстора“, Кюстендил

Владимир Димитров – Майстора (1882–1960)
Главен наблюдателен пункт при с. Дойран, юни 1913
туш върху син картон, 32 х 48 см
Художествена галерия „Владимир Димитров–Майстора“, Кюстендил

Владимир Димитров – Майстора (1882–1960)
Почивка, март 1913
акварел върху кадастрон, 23,5 х 37 см
Художествена галерия „Владимир Димитров–Майстора“, Кюстендил

Владимир Димитров – Майстора (1882–1960)
Калиманци, 20 юли 1913 
акварел върху хартия, 29,5 х 42,5 см 
частна колекция

Владимир Димитров – Майстора (1882–1960)
Композиция, юли 1913 
акварел върху хартия, 57 х 44 см
Национален военноисторически музей

Информация: Петър Димов, Маргарита Енева, Връзки с обществеността, СГХГ

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.