Ренета Бакалова: "Когато изгубихме посоките на света" - "И други езици"

Memoria

Ако ще ми даваш вещи за спомен -
остави едни сребърни ножици

в средата на леглото.
После не казвай нищо.
Сама ще науча дали там е центъра на света,
острият метал ли го разполовява на две,
или стои като обещание
да срежем връвта щом кожите на думите отеснеят толкова,
че млякото, с което ги пълним ще е пресъхнало,
а от гръдта няма да започва нищо.
Точно в тялото всички посоки млъкват
и се смаляват до карта с джобен формат.
Не знаеш какво да я правиш,
защото свикваш:
има нещо, което го няма.

ιστορία

Когато изгубихме посоките на света
изтръгнахме езиците си.
Но и сега не можем да влезем в храма на смирението.
Има твърде много спомени,
за да пречистим цялата писменост.
Как да назовем света,
разделяйки историята на дъха му
от историята на сегашната карта,
която боли под вените,
която боли върху вените
и разкъсва тялото на части.
То трябва да живее веднъж без сърцето си,
веднъж без смисъла си,
навсякъде да влачи ерозията и сътворението
в една и съща ръка.
Всяка кост е символ за нещо друго,
движенията са наизуст,
но желанията са първия мит,
първата скална рисунка и първото слово.

Няма артефакти
само от времето преди най-старата жажда.

Crven

На тръгване това, което вземаш със себе си 
е само бутилка ракия, сувенир от едно лято в Сърбия.
Тръгваш си като като езичник, 
който иска да преброди пантеона на Балканите,
да напълни джобовете си с чужда пръст 
от всички села в които нощува,
да легне в нея като в полудом,
да краде вишни от напуснатите босненски дворове
и на сутринта да си спомни,
че те са последната причина за червено.

Стихотовренията са част от стихосбирката "И други езици", изд. "АРС" 2020, която бе в краткия списък с номинации за наградата Христо Фотев.

Фото: Лилия Николова

Ренета Бакалова

Ренета Бакалова е родена на 12 май 1991 година в град Пловдив. Завършва ЕГ „Иван Вазов“ (с профил немски и руски език) в родния си град. След това следва в СУ „Свети Климент Охридски“ (специалност „Философия“).

Има над 20 литературни отличия, сред които първа награда в раздел „Поезия“ на Националния студентски литературен конкурс „Боян Пенев“ през 2015 г. (след вторите награди за поезия и проза и награда на публиката в изданието на конкурса от 2014 г.). През 2020 година печели първа награда в Националния поетичен конкурс “Добромир Тонев.”

През 2009 година е публикувана нейната първа стихосбирка – „Сънят на цигулките“. През септември 2020 г. издателство „Арс“ издава нейната стихосбирка “И други езици” ( с редактор Валентин Дишев), която е в краткия списък с номинации в националния конкурс “Христо Фотев” и в него бе отличена с награда на “ Сдружение на български писатели”.

От 2015 година е редактор в електронното литературно списание “Кръстопът”. За него е интервюирала редица автори, сред които Етгар Керет, Жорди Галсеран, Миленко Йергович, Цруя Шалев, Хасан Бласим, Пиер Мейлак, Невена Митрополитска.

Пише литературна и театрална критика.

В периода 2017-2018 е доброволец към “Проект бежанци” на “Каритас София”, където преподава театър и немски език на деца.

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.