Ирен Петрова: Каин и Авел - Credendo vides

Не съм чела в съвременната българска лирика книга, дотолкова споена с християнската, и по-точно с православната, етика и естетика. Стихосбирката на Ирен Петрова неслучайно носи заглавието Credendo Vides – вярвайки, виждаш, или виждаш чрез вярата. Тя представлява органична сплав от поезия, молитви, притчи, проповеди – една своеобразна родна "Песен на песните", която няма тукашен аналог. Ирен не само смята, че "живот, пропилян в поезия, не е напразен", но издига романтичния образ на твореца до фигурата на Христос – поетът е подобен на жертвен агнец, чрез който Той ни говори. И тя ни говори. Нейният свят е място на истината, която свидетелства за божественото – едновременно и въпреки, и заради мрака, нещастията, самотата, страданието ни. Осъзнати като Божий промисъл, те придобиват съвършено друг смисъл и основание, превръщат се в пътя, не в затварянето му. Силната вяра, която пронизва стиховете и свидетелства за любовта по Коринтяни, е двупосочна, понеже "Бог също създаде човека, защото силно вярваше в него". Сцените са библейски, ала сюжетите са общочовешки – от древността до самите нас тук и сега, в този момент. Ключовите думи на тази поезия са онези, които вечно ще ни пронизват: прошка, вяра, предателство, преходност, бран, мрак, грях.

В тези стихове има и поднебесна страст и чувствен екстаз, но и манастирска тишина и боговдъхновено смирение, а смъртта, в която сме очаквани и на която са посветени много от стиховете, е въздигната до пределната мярка за всичко земно, бидейки същевременно праг от съществуването към истинския живот. Част от стихотворенията са лични изповеди и молитви. Други могат да се четат като наставления за богоугоден – ако ли не богоподобен – живот. Трети са посветени на известни родни и световни личности с огромно културно и духовно присъствие, включително жертви на комунистическите лагери. Някои обръщат поглед към жената, чийто образи блуждаят между тези на Лилит и Мария, на изкусителката и покаяницата, а други представляват остри социални портрети. Но много, дори в някакъв смисъл всички от тях, могат да се четат и просто като изключително силни любовни стихове. Защото "накрая наистина остава само любовта / когато всичко вече е казано".

Антония Апостолова

Каин и Авел

Каин, къде е брат ти Авел
все още ли играете на криеница
на полето
аз помня като малък го оставяше
да се прибира сам
и винаги изяждаше голямото
парче от питата
Каин, къде е брат ти Авел
аз чух, че някой е видял
полегнал мъж,
а после писъкът на кукумявка
обявил смъртта
Каин, чия е тази кръв по ризата ти
къде зарови костите на брат си,
не знаеш ли,
не можеш да убиеш, без да се изцапаш
гласът на братовата кръв
крещи към Бога от земята
извършил първото убийство
и дал идеята
на множество последователи
ще имаш ли смелост сега да погледнеш
с чисти очи към небето

На гроба ти

ако посадя цвете на гроба ти
ще израсне ли душата ти в красивия му цвят
ако всеки ден го поливам и милвам
ще ме погледне ли някой ден с твоите очи
ако го прибера у дома си
вземайки част от пръстта в която лежиш
ще се превърне ли самотата ми в несамота
или просто ще вехнем заедно въпреки грижите
и илюзията че смъртта е победима
а може би присъстваш в лъчите на слънцето
в повея вятър
в топлата прегръдка на чаршафите
или това цвете е последното за което се държа
за да не падна и аз при теб

Стихотворенията са от последната книга на Ирен Петрова "Credendo vides"
Изд. Знаци, 2023
Редактор: Георги Гаврилов
Художник: Иво Рафаилов

Публикацията се осъществява със съдействието на автора и издателството.

Ирен Петрова

Ирен Петрова е българска поетеса и писателка. Родена е в София през 1993 г. Завършила е СУ „Св. Климент Охридски” със специалности Онлайн журналистика и медии, Социална педагогика и Авторски театър. Като част от трупата на университета участва в няколко международни театрални фестивала – в Тунис, Мароко, Иран и Русия. През 2017 г. печели специално отличие за публицистика от фондация „Васа Ганчева” за сериозното ѝ отношение към проблемите на културата и театралната критика, художествената проза и поезията. Автор е на книгите „Процеп към Париж”, „Скъпа Лилит” и "Credendo vides". Нейни стихотворения са превеждани на английски, френски, италиански, испански, гръцки и турски език. По време на пандемията от Covid-19 създава поредицата онлайн четения на поезия “10-минути поезия”, в които представя български и чуждестранни поети. Книгата "Скъпа Лилит" е номинирана за литературните награди “Перото” в раздел дебют за 2022 г.

Ирен Петрова в Диаскоп

Credendo vides в Диаскоп

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.