Мариана Тодорова: Георги Господинов - от "Лапидариум" до "Времеубежище"
02.06.2022
Да тръгне една сълза в световното око
(„Физика на тъгата“)
Има ли право един български писател да търси милост за човешкия род от световното съзнание, да копнее за сълза от окото на света?
Думата при Господинов е като икона – изживяна, премислена, нарисувана. Произнасяш я като молитва, запомняш я като молитва, преповтаряш я като молитва.
Привлечени сме от непоклатимата художествена логика и интуиция на Георги Господинов, материализирана в книгите му чрез позицията на неговия двойник Гаустин. Творческите му предчувствия все повече се сбъдват – от сляпата Вайша, която слепва минало и бъдеще, за да може да поживее реално в днешното, до доверчиво протегната шия на Минотавъра, от която стърчи забитото човешко копие, насочено от най-близките („Физика на тъгата“)…
Макар и житейски съвсем неподготвени, чрез „Времеубежище“ ние се озоваваме в събития от световен мащаб, където преживяваме разтърсващата сила на един обединяващ човечеството стих на Уистън Хю Одън: „Трябва да се обичаме или да мрем“, с. 33 от романа на Господинов.
Посочена е поемата на Одън „1 септември 1939“, тоест започването на Втората световна война.
Струва ми се, че хуманността е от най-важните принципи и мечти за всеки поет. Макар и родени доста по-късно след войните, писатели като Господинов изследват със страст историческите релации, превърнали насилието в основно битие на неразумното военизирано човечество.
Във „Времеубежище“ (2020) авторът припомни суровата истина за последиците от войните като предчувствие само месеци преди руската инвазия в Украйна… Ако не се обичаме ще умрем – това дълбоко прозрение го има и в предходните книги на Господинов, затова стихът на Одън вълнува толкова дълго и силно съзнанието му и се появява на няколко възлови места в романа му.
В „Лапидариум“ е така:
Думите умират с пре-
хапани е
з
и
ц
и
Ето защо Господинов из основи разтърсва статуквото, ревизирайки постулати и морални ценности, без да се страхува от никого като коректив, както го направи някога Стоян Михайловски в „Присоите на мисълта“:
… има времена, когато ни се струва,
че господ бере черешите една по една,
а дяволът – ги брули с прът
Трябва да се счупи прътът, с който дяволът продължава да ни брули – затова са написани книгите на Господинов, в душата му има емпатия в количества, които да стоплят сърцето на света.
Не се сънуваме, не се държим,
не се мечтаем…
Ти видиш, под езика спим
като под чергата – облечени
Ти видиш – всичко се разпада
и стъпката не търси стъпка.
Понечиш жеста на балада,
а иде грозно, иде тъпо.
(„Черешата на един народ“)
Във „Времеубежище“ методите за разпознаване на най-ценните и скъпи моменти от миналото на човека са два. С изключителен художествен усет са показани психиатричните клиники, където се лекуват болните от Алцхаймер. Вторият дискурс е фокусиран в причините, които произвеждат безплодни референдуми по света.
Моят някогашен приятел, младши асистент, сега професор, Кафка. Чувствам го по-близък от когато и да е било, по начина, по който човек изведнъж чувства близък озовалия се до него по време на бедствие. Звездите над нас светят по кантиански хладно, а моралният закон се търкаля някъде по улиците.
Къде е моралният закон? В романа на Господинов не само хората с деменция започват да се връщат в илюзорното „щастливо“ минало. Чрез референдуми цели народи е възможно да захвърлят настоящето и да се върнат в старите времена. За поляците това може би ще са 80-те, защото това е великото време на „Солидарност“ и Йоан Павел ІІ ? За България – фолклорните носии и печените чушки на „българската кухня“, а какви ще са последствията – убеденост, че си богоизбран народ, и нагласа за излизане от ЕС, както вече настоява една от съвременните псевдопартии от, забележете, българския парламент.
