Стоил Рошкев: Приз "Орфей" е не просто възможност, а необходимост

Разговор на Калина Тодорова със Стоил Рошкев по повод учредения от него Литературен конкурс за нов български роман.

На 16-ти февруари 2022 се появи статус в социалните мрежи със следното обявление: Литературен конкурс за нов български роман с награда в размер от 12 000 лева. Освен финансовият, далеч по-важният аспект на тази инициатива обаче са именно идеята и стремежът, които стоят зад нея.

Какво е общото между нов дизайнерски автомобил и инвестирането в креативни практики? Как би изглеждала българската литературна сцена, ако поне част от проблемите ù присъстваха на дневен ред в политическите дискусии? Как щеше да се промени националният ни манталитет, ако знаехме, че можем да привлечем световно известни имена като Мураками или Гутиерес? По тези и други въпроси си говорим със Стоил Рошкев – учредителят на Приз „Орфей“ – който освен поет, писател и журналист е и човек с обширна визия за бъдещето на българската културна среда – не само на думи, но, както ще разберем, и на практика.

Бих искала първо да започна с едно голямо благодаря. Благодаря за това, че съществуват хора като Вас в България, които вместо в нова кола, инвестират в културното бъдеще на страната. Как се зароди идеята за тази инициатива?

И аз Ви благодаря за добрите думи. Всъщност, възприемам Приз „Орфей“ като призвание. Прощавайте, ако Ви звучи помпозно. Помпозно-непомпозно обаче, единствено България няма литературна награда с голямо измерение. А това, съгласете се, колкото и да не си го признаваме, убеден съм, пречи и на качеството на литературните текстове. Така се зароди идеята. Какво имам предвид? Ами, убеден съм, че талантливите писатели биха отдали таланта и енергията си много повече за писане, ако знаят, че могат да спечелят 100 хиляди лева примерно, а не да бачкат за хляба си по 12 часа на денонощие. Е, аз 100 хиляди нямам, засега са само 12 хиляди. Но идеята е Приз „Орфей“ да даде пример и на тия, които си харчат парите за нови коли, вместо да ги инвестират в култура. Защото дори идеята за нов модел кола, дизайнът, ако щете, концепцията, отново е култура. Тия, дето харчат по 100 хиляди за нова кола, би трябвало да знаят, че някой интелектуалец трябва да им я измисли. В противен случай, без интелектуалеца, ще си шпорят конските сили в допотопни дилижанси.

Разкажете ми малко повече за формáта на наградата, доколкото разбирам няма конкретни ограничения от гледна точка на това с каква творба, в какъв жанр или стил могат да се включат участниците?

Да, няма. Романът като жанр е многопосочно изпълнение. Романът е синоним на свобода. Затова и няма как да го ограничаваме. Аз много харесвам текстовете на немския теоретик Зигфрид Кракауер. Той например пише студията „Детективският роман“, където четем как героите на криминалетата проникват във всяко ъгълче на обществото. Тук обаче е и майсторството. Един и същи сюжет, разработен от Умберто Еко и от Дан Браун, ще звучи по съвсем различен начин. Истинският писател според мен е тоя, който не е буквалист, а е такъв, който умее от най-обикновена ситуация да извади изобилие от смисли. Един вид – да взривява мини от теми, експлозии от конотации и…

Няма и възрастови ограничения?

Категорично – не. Въпреки че са изключения все пак има и някои млади добри романисти. Е, аз все пак вярвам в писателите с житейски опит. Доказано е, че добър писател се става след 40-45. Но винаги има изключения.

Какво ще търси журито сред кандидатурите?

Журито ще търси, както споменах, текстове с експлозии от конотации, за сметка на денотативната буквалистика. Какво имам предвид? Давам директен пример – Луи-Фердинан Селин, да речем. Неговият роман „Пътешествие до края на нощта“ е абсолютен образец за върховен роман. Ето такива текстове ми се ще да намери журито на Приз „Орфей“.

Към края на миналия век, след 89-а, личната инициатива в българското общество става водещата сила, която успява да прокара път на нови тенденции и да оказва силно влияние върху развитието на сферата не само на локално, но и на национално ниво. Говоря за всички артисти, куратори и творчески групи, които се самоорганизират и често самофинансират, за да могат да развиват българската култура. Според Вас доколко е важна тази лична инициатива днес, когато става въпрос за съвременна литература, а и не само – за изкуството като цяло?

О, личната инициатива е супер важна. Но културата, изобщо литературата винаги е била идеология. Това не го измислям аз. Това го е написал многоуважаваният литературен теоретик Тери Игълтън. Той е убеден, че историята на съвременната литературна теория е част от политическата и идеологическата история на нашето време. Вижте, когато говорим за лична инициатива, трябва да сме наясно, че абсолютно всеки човек на тази Земя е потопен в някакъв свой сън, направен от личните му навици, ежедневни маршрути и улици; места за купуване на неща. Марионетен модел, в който ние сме марионетки, а навиците – кукловодите ни. В този смисъл магнетизмът да привличаш хората в съня си, в личния си сън, се нарича власт.  Който има най-силната лична инициатива, например Илън Мъск, Зукърбърг, той е най-силен, той се оказва най-властен, бих казал. Това е властта, да. Бодрияр неслучайно пише в „Симулакър и симулация“: Зад барока на образите се крие водещата роля на политиката.

Без да навлизаме в политически дебати, но според Вас има ли осезаема положителна промяна от страна на институциите или нещата и днес до голяма степен са в ръцете на самите практикуващи в сферата?

Българските политици трябва да схванат, че културата е всичко. Самата политика е култура, културен продукт. Вижте Холивуд, Боливуд… А турските сериали? Затова пак пледирам министърът на културата да стане и вицепремиер.

Какво бъдеще предвиждате за тази инициатива? В интервю с Альона Нейкова споменавате, че бихте искали тя да се разрасне и извън пределите на България?

Надявам се да се разрасне! Надявам се да стане „мека сила“ (Soft Power), както е конципирал Джоузеф Най. Друг пример Ви давам, Калина. Приз „Орфей“, да речем, успява да набере награден фонд от 100 хиляди евро. И се обявява в международен план конкурс за написване на роман за Родопа, като родно място на Орфей. И идват тук да пишат романи Харуки Мураками, Мо Йен, Педро Хуан Гутиерес, Зейди Смит, Франзен, Картареску… Брандън Сандерсън, ако щете. После романите им излизат по света и към българската икономика тръгват необозримо количество фенове, любопитни къде са живели героите на любимите им автори. Така се прави. И ето как литературата прави икономиката. Гърците ги знаят тия работи, там, Омир, Одисей, баба му, дядо му…

Като за финал, ако можехте да опишете българската съвременна литература с една дума, коя би била тя?

Подражание. Затова трябва да сънуваме собствения си сън, не да имитираме.

В същото интервю казвате, че Културата не е надстройката. Културата е базата. Нека си пожелаем повече хора да осъзнаят това!

Благодаря Ви!

За да разберете повече за наградата и как да участвате, посетете сайта https://orpheus-prize.bg/

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.