Катерина Стойкова: "Американски деликатеси"

"Поезия ли е това. Поезия е. Този кратък диалог водя всеки път сама със себе си, когато чета стиховете на Катерина Стойкова. Поезията може това — да свети в тъмното и да бъде тъмното. Да запазва следи от болката, за да не хващат раните коричка и да лекува. Да разрушава и да бъде разрушена. Стихове, които съществуват, без да обещават. Във всички измерения на самотата и на кристалното разбиране за това що е човешко."

Албена Тодорова

Веднъж отхапах от една ябълка

и си обещах:

Той и аз ще сме приключили,
когато тази ябълка изгние.

Държах я на бюрото си.
Отпечатъците от зъби
се извиваха навътре,
бялата плодова плът затваряше
мекотата си с коричка.
Това продължи немалко дни.
После си казах:

Искам да спася тази ябълка!

И я залостих в хладилника.
Междувременно тя се наклоняваше
към раната си – глава без лице,
зъзнеща в своя студен затвор,
а бръчките се вкаменяваха.
От време на време
я оглеждах и преценявах:

Бива си я още, настоявах.
Още става.


Коя съм аз и как стигнах дотук?

Не ми казвайте.
Искам да опипам с ръка
или да отъркам лице

като котка, която се гали
в потенциален стопанин.
Малко ме е срам,

че не знам къде да отида.
Че съм пак сама, заключена
в престрелка

по синапсите на някакви неврони –
уж добронамерени, при все това
войната в мен взема жертви.

Спри сега.
Ще се самосъжаляваме после.
Ще имаме време,

когато изгоним всички и седнем
по средата на стаята
да напалим огън.


Една натъжена оса

чака да изчезне стъклото,
за да полети.

Няма да стане, казвам ѝ,
но и не я пускам на свобода.

Стоим у дома. Навън
времето се приготвя

да завали. Ето, бурята идва,
обяснявам на осата.

Тя потрива крака, върти глава
и си сресва крилата.

Донесоха те от село с доматите.
Ето ги там, на масата.

Отдалеч си дошла и сега
всичко ти е непознато. Съжалявам,

но вече няма как
да се върнеш обратно.

Поне ще умреш на топло
вместо отвън, на дъжда.

Осата мълчи, почуква, опипва
с жило прозореца, телеграфира

някакъв насекомов SOS,
който аз не смея да разчета.

Стихотворенията са от последната книга на Катерина Стойкова "Американски деликатеси".
Изд. ICU 2022
Дизайн: Люба Халева

Публикацията се осъществява със съдействието на автора и издателството.

Катерина Стойкова

Катерина Стойкова е автор на няколко поетични книги, включително Втора кожа (ICU, 2018), Птичка на перваза (ИК Знаци, 2017), Как наказва Бог (ICU, 2014), Бодливото прасе на ума (Broadstone, 2012), Неделимо число (Факел експрес, 2011) и Въздухът около пеперудата (Факел експрес, 2009). Тя разделя времето си между брега на Черно море в България и хълмовете на Кентъки в САЩ. Катерина пише, живее и мисли на два езика.

Катерина Стойкова в Диаскоп

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.