Комиксите - изкуство на метафората

Метафоричното мислене е много характерно явление както за поезията така и за изобразителното изкуство. В една английска поема от 18 век озаглавена "Свобода" се поставя риторичен въпрос: защо падна великата антична цивилизация? И върви ли съвременния глобален свят /подобен с огромните си размери/ по същия гибелен път на древните империи. Съвременната свобода в поемата е представена като надеждно пристанище, но автора предсказва гибел на обществата които пренебрегват НАУКАТА, ИЗКУСТВАТА И ОБЩЕСТВЕНАТА ДЕЙНОСТ КАТО ПРЕСТИЖ. И в българските издания за комикси от периода на Втората световна война могат да се видят мрачни и песимистични изображения на отчаяна борба на човека със стихийни бедствия и страшни катаклизми. На пръв поглед предизвикват страх у зрителя и изглеждат като, че ли съпротивлението на човека е безполезно. Но авторите дават и своето тълкувание - човечеството само си навлича върху себе си неизбежната гибел - заради своята алчност, насилие и пр.

За нас хората от 21 век, граждани на демократично общество, е трудно да си представим онова време, което ни поразява от описанието на всемирната историография

със своите крайности: несметно богатство и ужасяваща нищета; безкрайни удоволствия - и безнадеждни страдания от безправие и т.н. Имало е и сега има хора, които гледат на свободата, като на своя собствена привилегия и такива на техните съмишленици - да вършат приятното, полезното и изгодното само за тях, не се съобразяват с мнението, нуждите и интересите на другите и отказват тая привилегия на всички, които не мислят като тях. Най-отчетливо това се отразява както се спомена в началото, на духовните и културни сфери. Както се вижда от историята на залеза на античността - науката, изкуствата и обществената работа започнали да текат една през друга. Така произлизат растежи, ракообразни синкретически образования, които разяждат снагата на културата. Забелязано е от специалистите-изкуствоведи, че изкуството постоянно разширява своите граници. Но какво значи граница? Съществената особеност на границите е тяхната двойственост и свързващата единица /напр. ров и мост или стена и врата/. Т.е. имаме връзка при наличие на преграда, или с други думи: посредник за субекти на ограниченото пространство. Не случайно статията започна с "метафората", тя е взаимодействие на две мисли, филтър през който се гледа на основното. Или метафората е общото място, необходимо средство за ред, систематизиране на пъстрите явления от действителността. Днес изкуството още разширява границите си и е ориентирано към създаване на глобални тропи, акумулатор на значения, а науката се стреми да изработва обобщени понятия за света. Живописта вече не само именува /език за собствени имена/ но вече указва, систематизира, прави зримо - незримото и съществено несъщественото. Въпросът е доколко изкуството с разширени граници запазва същността си.

ОП АРТА /оптичното изкуство/ бе опозиция на ПОП АРТА. Вижда се влиянието от творбите на Вазарели върху компютърното изкуство, но и масовизацията на интернет се ползва от езика на популярното изкуство. Както се каза, границите са динамични и днес тези две противоречиви тенденции се стремят към единство. Това са смесици от деликатен характер, които са опасни / така както да се смесват контрастни цветове напр. червено и зелено, небива механично на палитрата, но има два други метода /. За да се измъкнат от това неустойчиво положение хората още отдавна прибегнали до средство, което е също опасно, това е пространственото разделяне на областите. Опасно е защото човек не може да обича еднакво всички народи. Той винаги отделя своя народ, от когото произлиза, всред който е възпитан, с чиито възгледи и идеали е проникнат, под чието въздействие се е оформил, с чието благосъстояние и независимост е свързана неговата собствена свобода, безопасност и благоденствие. Но днес е много важно човек който обича своя народ и се старае всеотдайно да му служи, да не е безразличен и към другите народи. Наистина, човечеството е разделено на много отделни групи и държави, но никакви граници не могат да отстранят известната общност на техните интереси, при всички разделения, между тях продължават да съществуват и да се развиват отношения и връзки, които се изразяват различно: напр., в достиженията на науката, като откритията и изобретенията на отделен народ стават достояние на всички народи; чрез размяната на разни блага, материали и произведения народите си помагат взаимно; науката и културата се развиват чрез усилията на всички. Тук се докосва най-важния пункт - ИКОНОМИКАТА Е ВАЖНА, НО НЕ Е НАЙ-ГЛАВНОТО НЕЩО В ЧОВЕШКИЯ ЖИВОТ!

