Юли Шумарев: "Макгахански блусове и балади"

ВЪВЕДЕНИЕ

Улицата, на която съм роден и която ме обича, е кръстена на един много важен за България човек. Джанюариъс Макгахан.

Той е американски журналист, който е изпратен в България като военен кореспондент на лондонския вестник „Дейли Нюз“. Пише за зверствата в Батак и отваря очите на много хора по света.

За клането в Батак казва: „Навсякъде – ужас след ужас...“

Отразява всички важни сражения в Руско-турската война, включително обсадата на Плевен и защитата на Шипченския проход.

Умира на 32 години.

На гроба му в родния му град Ню Лексингтън има паметник, на който пише: „Макгахан – освободител на България“.

НАЧАЛОТО НА ВСИЧКИ НАЧАЛА

Едва ли я знаете тази уличка...

Толкова е малка, че може да се побере в кибритена кутийка. В никакъв случай не може да се сравни с блясъка на главната, с тихото спокойствие на ,,Иван Вазов“. Или с хармонията на бул. ,,Руски“. Не може да се обвърже с романтичните сокаци на Стария град. Липсва ù динамиката на ,,Гладстон“ и големия булевард с Тунела.

„Макгахан“ започва от стръмното на Стария град и свършва в началото на циганската махала.

Моята улица. Моят булевард на мечтите.

Ако хвърля в началото джамина, тя ще се изтърколи до заветния край. Спускам се по надолнището и гледам старите къщи. Всяка една разказва история, съдба и любов. Всичко е на мястото си и е готово да ме приласкае.

Няма забележителности. Няма кръчми, бръснарници и бонбонджарници.

Има избелели от времето дувари. Има малки кирпичени къщички, които опровергават всички закони на перспективата и гравитацията. Има набраздени от времето порти, на които висят пожълтели от стихиите некролози. Над всяка снимка на покойник се полюшва вехт креп, който от черен се е превърнал в ръждивокафяв.

Спускайки се по уличката, подминавам проядените от ръжда боклукчийски казани. Колко истории има в тях, чак сърцето ме преболява. Празно шише от веро. Вчера съм се пръскал с него с апапите.

Да напълниш изпразненото шише и да се пръскаш с децата от махалата. Няма такова густо.

*

На огради и порти висят още ланшните динени фенери – сбръчкани и съсухрени като мумии. Ако вдигна глава, ще видя десетките скелети на пленени хвърчила, които висят от жиците.

Моята улица.

Моят макгахански живот.

*

Сигурно ще се опитам да преброя всички камъни на калдъръма, да осчетоводя всяка една дъска от макгаханските огради. Да премеря всеки тротоар. Да се обясня в любов на всички дървета.

Улицата, която ме обича.

*

Сега знам. „Макгахан“ е съществувал и преди две хиляди години. Може би с друга геометрия и посока, но улицата винаги си е била на мястото. С годините разбрах, че сме малка част от нещо голямо.

Вървя днес по улицата и се разминавам с духовете на хора, които много отдавна са обитавали това място.

*

Стъпвам много внимателно по тротоара на времето.

Знам.

По следите ми са минавали хиляди хора, цяла една вселена от истории, спомени и чувства. Всяко камъче тук добива своя смисъл, своето значение.

*

Крача по ,,Макгахан“ и докосвам с пръсти старите дувари. Аз съм малка грамофонна игличка, а те – титаничните плочи на времето. Слушам музиката, която избухва между нас. И някой тихо засвирва на цигулка в нощта.

ГРАДИНАТА С РОЗИТЕ

Помня стария червен пластмасов маркуч, с който дядо поливаше градината – беше напукан и сбръчкан като кожата на стара змия.

Дядо беше вглъбен. Изкарваше от джоба си кутия с „Родопи“ и кибрит. Светваше пламъче сред облак цигарен дим – ритуалът на дядо...

Прав, застанал до любимите рози и вехтия червен маркуч. Всяка лятна вечер.

Тези от вас, които помнят аромата на току-що полята цветна лятна градина, ще ме разберат. Светът ми се побираше в две шепи. Дядо, като караул на любимите си рози, който ги пази и обича. И аз – докато го чакам да измине дългата привечерна разходка, в която накрая изхвърля допушената цигара в тревата. Дебна и грабвам димящия фас, за да се скрия в бараката и да всмукна от него.

Искам да съм голям! Искам да съм като дядо!

НАФТА

Дядо е бил деветгодишен, когато е потънал „Титаник“. Винаги съм знаел, че тази история дълбоко го вълнува. Към края на живота си получи проблеми с паметта и започна да записва на малки листчета различни думи и имена.

Думи като:

поручик Теофилов Ксанти

Невена Коканова

...и много други.

Имах идея да ги събера и да напиша книга за дядо, но не се получи. Дядо беше пич.

Помня ранните утрини на улица ,,Макгахан“, където съм роден. Стогодишна кирпичена къщичка. И една градина.

Имаше голяма липа, на която дядо закачваше трибагреника по празниците. После липата изсъхна. Знамето – също. И по някакъв странен начин изсъхна и дядо. Примири се. Сложи си пижамата и легна в леглото с малките листчета и писалката.

Юли Шумарев, „Макгахански блусове и балади“
ИК Жанет 45, декември 2022
Редактор: Ина Иванова
Оформление: Станимир Видев, Христо Гочев
Рисунка на корицата: Станимир Видев
Цена: 18.00 лв.
Брой страници: 224

Още по темата в НОВИ КНИГИ

Юли Шумарев в Диаскоп

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.