НОВИ КНИГИ: Силвия Чолева и "Гошко"

Къде започва един разказ, една история? Дали на мястото, където сега сме, място, което няма нищо общо със случилото се? Или започва там, където сме били тогава, когато това е станало? И къде свършва? Там, където е краят ù? Или отзвучава след него, ехо, което няма край? Или краят на разказа не е в края му, а в неговото несвършване? В излиняването на историята, в умората на героите, в тяхното безразличие? Дали ако се върнем там днес, ако сме се връщали и се връщаме от време на време, станалото ще е все още непомръкнало, все така отчетливо, с такава сила на усещанията, както тогава? И този, който разказва, ведно с този, на когото разказва еднакво ще възприемат тази история? Ако не, тогава каква е историята? Какво си мислим, че разказваме и какво се чува от нашия разказ?

из разказа "Гарата"

ДУМИ ЗА "ГОШКО"

"Гошко” е най-новата книга на Силвия Чолева. Нишките на външния свят и личната съдба се преплитат ту в синхрон, ту в опозиция, за да пленят въображението с фината чувствителност и магичното обаяние на таланта. Разкази, в които краят често е начало на размисъл.

Иглика Василева

Силвия Чолева разгръща пред нас виждане за нещата от живота ни, каквото още не се е появявало в нашата литература.

Любов Кронева

Персонажите, които занимават Силвия Чолева, са на ръба, малко отвъд границата на светлината, продукти на неуютни обстоятелства, над тях витае усещането за нередност, но така и никой не се сеща да светне.

Стефан Русинов

„Гошко“ е много подходяща за есента не само заради корцата си.

Десислава Желева

"Гошко" е много по-екстровертна книга от "Зелено и златно", но това не я прави по-утешителна. А читателите търсят прошка за греховете си, докато четат.

Марин Бодаков

 „Когато бях малък – казва Клод Роа в есеистичната си книга „Далечният приятел”- мислех, че ходиш на театър, за да минава времето. Сега знам, че ходиш на театър, за да му попречиш да минава”. Тази формула на именития френски писател си припомних неволно, когато се зачетох в новата книга на Силвия Чолева с миниатюрното заглавие „Гошко”, зад което изненадващо вибрира неочаквано остро, съвременно светоусещане, насочващо вниманието ни към множество напрегнати ситуации и състояния, причинени от  душевни, духовни и нравствени проблеми и дилеми.  Впрочем  тази простичка формула на Роа става все по-валидна за изкуството днес, поради неудържимите инвазии в това крайно усложнено време с незавидния хал на днешния човек, изнервен и затворен  в немотата на своя субективен свят. Затова са и тези  усърдни психологически „разкопки” в книгата, за да  попречат на времето да отмине безнаказано. „Защото може ли някой да каже кой е истинския ни живот? Знаем ли как  животът на другите преминава през нас и какво ни остава след това?”,  болезнено  заключава  авторката, загледана в  забързания линеен поток на времето. В тази неспокойна книга, с непрекъснатото стилно и структурно аранжиране на житейските ситуации и факти.”

Иван Теофилов

ВИЗИТНА КАРТИЧКА

Силвия Чолева (1959, София) много обичала от малка да чете приказки и романи, но най-много обичала стихотворенията. Първото стихотворение, от което е запомнила нещо, е рисунката и само един ред - той гласи: „два вагона патладжани ще закараме в Бургас”. По-късно, поради това, че не може да рисува хубаво, започнала сама да пише стихотворения. Досега не е сигурна дали не пише така, както рисува. Въпреки това продължава и издава стихотворенията си в книги. Преди три години излезе и първият й роман, а тази година и книга с разкази. Заедно със Снежина Петрова превърна стихотворенията си в театралното представление „Ела, легни върху мен”, а после и в радиопиеса със същото заглавие. Преди години опитва и вкуса на киното с късометражния филм „Майка ми” на режисьорката Светла Цоцоркова.

Когато я питали като дете какво иска да работи, не отговаряла, защото още не разбирала, че най-много иска да прави литературно списание. Мечтата й се сбъднала, но за кратко с двете списания „Сезон” и „алтера”, на които била редактор и гл. редактор. Сега говори за книги, както и за културни събития в предаването „Артефир” на програма „Христо Ботев” на БНР. Често чете стихотворения на слушателите, за да се почувстват по-добре.

Наградите не я вълнуват особено, но е благодарна, когато ги получава. Същото се отнася и с преводите й.

Тъй като не е сигурна, че някой може да научи друг как се пишат стихотворения, опитва да учи студентите да пишат есета и рецензии, да работят с текст. Това не й помага да накара двете си пораснали деца да бъдат усърдни, дори след като им е чела от съсвем малки „Малък Пенчо” от Петко Р. Славейков.

снимките са предоставени от Силвия Чолева