Луиз Глюк: "място, където живота на човека няма смисъл"

Превод от английски: Камелия Панайотова


ТЕЛЕСКОП

Има един момент, след който отместваш поглед,
когато забравяш къде си,
защото изглежда, че си живял някъде другаде,
в тишината на нощното небе.

Престанал си да бъдеш тук, в света.
намираш се на друго място,
място, където живота на човека няма смисъл.

Не си затворен в тяло.
съществуваш така, както съществуват звездите,
участваш в неподвижността им, 
в тяхната необятност.

После пак се връщаш в света.
През нощта, на студения хълм,
разглобяваш телескопа.

За да разбереш, че
не образът е неясен,
а връзката е лоша.

Отново виждаш колко далеч е всъщност
всяко нещо от всяко друго нещо.


Louise Glück,Telescope 

There is a moment after you move your eye away
when you forget where you are
because you’ve been living, it seems,
somewhere else, in the silence of the night sky. 

You’ve stopped being here in the world.
You’re in a different place,
a place where human life has no meaning. 

You’re not a creature in body.
You exist as the stars exist,
participating in their stillness, their immensity. 

Then you’re in the world again.
At night, on the cold hill,
taking the telescope apart. 

You realize afterward
not that the image is false
but the relation is false. 

You see again how far away
every thing is from every other thing.



MATINS[1]

Знаеш ли какво правя с времето си?
Обикалям моравата и се преструвам,
че плевя. Ти трябва да знаеш - 

никога не плевя на колене, късам 
детелини от лехите, а всъщност 
търся смелост, някакво доказателство,
че живота ми ще се промени, 
макар и да отнема цяла вечност, 
оглеждам всяка за четвъртото листо, 
а краят на лятото наближава,
цветовете по най-уморените дървета 
винаги се сменят първи, смъртта им - 
ярко жълта, под късната песен 
на няколко тъмни птици. 
Да ти покажа ли ръцете си?

Толкова празни, колкото и в началото.

А може би смисълът винаги е бил това

да продължаваш макар и без знак.


Louise Glück, Matins 

You want to know how I spend my time?
I walk the front lawn, pretending
to be weeding. You ought to know
I'm never weeding, on my knees, pulling
clumps of clover from the flower beds: in fact
I'm looking for courage, for some evidence
my life will change, though
it takes forever, checking
each clump for the symbolic
leaf, and soon the summer is ending, already
the leaves turning, always the sick trees
going first, the dying turning
brilliant yellow, while a few dark birds perform
their curfew of music. You want to see my hands?
As empty now as at the first note.
Or was the point always
to continue without a sign? 

--------------------------------------

[1] Каноничен час в християнската литургия, първоначално трябвало да се пее в тъмнината на ранната утрин.

Портрет на Луиз Глюк: Bodie Morein

Louise Glück в Уикипедия 

Луиз Глюк в Диаскоп

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.