Христина Панджаридис: "един ден съм длъжна да оставя всичко това"

Ценя и обичам поезията на Анелия Велева заради елегантния и интелигентен преход от болката към реалността, от личната рана до възпитаното чуждо безразличие. Рязко, но талантливо. Непоносимо, когато те засяга, и приемливо, щом касае съседите.

Според мен заглавието „Материя“ не е случайно. Вярвам, че животът не е случайност и каквото и да ни се случва е необходимо, провокативно, необяснимо, но след време и след опит го намираме за най-правилното. „Материя“ е поредното стъпало в опознаването и укротяването на поетичните потайности на думите, доверието в настоящия етап от житейския и творчески път на авторката.

Остава ли любовта най-удобната и предпочитана дреха за нея, си задавах въпроса, четейки стиховете. В цикъла „а ла Робер“ откривам седем кратки поетични откровения. Действителността без никакви излишни детайли. Само главното. Само жизнено важното: въздух и обич.     

когато живеем
единствено с трохите
от младия живот
на децата ни

„остаряване“

Вторият цикъл „и иначе“ е наситен с мисълта за смъртта и раздялата, отсъствието на любимия е сложила отпечатъка си във всеки образ и усещане.
     
* * * * *
всяка сутрин пощальонът
е далеч
от мисълта за смъртта

 Някой си е отишъл завинаги, ти си жив, препълнен със спомени, и търсиш връзката с другите, но навсякъде дебне „неизбежната временност”. Темата за неизбежното не оцветява картините в черно и не насища атмосферата с трагичност. Дарбата на Анелия Велева й позволява да се отдалечи от преживяното и да обхване ситуацията с погледа на наблюдател и участник, да сподели, но и да обясни със средствата на художественото слово тръпките на сърцето и ритъма на кръвта.
     
* * * * *
на масата където имаше два прибора
днес има само един
. . . . . . . .
това е смъртта

 „нямане”

Искреност, мъдрост, радост от всеки изживян миг и от настоящето, спокоен, филофски разрез на миналото. И неизбежната надежда за още светлина и топлина. Може ли оцеляване, евентуална трета младост, но и нови стихове.

Анелия Велева „Материя“, ИК “Проф. Петко Венедиков”, 2022 г.

Заглавие: Цитат от стихотворението „наблюдавам къщата”

Христина Панджаридис в Диаскоп

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.