Георги Цанков: За "Есенен великден" и "Запокитеност" на Петър Чухов

Идва ред на друг откъснал се високо балон. На премиерата на излязлата му преди повече от месец поетична книга „Есенен Великден“ той (Петър Чухов) изповядва: За съжаление моята поезия е доста кратка и може би по-събрана. Докато аз харесвам и искам да пиша стихове, в които е събран целия свят по един пъстър начин. Но при мен нещата се случват много концентрирано и това не ме удовлетворява, но трябва да го приема. Както, ако съм сатиричен актьор, трябва да приема, че няма да мога да изиграя Хамлет… Аз съм един, не мога да го нарека трагически поет, но да го наречем един вгледан в една точка поет. Човек винаги желае това, което няма. За мен писането е едно силно концентрирано преживяване, особено на поезия. За мен са важни определени енергии, които избликват.

Георги Парцалев все повтаряше, че голямата му мечта е да изиграе Дон Кихот. А всъщност през целия си живот той гениално се носеше в доспехите на Рицаря на печалния образ, дори когато ни разплакваше от смях. С Петър Чухов нещата са аналогични. И в най-концентрираното му хайку откриваме гигантското пространство на пъстрия свят, стига, разбира се, да имаме въображение: „Задушница. / На гроба на градинаря / идват розите.“ Или: „великденска нощ / прибирам се в къщи / с нейното пламъче“. А любимото ми е: „Дъжд по шосето. / Между чистачките / жива вода.“ Безумие беше изкуственото противопоставяне между Чухов и Валентина Радинска, двама от най-искрените и трагично-красиви български поети. Разбира се, той никога не е писал „позорни“ стихове, а кредото му откривам в „Ave Caesar“ : „Бъди император / на себе си / но не бъди / жесток / Управлявай меланхолично / крайниците на империята / нека изкуството / да ти е в кръвта / и когато накрая / разрежеш вените си / залезът / да бъде красив“. Само творец, който усеща изкуството в кръвта си може да се радва на чуждия талант, а аз съм го виждал да прави това многократно и съвсем спонтанно, нещо, което е по възможностите на малцина нашенски днешни книжовници.

С въвеждането на „Есенен Великден“ за пореден път влизам в поетичната вселена на издателство „Жанет 45“, луксозния приют на „малцината избраници“, които си струва да бъдат подкрепени и представени по достойнство на жадните читатели. Културата на издаването на книги включва не само подбора, но и адекватното художествено оформление, което при изданията на „Жанет 45“ винаги е на равнище. Прекрасната корица на художничката Капка Кънева напълно отговаря на дълбочината на прозренията на поета: „Каквото и да извикам / ехото ми отвръща / Бог / Само когато викам / Бог / ми отговаря / тишина“. Още по-мистично и незабравимо е прозрението: „Все някога Словото / се разпада на думи / така както Бог / се разпада / на хора / Как / да си върнем Словото / без / да мълчим / Как / да си върнем Бог / без / да умрем / Идва нощта /и небето ни гледа / с безброй онемели / мъртви звезди“. За да стегне до такива прозрения, Петър Чухов е изминал дълъг път – дванайсет стихосбирки, три книги с проза и книга за деца. Редактори на забележителните му книги през годините са били: Паруш Парушев на „Градината на слабата реалност“, през 1995, Георги Господинов на „Руни“, 1998, Пламен Дойнов на „Провинции“, 2000. Не само споменаването на тези имена, но и цялото поетично мислене на Петър Чухов говори за диалогичност, за съвършено познаване на корените на българската поезия и той действително посреща шейсетия си юбилей като един от големите български творци, носител на наградата „Иван Николов“, на приза на името на „Иван Пейчев“, на Славейковата награда, на престижната награда на музея „Башо“ В Япония, стиховете му са преведени на 20 езика.

Щастливци са всички онези, които притежават юбилейното издание на „Жанет 45“ на най-значимите поетични постижения на Чухов, създадени между 1995 и 2000 година в тома „Запокитеност“, отново оформен от Капка Кънева. От тайната на „Хамлет“ „В ръка съм стиснал / своя череп. / В него взрян, потъвам / в пустоочията мрачни - / и няма ехо / моят поглед. / Няма сянка / мисълта ми. / А Бог / е вечен / монолог…“ монологът „насаме с всички“ продължава до „Подгонил ренесансовите кораби / по къси панталонки във водата / мечтая за пътуване с Вергилий / но ето я – железницата идва / и взима хляб направо от ръката ми / за птиците трохичка не остана / те литват гневно хвърлили перата си / и над главата ми кресливо снасят /колумбови яйца“.

Знаете ли историята: След като се върнал от пътешествията си, някакъв завистлив испански благородник му рекъл, че страната е толкова богата с велики мъже, че мнозина от тях биха могли да сторят дори повече от него. Тогава Колумб поискал да му донесат яйце и се обърнал към присъстващите, готов бил да сключи облог с тях, че никой няма да успее да задържи яйцето изправено, без да използва помощни средства. Оказал се прав, тогава чукнал в масата дупето на яйцето и то покорно застанало като войниче на пост. Присъстващите разбрали посланието: „Когато подвигът е извършен, всеки може да го повтори.“ Петър Чухов няма намерение да се хвали с поетичните си открития, но те улучват читателите, защото онзи, който „бди зад гърлото на телескопа“ владее виртуозно „правописа на душата“ и всеки негов, скъпернически кратък стих е „като удар от любов“. Стиховете в проза в циклите „Когато се завръщат еднорозите“ и „Мулето на Педро“ продължават търсенията на Николай Кънчев, а в тях „искрите на страха прогарят ключалки към безкрайността и вечният живот наднича през тях с безочието на смъртта“. Четенето на поезията на Петър Чухов е и блаженство, и изпитание за душите ни: „Сами си тръгват избелелите ни устни, с които забранените слова напразно ще мечтаят да се любят.“ Сами продължете пътуването, открийте забранените слова и разкъсайте „мъртвооката тишина“. Ще ви посрещне „бързоходец“ без илюзии, който обаче никога не забравя, че от предното стъкло към пъстрия му свят „го гледа майка му“.

„Книжен четвъртък” с Георги Цанков, 22 юли 2021 г. – за „Есенен Великден“ и „Запокитеност“

Още по темата в Диаскоп:

"Есенен великден" и "Запокитеност"

от Петър Чухов в Асеновград и Пловдив

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.