Георги Чепилев: "Когато войната върви, всичко върви!" - "Войната в комикс изкуството"

Деветото изкуство не е безучастно към социално-икономическите проблеми, които вълнуват човечеството. То е безпристрастен съдия над обществените и стопански порядки, изразител е на неутолимата у човека жажда за правда.

След Втората световна война западните страни се опитаха да въведат управляем многостранен икономически ред. Неговите функции имаха предимно блоков характер поради наличието на противопоставящата се система на комунизма. Глобализмът по онова време се свеждаше главно до борбата за надмощие между двете различни световни социално-икономически системи.

След 1989 г. картината стана коренно различна. Социалистическата система се разпадна. Природата на пазара се промени. В крайна сметка съвременният неолиберализъм успя да наложи своите идеи, че институцията „държава” трябва да сведе ролята си до минимум и че тя трябва да обслужва корпорациите, да осигурява капиталовложения в научни отрасли и пр. Налага се мисълта, че новата икономика ще бъде нещо по-различно от познатото досега, качествено различно: допускане ограничаване на компаниите производителки на някои производства (в интерес на световната общност) и намеса при разпределението на продуктите, т.е. предлага се планирана икономика, но не комунизъм, частна собственост, но не капитализъм, намеса при  разпределението, но не фашизъм.

Кардиналният въпрос днес е: Кой има право да живее и кой няма право да живее? Ето защо светът се оказва отново на ръба на нова вълна от надпревара във въоръжаване. Това се отнася особено за оръжията с масово поразяване – биологически и химически, като допълнение към ядрените. Виден дипломат, работещ в икономическата сфера, съобщава, че през последните 70 години трилиони долари са изразходвани за оръжия, които никога не са употребявани.

Когато разглеждам художествени произведения за войната в Деветото изкуство (дружество „Диаскоп” притежава в библиотеката си американски сборник за войната в комикс изкуството), забелязвам, че войната е представена или като излет сред природата, т.е. в романтична поредица от картинки, или се показват скритите и невидими политически и икономически причини, представени от очевидец. Казвам представени, а не разказани или описани. Защото при описанието и разказа събитията са вече зад гърба на автора, те са само спомени, които не са опасни. Тези комикси за войната в задъхан стил пресъздават и докладват за събития, а внезапното прекъсване на изречение и действие, както и тишината, се възприемат като вик. Кадрите са картинни лозунги – лаконични рисунки, нарисувани върху белия лист с дебел контур и плоски черни петна без полутон. С няколко щрихи на четката се дава остра подчертана форма и умело съпоставяне на бяло и черно. Но в този икономичен маниер, в този „един щрих” се чувства пулса на живота. В творбите се хиперболизират и сгъстяват цветовете, тъмните и мрачни тонове създават впечатление за липса на надежда и изход, както и протест против тази действителност. Композициите са с контрастни противопоставяния на тъмни и светли петна (бяло и черно) и острота на социалните характеристики.

Кои са преобладаващите образи? Това са срещи по пътя на автора очевидец: горящи градове, върволица от бежанци като стадо овце, слепци, загубили пътя или загиващи сред пламъци и падащи греди, нападение с ръчни бомби (в по старите комикси), чупене на зъби с приклади, въздушен бой на самолети, бомбардировки по шосета, безкрайни окопи и взривни ями, пълни с жертви (включително и детски тела), тълпи, скупчени от страх, полкове от  армии, отчаяние, героизъм, журналисти пишат лъжливи съобщения, сгради и банки бълват черни облаци от дим, светлини, сенки и тълпи. И всичко достойно за видяното от Данте в подобно на лунен пейзаж без никакъв признак за живот – без клонче или стрък трева.

Може да се обобщи изброеното дотук  с погледа на пловдивския карикатурист Андро, който в своята творба „Милионерите от войната” казва от името на аферистите: „Когато войната върви – всичко върви”.

Ето защо в поредица от статии, ще се разгледат различните икономически доктрини и системи, оказващи влияние върху комикс творбите за войната.

1. Капитализмът се основава на два принципа: свобода на личността и частния интерес. Той е рожба на индивидуализма, който завладя икономиката в средата на 18 век. Представителите на това направление с ентусиазъм проповядвали новите принципи, които давали простор за всестранно развитие на производството и за създаване на повече блага. Частният интерес обаче е не само мощен фактор в производството, но се явява и като бацил на разложение. Той е израз на човешкия егоизъм, който не знае граници и насита. Това става явно в процеса на разпределяне на благата. Голямото производство не увеличило и консумативно покупателната способност на всички слоеве, както очаквали проповедниците на либералната система в икономиката. Въвеждането на технически машини в индустрията изхвърли голяма част от човешкия труд от производството. Трудът на работника стана обезценен и накрая дори излишен. Производството се увеличило и трупало печалби, но само за тия, които притежавали капитала – предприемачи, фабриканти. Капиталът добива надмощие над другите фактори в стопанството. От това и либералната система в икономиката се нарича капиталистична. Стопанското равновесие дотолкова се нарушава в тази система, че тя започва да се нарича система на организирана класова експлоатация.

(следва)

Образци на протест срещу тази несправедливост, може да се видят в творбите на комикс авторите Маяковски и Мазарел. И у нас от преди 1944 г. има подобни силни постижения в повествователната ни графика.

 Заглавна илюстрация: Духовната звезда на човечеството, 2009 г., комикс, тираж 80 000

►

Георги Чепилев: "Изкуството на комикса"

History of  Bulgarian comics - Plovdiv 2019

Онлайн уроци "Чудният свят на комиксите"

Визитна картичка на Диаскоп

Благодарствено писмо 

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.