Александра Ивойлова: Носталгии
24.11.2022
Стихотворението
Още ме чака
едно стихотворение –
по онези пътеки, изчезнали
сред къщи, които вече ги няма...
Още ме чака
едно стихотворение –
в онази лунна градина,
пълна със сенки и вятър,
с неизречени думи...
Още ме чака
едно стихотворение –
в онези ръце,
по-нежни от сенки,
в онази прегръдка,
отвята от вятъра...
Едно стихотворение,
което ние – деца –
не създадохме, не разгадахме.
Което аз
никога не написах.
В светлината
Ако старото училище е същото,
толкова същото, колкото някога –
слънцето, което ляга на двора,
слънцето, което бавно изкачва фасадата,
слънцето е
светлина от друго време.
Там ние сме други –
толкова други, колкото другите,
които сега с весела глъчка
тръгват нанякъде.
Ако старото училище е същото –
слънцето е светлина от друго време.
И аз минавам, различна от себе си –
толкова различна, колкото днес съм.
И аз минавам, прекосявам светлината –
все по-близо до някога,
все по-надалече...
Акварел: Александра Ивойлова
Александра Ивойлова в Диаскоп
© Христина Мирчева
Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.