Пейчо Кънев: Какво връщат вълните на миналото

Увертюра

Невъзможно тъмната сянка
на черната котка

и всеопрощаващата дълбочина 
на нощта

са в мен.

Разхождам се по улиците,
преизпълнен с тази любов към живите.

Но това са само думи, думи....
Аз се родих със слово, жигосано върху езика.

Какво връщат вълните на миналото

Залези, гръмнали крушки, празни бутилки
от водка, уиски, вино. Шкаф с всички кукли
на сестра ми. Грамофон, ъгли с паяжини,
музика като морска вода. Грамаден орех,
пясък и делфини, книги, клони с гарвани.
Майка ми. Баща ми. Мъртви кучета и котки. 
Пепелява светлина, гробищна пръст, тишина
и река. Въжета, колани, поезии, оргазми.
Лета, сочни като кайсии, белотата на снега,
старата къща. Болнични дрехи, изгладнял
прозорец, небеса. Изгубени ключове,
тъмнина, цигарен дим. Бикини, сутиени,
голи тела. Разкъсан химен, увит в копринено
съновидение. Крясъци от болка, викове от
наслада. Детство, топли дрехи, топли ръце.
Онова, което връщат вълните на миналото,
никога не си е заминавало – празен портфейл,
детски усмивки, ненужна омраза, напразна
любов, прекрасна жена, съставена от нощ
и светлина, която се разтваря във въздуха. 
Бездомни пейки, болящи зъби, пътища,
ножове. Всичките нощи на безсъния и
суицидности, водещи до избора: сега
или после. Никога? Никога не съществува.
Ако нищо не си заминаваше с вълните
на миналото, тогава как щяхме да се 
гордеем с нашите белези, с нашите бръчки?
Понякога е хубаво да знаеш, че през 
някой далечен ден и ти ще се завърнеш
по същите вълни към някого – като аромат
на кафе, плясък на вълна, дъх по бузата,
и той ще се усмихне или намръщи, и ще 
продължи да върви.


 Илюстрация: ©Георги Чепилев 

Пейчо Кънев в Диаскоп

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.