„Страхът, докато четеш Господинов, – пише един полски критик – идва оттам, че необузданото въображение на писателя започва да се преражда в действителност. И може да се случи така, че страните, които изтеглиха дългата клечка и след десетилетия, та дори и столетия на трагедии и унижения са получили независимост, с песен на уста ще захвърлят всичко това. В името на националната идея, честта и гордостта отново ще изпаднат в мизерия, провинциализъм, тирания, а по-късно и в зависимост от новия-стар Голям брат.“ Цитирано по Кшищов ВАРГА, Newsweek.03.03.2022.
За автора е ясно, че и в двата случая резултатите се постигат чрез информация – какви са менталните и реалните предпочитания на хората при избора им на човешки ценности.
Според последните медицински данни при диагнозата Алцхаймер се запазват непокътнати от разпад най-скъпите моменти от битието на индивида, когато той се е чувствал максимално реализиран на правилното място. Обаче факти от настоящето, или от бъдеще – при носителите на Алцхаймер са обречени на пълна ерозия.
Непълноценни се оказват пък повечето от съвременните световни референдуми, макар модерно ситуирани, в приличен мащаб, а и заглавията в тази книга на Господинов са показателни – „Статисти за революции“. За да стигнем до с. 315 в романа, където стоят непокътнати заключенията на Гаустин в неговия „Жълт тефтер. Г.“:
«Бог не е мъртъв. Бог е забравил. Бог е дементен».
Познаваме разсъжденията на Господинов по този повод и от другите му книги, във „Времеубежище“ той пише:
Какво дава националната държава? Дава ти сигурност, че знаеш кой си, че те има сред други, които са като теб, говорят същия език и помнят същите неща – от Хан Аспарух до бисквити „Златна есен“. И в същото време имат обща деменция за други неща.
Господинов пише в романа си за референдуми и съдбовни исторически събития в Германия, Франция, Полша, Испания, Португалия, Швеция, Швейцария и т.н., като отделя много място и за важни събития в България, по този начин романът му в превод на чужд език активно работи за опознаване на родината ни като географска, национална и езикова идентичност от чужденците.
* * *
Той е най-превежданият български автор. Пише оригиналите си на един от малко говорящите се езици по света, българският. А стана световноизвестен чрез блестящия стил на своята проза: „Естествен роман“, „Физика на тъгата“, „Времеубежище“. Но заявката за своя успех той направи в първата си книга „Лапидариум“ (1992), която и досега остава встрани от полезрението на критиката, за нея се пише по-малко, а тя е в основата на видимите белези от творческия характер на Господинов. Проблемът за езика е основен за философските позиции на Георги Господинов.
* * *
Лапил, Лапидация, Лапидариум
Поетическата интенция в книгата „Лапидариум“ на Георги Господинов обосновава принципите, въз основа на които могат да се преподредят ценностите на човешкия живот.
Лапидариум (от лат. Lapidarium) е място-музей (при Господинов градина), където са подредени камъни с археологическо значение. Преподреждането трябва да започне от тук.
„Лапил“ (лат. lapillus) е камък / камъче от вулканичен произход.
Лапидарен стил върху камък, както го изисква Г. Господинов, означава стил с качества: краткост, изразителност, яснота. (Ясно е, че някой трябва да пренареди и „да подреди“ ценностните особености на човешката цивилизация).
Обяснимо, стихосбирката излиза от печат в началото на 90-те години на миналия век, едно знаменателно десетилетие, белязало краха на тоталитарните режими в Европа.
Но най-важното от съдържанието на книгата е, че лапидацията е вид наказание, убиване с камъни, срещано в древни практики на Изтока.
Акт, важен и граничен в историята на човешките цивилизации.
Ако приемем за справедливо твърдението на Хайдегер, че „езикът е дом на битието“, тогава лапидарният стил, изведен като основно и неподменимо преимущество в съдържанието на стихосбирката, би могъл да овъзмезди човешките усилия за творчество, както и да наказва причинителите за провалените усилия.
Наказание не изобщо.
