Пабло Пикасо и Гражданската война в Испания през погледа на репортерите
16.02.2022
В МАДРИД СЕ СМЕЯТ
Да, в Мадрид продължават да се смеят. В този удивителен град на храброст и смърт, където окопите са до самите къщи и трамваите спират до барикадите, хората продължават да се смеят, децата да играят по улиците, гражданите да се спират, за да четат военните новини или да разглеждат сатиричните вестници. Ямите, издълбани от гранатите през нощта, биват запълвани рано сутрин, за да не изглежда Мадрид грозен.
Един милион живеят на самия фронт! Никога не знаете, кога ще падне някоя бомба. Или къде. Представете си, че седите в предната стая на вашия апартамент на третия етаж и спокойно си работите, когато някоя граната пробие стената и избухне под канапето. Ако седите на канапето, свършено е с вас. Ако сте на другия край на стаята, можете да се отървете.
Това обяснява, защо почти никой в Мадрид не мръдва дори, когато затрещяват топовете. Ако мръднете, можете да отидете точно там, където ще падне гранатата.
„Телефониката“, мадридският загадъчен небостъргач, още стои читав, горд, но оръфан, с телефонистките вътре в него на работа. Пощенската станция е останала без стъкла по прозорците, но службата не спира. Повечето от хотелите имат дупки по стените, но в запазените им стаи продължават да живеят посетители, които плащат, защото човек трябва да живее някъде. Ако някой от салоните на горния етаж е останал без балкон и без врата, хотелиерът ви казва това много внимателно, когато наемате стая.
Една заран, след тежка бомбандировка, случаен господин минал край някаква къща, която била улучена зле през нощта. Част от предната стена лежала на двора. Гранатата била замъкнала след себе си капака на пианото. И все пак при пианото седяло момиче, чисто и много прибрано, с коси, добре сресани и с весело настроение и свирело усърдно валс. Когато минувачите го запитали за повредите, надничайки през дупката, направена от гранатата, детето казвало: „Да, един обус (вид артелерийски снаряд) мина през стената нощес. След малко ще помогна да изчистят двора, но сега се упражнявам. Учителят по пиано ще дойде в 11 часа.“
Лоши цигари, лошо вино, малко хляб или кафе, никакъв сапун, ни захар. Все пак Мадрид се държи и се смее; вижда смъртта и чува трясъка на пушките ден и нощ, но е решен да се смее и да живее, а не да мре! В къщата, където живея, понякога храната се състои главно от хляб и супа, направена от хляб. Всеки стяга каиша и се шегува.
За да тормози мадридчани, Франко разпространява всеки ден по радиото от Бургос и Севиля списъка на ястията, които големите хотели поднасят на своите гости – отличните храни и вкусните вина, предназначени за фашистите. Но Мадрид разбира от шега. Покойният генерал Емилио Мола, любител на кафето, беше казал в началото на войната, че скоро ще пие кафе в Мадрид. Беше дал клетва, че ще влезе в града на 8 декември. Не успя. Но на 8 декември вечерта някой споменал за това и тълпите видели при лунната светлина сред площада на Пуерта дел Сол добре подредена маса с чаши кафе върху нея и надпис: „За Мола!“
Кината са препълнени. Една вечер събралите се следяха с голямо любопитство някакъв американски филм. Изведнъж един обус падна с голям трясък на улицата, но никой не помръдна вътре. Скоро падна втори и разтърси зданието. Притежателят на киното се качи на естрадата и заяви, че е по-добре да спрат прожектирането на филма. Още не изрекъл онова, което бе намислил, залата гръмна от освиркване и дудукания и той трябваше да отстъпи. Отново зрителите потънаха в блажеството, което разливаше Холивуд. Докато франковите гранати разнасяха своето страховито свистене над театъра, филмът продължи да се върти към своята развръзка. Името на филма беше „Ужасът на Чикаго“.
Лангстън Хюз, поет, кореспондент на афроамериканските вестници в Балтимор по време на Гражданската война през 1937 година
Пабло Пикасо
Още през януари 1936 година Пикасо пристъпва към гравирането на две големи метални платки, разделяйки ги на кадри – всяка по девет кадъра с размер на пощенска картичка. Първоначално възнамерявал на продаде печатните копия на това свое произведение и с получените средства да подпомогне испанците, изпаднали в беда.
Но след завършване на процеса на 7 юни обработените с киселина и тонирани гравюри – акватинти – се оказали толкова впечатляващи, че било решено те да останат само в оригинал, като към тях се прибави дългата страстна поема, чийто автор е Пикасо, в превод и на английски, и френски език. Титулната страница също била дело на Пикасо. Оформеното във вид на албум произведение получило наименованието „Мечтата и лъжата на генерал Франко.”
Предлагаме на вашето внимание откъс от поемата.
... викове на деца
жени
птици
цветя
гори
викове на камъни
легла
столове
завеси
гърнета
котки
бумаги
миазми
викове на тъпчещи се хора
попарени с дим
излизащи от кипящи котли
облаци птици влитащи в морето
оголени кости
изкъртени зъби
забити в парчета от вълна
сушена от слънцето върху блюдо.
Пабло Пикасо "Мечтата и лъжата на генерал Франко"
Превод от руски език: Христина Мирчева
Пабло Пикасо, Дейвид Сиймор, 1937 година
Ролята на фотографите в създаването на мита за Пикасо е била решаваща. През 1937 г., една година след Гражданската война в Испания, Дейвид Сиймур улавя художника пред огромната му емблематична творба Герника, показана само шест седмици след бомбардировките на баското село Герника на 29 април 1937 г. Твърдяло се, че бомбардировката не е била извършена от националистическите сили, а от легиона Кондор на германските военновъздушни сили под ръководството на правителството на Франко. „Герника“ на Пикасо се превръща в международен символ на испанската републиканска кауза.
Пабло Пикасо, Герника, 1937 година, м.б, платно, 3,49 метра и 7,76 метра
© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics
Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.