Мария Попова: "Началото и краят" - Епичната поема на Робинсън Джефърс за заплетената мистерия на ума и вселената

18.01.2023
Снимка 1

„Удоволствие и болка, почуда, любов, обожание, омраза и ужас: как избуява всичко от една химическа реакция?“ (Р. Д.)

 

Превод от английски език: Юлияна Тодорова

Описание: The Beginning and the End: Robinson Jeffers’s Epic Poem About the Interwoven Mystery of Mind and Universe

Забравяме, че самата природа е едно огромно чудо, надхвърлящо реалността на нощта и нищото, пише през 1960 г. антропологът и философ на науките Лорън Ейсли в поетическата си медитация за живота. Забравяме, че всеки от нас в личния си живот повтаря това чудо.

Историята на нашия вид е история на забравянето. Най-дълбокият ни екзистенциален копнеж е този да помним тая космическа принадлежност, а целта на творчеството е да ни го напомня. Можем да дадем на ластарите на творческия ни копнеж различни имена – поезия или физика, музика или математика, астрономия или изкуство – но всички те ни дават едно единствено нещо: противоотрова срещу забравянето, за да можем да живеем, дори и за кратко, пометени в почуда от реалността.

По същото време вдъхновеният от науката американски поет Робинсън Джефърс (1887 – 1962 г.) прави тези размишления в последните години от живота си в голяма и запленяваща поема, която дава заглавието на книгата му „Началото и краят“, публикувана година след смъртта му.

Джефърс е бил не само изключителен литературен талант, но и визионер, който е отправял поглед и душевност далеч отвъд хоризонта на времето си – писал е за климатичните промени много преди те да са дори и малко притеснение за обикновения човек, макар че е починал месеци преди Рейчъл Карсън да публикува основополагащата „Тиха пролет“, която разбужда човешката мисъл от екологичната ù заспалост и посява семето на екологичното движение. Въпреки че е почитан като един от великите поети, свързани с движението, той е толкова запленен от чудесата на природата, колкото и отвъд нея, тъй като е разбирал по-добре от всеки човек на изкуството от Уитман насам, че те са части от една обща и прекрасна реалност, и самите ние също сме част от нея – не като наблюдатели, не като откриватели, а като жив звезден прах.

Роден в епоха, когато атомът все още е екзотично понятие за обикновения човек, а молекулите са загадъчна абстракция, Джефърс черпи с пълни шепи от фундаменталните реалности на природата – и не само защото брат му, Хамилтън Джефърс, е един от най-известните астрономи за времето си, който започва пътя си в Обсерваторията „Лик“ – първата истинска обсерватория в света, построена на планински връх, където първата нова луна на Юпитер от Галилеево време е открита само месеци преди раждането на Хамилтън.

Описание: https://i0.wp.com/www.themarginalian.org/wp-content/uploads/2019/01/mariaclaraeimmart_jupiter.jpg?w=600&ssl=1

Юпитер и тогавашните му четири луни от самообразования астроном и творец от 17-ти век Мария Клара Аймарт

Джефърс пише за черните дупки и Големия взрив, за аминокиселините и новите звезди, за неделимостта на всичко – никъде по-красиво от в „Началото и краят“.

Шестдесет пролети, след като връща взетия назаем звезден прах на вселената, вечната му поема оживява в амфитеатъра, закътан сред секвоите надолу в планината под Обсерваторията Лик, като първата поетична творба на петото ежегодно издание на Вселена в стихове, прочетена от любимата ми астроложка и приятелка Натали Батала, която ръководи значимото откритие на повече от 4 000 потенциални люлки на живот от мисията Кеплер на НАСА и понастоящем продължава работата си по търсенето на живот извън нашата слънчева система с астробиологичната програма в калифорнийския университет „Санта Круз“.

[…]

Както обикновено, Натали представя четенето си с остро размишление, което само по себе си е нищо друго освен поема в проза за природата на живота и неговата отговорност към природата – т.е. към самия него:

"Ние сме Земята. Ние сме планетата. Ние сме биосферата. Ние не сме нещо различно от природата.

Обаче, в същото време, ние сме като живота – като живи същества: ние самите, секвоите, птиците над главите ни – ние сме кулминацията на вселенската всеобемност, от Големия взрив досега. Отнело е 13.7 милиона години атомите да се съединят, за да сформират този портал на самоосъзнаване, което си ти като човешко същество."

Снимка на Робинсън Джефърс - Bettmann Archive