А „лапидация“, приложена към онези провали в изкуството, когато (вследствие на активи, подвеждащи читателите към съмнителни стойности), писателят демагогства.
Лапидация е третото, безпощадното око на творческата личност.
С днешна дата: интуицията на Господинов предсказва – активната позиция на интелектуалците в защита на Украйна, или пък обратната позиция, ще са пробната мярка за лапидация, приложима върху ценностни критерии.
Защото Гаустин, предизвикателно и съвсем навременно, хвърляше камъни в градината на равновесието и спокойствието, търсеше настоятелно отговори; а когато мъдростта сгъсти сенките на спомените пише писма, праща фотографии (пък Господинов ни подсеща, че фотографът винаги остава извън кадъра!).
Затова тук, в мястото на лапидариума, осветено от напрежението на лапидацията, ще посрещнем с разбиране идеята на Господинов да създаде един от най-интригуващите образи не само в неговото творчество, но и в българската поезия – Гаустин от Арл, ХIII век.
По-късно Господинов ще отпечата нова книга със стихове – „Писма до Гаустин“. А във „Времеубежище“ Гаустин ще се превърне в основен персонаж, с целия си опит на философ, мислител, практикуващ лекар.
С вродена интуиция (на психолог), с придобит усет за незаменимостта на думата (като писател), с увереност за невъзможността на нейното отместване (като стилист) – за Господинов (и за Гаустин) пространството и времето са основни категории. Тяхното местене по шахматната дъска на живота е виртуозно занимание, Георги Господинов ни позволяваше да го следваме във „времето“ от „Физика на тъгата“:
Градове, които ни изглеждат пусти в 3 следобед
Грац
Торино
Дрезден
Бамберт
Тополовград
Одрин
Мантуа
Хелзинки
Кабур
Руан
(…) Раненият Исус от Кон, Нормандия, в килнатата от бомбардировки през 1944 година църква. Останала е главата с трънения венец, дървеният торс е обгорял, ръцете са отнесени от снаряд. Крака няма. Мраморният Исус с потрошена дясна ръка в полуразрушената църква на Кудам.
Това са Осакатените Исусовци на Европа. Истинското послание във „Физика на тъгата“ е копнеж за живителна човешката близост и емпатия, няма друг шанс за оцеляване на човечеството. Несподелената тъга е близост до смъртта: „... ако с никого не мога да разделя ябълката на нито един спомен. Ако това е цената… Чувам се да викам, да вия, да муча…“ (Физика на тъгата“, с. 319).
* * *
Писателят настоява да се градират уменията на съвременния човек в постигане на същностите на собственото си аз. Ако личността мотивира това – ще може да открие пълноценно своята идентичност. Като творческо поведение Георги Господинов винаги е бил твърде деликатен, но ако воюва за нещо, то е да върне самочувствието на съвременния човек, който е наблюдателен, чувствителен, с позитивен и градивен дух.
то
не е То за което си мислите
то
е нищото в стаята дето ви кара
да се обърнете рязко
(„Единадесет опита за определение – II“)
Стилът на писателя е в неразривна връзка с ирационалния момент на неговите пристрастия и житейски избори, при Господинов е заострено вниманието върху важни отпечатъци в съзнанието ни от миналото, когато настоящето вече не ни е дом („Времеубежище“).
Защото
Никой още не е измислил противогаз и бомбоубежище
срещу времето
Само тук, в Лапидариума, интенцията и художественият резултат са в неотслабващо напрежение. Това са образи в читателското съзнание, допустими от писателя, които взаимно се предполагат. В неговата градина:
Т
у
к
всяко стръкче
е
д
у
ш
а
Привлекателната сила на изкуството е в обстоятелството, че художествените акценти винаги си остават в полето на познавателен плурализъм. Степента, в която приемаме интенциите в една поезия, е степента, в която разбираме същностите у себе си.
Ето защо „апокалипсът“ за света, както написа Господинов в „Балади и разпади“, ще се окаже –
само и много лична работа…
Снимка: Фелия Барух
© Христина Мирчева
Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.