Амелия Личева: "Светът от днес" - "Потребност от рециклиране"

10.04.2022
Снимка 1

Новата книга на Амелия Личева всъщност рециклира екзистенции, т.е. преработва различни човешки състояния и конкретни съществувания, за да им възвърне изгубения смисъл. Това са стихотворения, които се суетят над счупеното битие, понякога – тревожни и объркани в хуманизма си да го сътворят отново, друг път – сериозно вдадени в задачата си да възстановят счупеното, с оптимистичната нагласа, че ще успеят да дадат нов живот на пропилените шансове пред човека и света.

Книга, в която паметта е споделена като лично наследство, изискващо личен ангажимент. Затова, каквото и да се случва в поезията на Амелия Личева, неизменно долавяме един подмолен шепот, от който струи светлина: Загубата е поправима.

Пламен Дойнов

 

Ветровито

Те са навсякъде,
жени и мъже
с тела като кулата в Пиза,
с крака като върха на Кьолнска катедрала,
с ръце като разлюляно от вятър пране,
пристъпят, не се отказват,
държат кривата линия,
страхливо вгледани в потока от коли,
в забързани тълпи,
във слънцето, което галопира,
в деня, който скоро ще се откаже.
Детството,
обърнато наопаки,
желае още малко да го има.

От цикъла „Задушно е“

 

Памет

Паметта е като брюкселска дантела
със фина, ювелирна изработка,
но толкова отдавна произведена,
че за такива фигури и шарки
се търсят връстници на стария майстор,
които да погледнат плетката,
за да познаят шарките и да дадат съвет
как да запълним дупките,
с какви конци и куки,
за да не се разнищи цялото,
но няма ги връстниците отдавна.
А може би са нужни купувачите,
ония почитатели на майстора,
които с придобивката гордеят се
и може би си пазят опаковката
и може би показват на децата си
и я отупват от праха
със страх да не повредят целостта ù,
но няма ги и купувачите отдавна.

А в мойта памет майсторът –
плетач и мъж, забележете,
плете неуморимо и си мисли,
че нишките държат способността ни
да произнесем онези важни думи,
които някой още може и да чака.

Прогноза за времето

По специална програма и с натискане на бутона
мобилното приложение се оцветява
в оранжево и жълто, в зелено и червено,
а емотикони се смеят и мръщят,
за да е ясно без думи
тревога ли вещае ни или спокойствие
да вдишаш,
когато на дома контурите напуснеш.

Но днес не на екрана, във въздуха е цветът
и да дишаш е видимо за очите,
но не както във студ,
не на тънички пари,
които се стапят сами и следи не оставят,
а в дири от новоизмислени букви,
с които се пишат послания
и се запечатва зовът
на раждащите се утре.

 

Светът от днес

Паниката оформя лицето си –
с очи от хора, които не смеят да се докосват
и надали някога ще го правят,
с вежди от граници, които пропускаха всички,
но днес са стени,
с нос, през който диша тишината,
която е с цвят на носталгия и мирис на смърт,
с уста от паметници на културата,
доскоро непознаващи амнезията и отсъствието
и с една голяма бенка,
с релеф от микроскопичните точки на
нормалността,
който обаче започва да избледнява

ако ù позволим да роди и тяло
новият Франкенщайн ще тръгне напред
и този поход
ще бъде последен.

От цикъла „Нова различност“

 

Стихотворенията са от книгата на Амелия Личева „Потребност от рециклиране“, 2021
Изд. Лексикон ООД
Редактор: Дария Карапеткова
Оформление и художник на илюстрациите: Веселин Праматаров
Брой страници: 74
Цена: 12 лв.

 

Публикацията се осъществява със съдействието на автора.

С книгата си „Потребност от рециклиране“ Амелия Личева, заедно с Кирил Василев, става носител на Националната награда за поезия „Константин Павлов" 2022, връчена за първи път на 2 април на церемония в Софийската градска галерия.

 

Амелия Личева

Амелия Личева е поетеса и литературен критик. Тя е професор по теория на литературата в Софийския университет „Св. Кл. Охридски“. Автор е на множество теоретични книги, както и на стихосбирките „Око, втренчено в ухо“ (1992), „Втората Вавилонска библиотека“ (1997), „Азбуки“(2002), „Моите Европи“ (2007), „Трябва да се види“ (2013), „Зверски кротка“ (2017). Нейни стихове са превеждани на английски, френски, немски, италиански, испански, полски, словашки, хърватски, унгарски, арабски. Главен редактор на „Литературен вестник“. Член е на българския ПЕН-център и на Международната асоциация по сравнително литературознание. Носител на отличията „Златен лъв“ за издателски проект за тома „Теория на литературата: от Платон към постмодернизма“, Почетен знак на Столична община, 2007, Рицар на книгата на Асоциация „Българска книга“ в категория „Печатни медии – вестници и списания“ за 2016 г. Носител на наградата „Христо Г. Данов“ за 2018 в раздела „За представяне на българската книга“, на Първа награда в раздел „Хуманитаристика“ на „Портал Култура“ за 2020 г. за „Световен ли е „Нобел“?“, както и на Националната литературна награда „Биньо Иванов“ за принос в развитието на българския поетически синтаксис за „Зверски кротка“ (2017).

 


 

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.