Вихра Григорова: "Магията пейзаж"

На 22 октомври 2013 галерия "Възраждане" ще открие изложба на Вихра Григорова. Повод за експозицията "Пейзажът е жив" е и 60-годишнината на художничката.

Отправихме покана към Вихра Григорова, уредник в ГХГ- Пловдив, чието дар слово за никого не е тайна, сама да представи пред читателите на "Диаскоп" "магията на своите пейзажи".

Наричам пейзажа магия, защото винаги съм го приемала не като околна среда или фон, а като самостоятелен организъм. Той живее свой вътрешен живот, независим от волята на художника, диша и се променя пред очите ни. Както не можеш да влезеш два пъти в една и съща река, така не можеш да попаднеш два пъти в един и същи пейзаж. Включително и защото следващия път, когато го видиш, ти самият не си същият.

Обичам и разбирам пейзажа от дете, вероятно съм го наследила от баща ми Петър Григоров. Повечето хора мислят, че причината е в това, че самият той беше пейзажист. Всъщност е по-просто /и по дълбоко/. У него съществуваше това своеобразно преклонение пред величието и магията на природата, смяната на сезоните, осветлението, настроението. Наследила съм всъщност умението безмълвно да наблюдавам тишината на утрото, драмата на залеза, величествения гняв на бурята и триумфа на слънцето. Да изпитвам простичките радости от мекия есенен ден, топъл и ароматен като зряла круша, от внезапното просветване на късче лазур сред дрипавите облаци, от безшумното процеждане на мъглица между оголелите планински ридове.

Понякога започвам да рисувам с мисълта, че готовата картина е вече в главата ми и само остава да я пренеса върху платното. Тогава пейзажът, хитрият стар магьосник, решава да си поиграе с мен. Внезапно картината тръгва по свой собствен път и ми оставя възможността да я следвам...ако мога. Никога не правя глупостта да упорствам, да настоявам на своето, да се дърпам или инатя. Мъдрият старец по-добре знае правилния път. Така се появяват най-магичните картини.

Неусетно станах на 60, пътувам доста, наслаждавам се на възможността да вкусвам от очарованието на различни места по света. От години не бях се вълнувала от градски пейзаж, но тази година Париж промени това. Очарова ме измокрената до кости “Шанз Елизе”. “Сакре Кьор” сякаш се рее неземно розова и нематериална над гнездото на сладкия грях, Монмартър. Невероятен град, който те буди с масления дъх на кроасани от пекарната на ъгъла, които ти дават сили да преживееш пътуването с най-страховитото метро на света. Превежда те през усукани тесни улички, за да те изправи пред смайващото великолепие на поредния архитектурен шедьовър, от който дъхът ти спира. Изкачва те на върха на Айфеловата кула и ти подарява слънце в иначе мрачното утро, колкото да видиш как гигантската й сянка пресича извивките на Сена. За магичен градски пейзаж просто ти трябва вълшебен град...

Няма да съм честна нито към себе си, нито към зрителя, ако твърдя, че непременно сюжетът трябва да е величествен или необикновен. Вътрешният покой, хармонията и съвършената простота на мирозданието са не по-малко вълнуващи. Всеки сюжет е различно и неповторимо цветно зрънце в огърлицата на дните, защото нали си спомняте? Няма начин да попаднете два пъти в един и същи пейзаж!

Аз съм щастлив човек. Имам очи да видя красотата, сърце да я почувствам и ръка да я пресъздам на платното както само аз мога. Не, не по-добре или по-зле от други, а по свой собствен и неповторим начин. Именно това е в основата на усещането за щастие.

Живея в мир със себе си, обичам се и естествено не си изневерявам. За добро или зло не ме вълнува нито мнението на критиката, нито дали се вписвам в измислени от някого критерии за модерност. Искрено казано, ако има хора, които харесват картините ми, “целта си скромна съм постигнал аз”, както е казал поетът.

2013 е не само годината, в която навърших 60, но се навършиха и 90 години от рождението на моя баща Петър Григоров. Така заглавието на изложбата “Пейзажът е жив”, което създадоха любезните ми домакини от галерия “Възраждане”, придобива още по-дълбок и вълнуващ смисъл.

Изложбата ще продължи до 04 ноември 2013 година

ВИЗИТНА КАРТИЧКА

Вихра Григорова е родена на 07 октомври 1953 г. в Пловдив.

Завършва НХА, специалност „стенопис” през 1976 г. в класа на проф. Мито Гановски.

Работи в областта на кавалетната и монументалната живопис и илюстрацията.

Самостоятелни изложби: Пловдив – галерия „Ромфея”, галерия „Жорж Папазов”, галерия „Арт Спектър” и в ХГ Раднево, галерия „Бургас” - гр. Бургас, галерия „Арт Форум” - гр. Пазарджик, Исторически музей – гр. Правец.

Участва във всички изложби на Дружеството на Пловдивските художници и е член на УС на Дружеството втори мандат.

Участва в редица пленери в страната – Пловдив, Сливен, Раднево, Царево, Брацигово, Велинград, Ситово, Стрелча, Смолян и др.

Участва в международни пленери в Русия, Унгария и Македония.

Две втори награди на галерия „Възраждане”.

Работи основно в областта на пейзажа, натюрморта и голото тяло. Техники – акрил и акварел.

През 2009 година печели конкурса за кураторски проект за Националните есенни изложби в Стария град и реализира проекта си със заглавие "Светът отвътре – светът отвън", номиниран за награда Пловдив през 2010 г.

Вихра Григорова в "Диаскоп": "Всичко, което ми трябва"

                                                         "Кой пусна кучетата"

                                                         "Картинните романи в творчеството на Петър Григоров"

                                  "Междузвездни връзки в български картинен роман - Христо Брайков"

редактор: Христина Мирчева