Калоян Праматаров: „Слънцестоения над Черната река“ и местата на памет

Импресиите, поместени в този сборник, са плод на едногодишния ми престой в македонската столица Скопие. Те се основават на археологическия контекст, градската мистика и влиянието на градската среда върху индивидуалната самопонятност. В тези текстове словото, местата на памет и градското живеене се преплитат, за да разкрият една действителност, в която историческите напластявания и тревожното всекидневие пораждат страх и неразбиране към Чужденеца и го обричат на самота. В еклектиката на града границите между епохите и гледните точки се размиват, за да очертаят абсурдността на утвърдените предразсъдъци и да представят емоционалното състояние на отделния индивид, който сякаш единствен има значение. Няма преди и няма след. Има само тук и сега, а трите земетресения, разрушили на три пъти до основи селището през II, XVI и XX в., са оста, по която наблюдателят започва трудоемкото изкачване от Долната към Горната земя, за да провиди колективните травми и трагизма на човешката участ. Първите текстове датират от 2014 година, написах ги под непосредствено впечатление от преживяното. С годините образите се избистриха, идеите се нароиха и пред мене се откри възможността да ги включа в цялостно издание с графично оформление на художника Борис Праматаров. Подходът ми към проблематиката е основан изцяло на разбирането за историята като духовна форма на осмислянето на културата на Другия, но същевременно и на собствената ни култура. Тези импресии не съдят, не поучават и не внушават категорични изводи. Те се опитват да разбират, да съпреживяват срещата с Другостта и да разказват за нея чрез средствата на литературата.

София
19 юни 2022 година
Калоян Праматаров

Из „Nelumbo Lucifera“

Пробуждане. Отместване на тинята под напора на новородените лотоси. Примордиални яйца в гнездото на водите. Стрели на сътворението от другата страна на огледалната повърхност. Вход към измерение, което сме способни да съзрем, но където не можем да проникнем. В лоното на времето историята ражда митове. Растеж при липсата на дишане.

Късноантично слънце, потъващо зад виненочервени облаци. Дълбоки тъмнозелени гори. Три танцуващи женски силуета при извора на Аксиос. Плисък на вода. Радостни писъци. В сумрака край брега: захвърлени сребърни съдове, препълнени с горски дарове подноси, пияни сатири, надуващи флейти и рогове. На светлината от бронзов канделабър – Сабазий, заиграл се с раннохристиянските светци на въплъщаване. Религиозен синкретизъм на шега. Проява на сарказъм в борбата за оцеляване. Въвлечен в мрачната игра, докато препускал из човешкото съзнание, богът конник изгубил вярната змия. Любовта на живота си. Иронията на съдбата го принудила да убие любимата с копие. В момента на смъртта тя се превърнала в черна река. Златен ореол заблестял над главата му. Слънцестоение.

… Плавах край облачните брегове. От мостовете скачаха лишените от смисъл отминали и неродени светове.В небето паяк от бетон и огледало плетеше архитектурни мрежи и уловен в отражението му като бензинова муха, застивах на дъното на кладенеца, свещена пещера, влажна ивица в божествения ирис. Наблюдавах внимателно чудовищния акарид, докато прииждаше, за да се храни и преливаше все повече в богиня, сътворяваща се бавно, като книга. От разлистващите се страници до изречението. От изречението до думите. От думите до мислите са стъпки, а след това усетих обгръщащата ме вода, разяждащата слюнка на каузалността, лотосови пъпки пронизваха плътта ми и преминавайки отвъд повърхността, се разтваряха като усти под огненото слънце. Асфодели…

Калоян Праматаров

Калоян Праматаров (*1984) е автор на стихосбирките „Асфодел“ (2012) и „Дайни“ (2016). Превеждал е на български език произведения на Ели Визел, Мирча Елиаде, Франсоа Дос, Марсел Швоб, Жорж Санд и др. По образование е археолог, работи в Националния археологически институт с музей при БАН. Сценарист е на анимационния филм „Постиндъстриал“, режисиран от художника Борис Праматаров, част от поредицата за визуална поезия „Стих и щрих“ на „Компот колектив“. „Поставен в тесните урбанистични рамки заедно с хиляди други човешки същества, редувам в себе си възторзите на бързото живеене и болката от анонимността и отчуждението, като същевременно превръщам града в основна тема на своето творчество и се опитвам да го осмисля, да открия собственото си място в него“, казва той в едно свое интервю. От 2020 година участва в проекта „Литературни маршрути“ на Фондация „Прочети София“. Автор и водещ е на два от тях: „По стъпките на Синьото момче“ в памет на Александър Вутимски, и „Радой Ралин – безпощадният заговорник на смеха“.

Калоян Праматаров в Диаскоп

Публикацията се осъществява със съдействието на автора и издателство Сонм.

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.