Още с делото на д-р Петър Берон е започнало отключването на процеса на приобщаване на българското национално културно начало към европейската наука и култура. Със знанията си /владеел е девет езика/ той се нарежда между първите европейски умове за времето си. Полският философ А.Пешковски отбелязва в свой труд: " Немците мислят, че би могло да се създаде особена СЛАВЯНСКА ФИЛОСОФИЯ, която да вземе средищно място между романския емпиризъм и германския идеализъм, и която би насочила своето главно внимание към разглеждането и разрешението предимно на социалните проблеми." Д-р Берон назовава основния си труд "Славянска философия". Но под надслова "славянско", той разбира не само славянството като цяло, целокупност, но и чисто българското. Д-р Петър Берон е създателят на идеята за Българско Книжовно Дружество /БКД/ и осъществителят и борецът за същата. За това и БАН, и българската наука ще му са винаги задължени /"Аз бих искал да се състави едно Дружество - етерия, което да се грижи не само за училището на нашата бащиния, но и за училищата на другите градове..."/.

Колко повече днес, при всичката рязка разлика между изходните пунктове трябва да не забравяме: НИКОГА ДА НЕ РАЗКЪСВАМЕ ЦЕЛОСТТА НА СВЕТА, ЗАЩОТО ЩЕ ЛИПСВА ВРЪЗКАТА. Какво се иска от българските любители на комикси във време на криза с нейния парадокс - когато от една страна са грамадните запаси от стоки и предмети за потребление, които не намират пазар; от друга - масите безработни и полу безработни, които имат нужда от всичко. Българските комикси изостанаха, а откритията вървят след открития в областта на това изкуство, едни изобретения следват подир други; и се случва качествени родни творби, които стрували големи разходи да отстъпят място на по-крупно усъвършенствани чуждестранни комикси, което иска от българските автори нови финансови жертви. По такъв начин българските комикси през последните 20 години се свързаха с призракът на безработицата и финансовата неустойчивост. Но както заяви Негово Светейшество руският патриарх Кирил: трябва ли войника да си купува оръжията, танковете и т.н.? Същото е и с образованието, то е задължение на държавата.

По някакъв начин всеки трябва да вземе участие в работата с големи размери. Работата е същевременно страдание и болка, в латинския език с думата "labor" се означава и "работа", и "болка". И тъкмо чрез това и изплащане на задължения. Параходът понякога е образ на човекът искащ да напредва само с работа. Спомням си един хубав сюжет за комикс: един презокеански кораб, гордо напуска пристанището и весело поема своя курс през морето. Всичко върху него е прегледано по няколко пъти и е намерено в ред. Машините работят отлично, магнитната стрелка безпогрешно сочи посоката напред... И при все това, параходът е на погрешен път. Капитанът заповядва да спрат наново парахода. Пресмятат, изследват, съвещават се, проверяват за стотен път компаса - напразно! Всичко е в най-голяма изправност и при все това параходът е в погрешна посока. След дълго лутане там-тук, откриват причината: на пода на парахода, близо до магнитната стрелка е сложен товар с желязо и той влияе на стрелката. Цяло щастие, че грешката се открива на време. Параходът изменя посоката и весело цепи водите на широкия океан точно към набелязаната посока.

Когато авантюристът Синдбад сметнал един кит за остров и мислил да стъпи на него като на твърда почва, за свое съжаление узнал, че стои върху едно непонятно, спонтанно движещо се същество. За нас хората в общество е от голямо значение да се знае с какво може да се разполага и с какво не, къде може да се стои и къде не. Обаче това е опасно - в своето положение на стабилност, човек не гледа вече нищо друго и накрая идентифицира надежда и действителност: една машина е по-сигурна от едно одушевено същество, електрическият ток е по-сигурен от обещанието на един приятел...

Добре е българските комикси да имат компас и Българско Комикс Дружество /БКД/, което ще е организатор и посредник за участия в международни състезания и изложбени участия. По принцип в чужбина имат традиция с определени правила за деветото изкуство и не се допускат за участия творби със самоцелни хрумвания. Разбира се у нас могат да се представят експерименти в самостоятелни изложби или частни издания. Време е българските комикси отново да станат престижна публична дейност предназначена не само за роднини и приятели, но и за всички - българи и чужденци, специалисти и посетители... каквито са били и през 40-те г. и в периода на списание "Дъга". Организирането на изложба с цел оглед на желаещите да рисуват комикси и вписването им според творбите в "определен клас" / ученици, младежи, художници ентусиасти и почетни автори/ не изисква много средства и може да е добро начало за сдружение. За съжаление евентуалните кандидати не могат да изпращат заявки за подобно участие в редакцията на "Диаскоп", защото изданието е теоретично. Но все някой трябва да стане организатор за да се завърти колелото на българските комикси. Най-подходящо е такава изложба да се проведе под патронажа на Художниците на списание "Дъга"които със своя опит от богатото творчесто могат да са в помощ на начинаещите сънародници, при съобразяване с международните комикс правила и достигане на необходимите качества. От друга страна трябва да се има предвид грижите на всеки от нас българите по битови проблеми и затова не можем да искаме някой да се ангажира с нещо. Но без компас надеждата е измамна.

Автор: Георги Чепилев