Димана Симеонова, „Делфийската рокля“ или за ролята на роклята като недостижимо произведение на изкуството

Живка Иванова за книгата на Димана Симеонова „Делфийската рокля“, Жанет45/2022

What are little girls made of?
What are little girls made of?
Sugar and spice
And everything nice,
That’s what little girls are made of.

Още в старите детски песнички се пее, че момичетата са направени от захар и всякакви хубави неща, и най-вероятно затова майките от малки ги правят на принцеси: обличат ги в дантела и коприна. Някога ни връзваха панделки, сега им слагат всевъзможни диадеми и шнолички и роклята, о, роклята е неизменен атрибут на женското у жената. Тежко на ония мъжкарани, дето имат за приятелчета момченца, обличат се и се държат като тях и почти до абитуриентския си бал смятат роклята за презрян артикул, създаден за неудобство и мъчение. За останалите момиченца, които бързат да се превърнат в жени, роклята е едновременно твърдата им черупка, която пази женското у жената и само загатва, че в този орех се крие прекрасна ядка и фини венчелистчета, които ще се отворят, когато му дойде времето, за да превърнат пъпката в разкошна роза. В „Делфийската рокля“ Димана Симеонова е събрала галерия от образи от единия и от другия тип и не бих казала, че всички са женски, макар всеки един разказ да носи име на някаква рокля. Даже смятам, че роклята е отделен образ в книгата и нейното появяване в един или друг разказ ни кара да възприемаме текста като роман, в който роклята влиза в различни роли, като за тази цел авторката е осигурила съответния декор: спалня, болнична стая, дом за сираци, хотел, плаж, редакция, специален таен апартамент за търговия с рокли на знаменитости. Роклята се облича с удоволствие и цел или се навлича като необходимост, после прелъстително се съблича или бива съблечена от някой, или е разпорена върху тялото; вариантите са много, във всеки разказ е различно, а съдбите под роклите една с една не си приличат.

Не искам да разкривам повече от съдържанието на тази интересна книга, но не мога да не цитирам една малка частичка от предговора, който, предполагам, е написала самата авторка:

„Делфийската рокля е една от най-големите модни мистерии на всички времена. Създадена от испанския дизайнер Мариано Фортуни през 1907 г., легендарната рокля се противопоставя на ограниченията върху женската мода, наложени по онова време, и остава неуспешно копирана и в наши дни. Тя съчетава античната линия на скулптурите от Древна Гърция и новите технологии за боядисване на всяка рокля в индивидуален нюанс, подхождащ на жената, която я е поръчала. Наричат модела „дизайнът, освободил женското тяло“ заради удобството и лекотата. Делфийската рокля се отдалечава от характеристиките на дрехата и се доближава до образа на жената. Точно това я превръща в недостижимо произведение на изкуството.“

Не си мислете, че това е „женска“ проза – това е книга за всеки, който обича разказите с неочакван край, историите повече от разсъжденията върху отвлечена тема, скицирането на образите с няколко характерни щрихи повече от обстоятелствените описания, живия живот повече от виртуалния. Не бих казала, че харесах абсолютни всички разкази, но това е разбираемо при наличието на обобщаваща тема. Имам си обаче абсолютни фаворити, след които спирах да чета, за да мога да ги обмисля и преживея наново.

Книгата е под редакцията на Ина Иванова, с корица на Мила Янева-Табакова.

Приятно четене!

Живка Иванова в Диаскоп

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.