Дякон Васил Левски и неговият девиз: "Бог нека е напред, а българското име да е войвода"

В рубриката "Предполагаме и се опитваме да доказваме".

Свободата е насъщна храна на човешкия дух. Не е пресилено да се каже, че свободата е равноценна на живота. Тя е въздухът, който диша всяко истинско творчество и духовен растеж. Там, където има робски вериги на тирания, няма културен напредък и мъртвило трови света. Ето защо борбата за свобода е винаги кървава и жестока. По смисъл и значение тя е борба за живот. Тази борба е добре позната на нашия народ. Самото географско положение на България способствало свободата да се отстоява с оръжие. За съжаление българите цели векове са пиели от отровната чаша на черното робство. Все пак отровата не уби у българина любовта и устрема към свобода. В епичната борба нашият народ прояви нечувана храброст и неизчерпаема енергия. Много достойни личности станаха идеал за подражание на подрастващите поколения. Един от тях, образът на когото блести с ореола на истински апостол, е Дякон Васил Левски. Великото дело на апостола на българската свобода и неговата героична смърт са несъмнено се определят от неговия характер и мироглед. Това, което най-много пленява, е силата на характер му и нравствената чистота. Тази истина признават и съвременниците на Левски. Христо Ботев пише в писмо до К. Тулешков: Приятелят ми Левски, с когото живеем, е с нечут характер… Приятно е човеку да живее с подобни люде.

Рядкото съчетание на толкова много добродетели в характера на Дякона правят личността му изключителна. Левски е сочен за образец на положителния характер на българина.

Запитаме ли се в какъв жанр е подходящо да се представи този съвършен български образ, не трябва да се оставяме на шаблоните.

Мисля, че на границата между роман в картини и повест в картини, в подобна своеобразна сюжетна структура, е най-подходящо да се изгради образа на Васил Левски - заради  отслабената фабулна  линия, т.е. събитийната страна малко се  подчертава в този синтез и по този начин всичко се съсредоточава в развитието на монохарактера  и последователното осветляване на образа чрез действия. Нишката на зрителния интерес  се съсредоточава във фигурата на легендарния герой. Подобно на обработен диамант, когато се обръща на една или друга страна, той блести ту с бели лъчи, ту със сини, ту с жълти, ту с червени или някой друг цвят от дъгата. Така и Левски, в направата на романа в картини, трябва да поразява зрителя. Острото наблюдение върху необикновения характер трябва да е в основата на развитие в тази творба. Затова в определени епизоди ще го виждаме като манастирски послушник - учещ се да чете, пише и пее, ентусиазиран от възвишеното учение за всеотдайна служба към ближните.

Необходимо е да се покаже, че вярата му в Бог формира силата на неговия характер. Желателно да се докаже, че скъсването с духовното звание не е от изгубване на вярата и от разочарование, а от желанието да служи на своя поробен народ. Така в диаманта на творбата ще блесне страната, отразяваща първата половина на неговия живот – църковната служба като предпоставка за революционната му дейност. В този епизод важна сцена е „назряващите идеи в душата на младия Дякон, четейки с вощеница в ръка евангелския разказ за Голготския подвиг и саможертвата на Богочовека – Освободителя на човечеството от черното робство на греха”. Така ще се разбере, че борбата за свобода за Левски е свещена борба, не по-малко угодна на Бога. Доказателство за това е, че той пише в писмо до чорбаджи  Генчо Милюв от Карлово: „Човек е благословен от Бога да  бъде господар с всичките си права и от Бога му се налага и първата му длъжност - да мисли за народа си… И  Евангелието нали казва: Човече! Трябва да работиш за народа си до смърт и всичко да жертваш за него. Ако ти умреш, нали и Аз за теб се разпнах”.

После следват епизоди, показващи „упоритостта на волята му”, „ храбростта  му” и пр., и  всички тези моменти черпят жизнени сокове от неговата вяра. Например търпението, с което среща несгодите и трудностите по своя път, напомнят за търпението на св. апостол Павел. Легендарният апостол на българската свобода безропотно понася всички несгоди и лишения заради правдата на своя поробен народ.   

Страната на диаманта на творбата, развиваща в действия неговата смелост, може да се докаже чрез  вярата му в безсмъртието - храбър пред смъртта е този, който вярва в безсмъртието. А страната, показваща саможертвата му, ще се разбере от безкрайната му любов към хората и безкористното служене.

Важен мотив е фактът, че Левски е носил със себе си печатана икона на светите братя Кирил и Методий с написан тропар за техния празник. Това доказва, че до края на живота си той е пеел църковни песни.

Георги Чепилев

►

Георги Чепилев: "Изкуството на комикса"

History of  Bulgarian comics - Plovdiv 2019

Онлайн уроци "Чудният свят на комиксите"

Визитна картичка на Диаскоп

Благодарствено писмо 

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.