"При реките Вавилонски – там седяхме и плачехме": Вавилонският плен, Питер Паул Рубенс и Петко Р. Славейков

Режимът на император Вителий се превръща в кървав терор. В продължение на няколко месеца той се занимава най-вече с организирането и провеждането на екстравагантни пиршества и пиянски веселби…

Славейков сравнява своето неподходящо за култура време с Вавилонския плен. Така било и с евреите. Когато неприятелят опустошил родината, а тях отвел в плен във Вавилон, евреите започнали да плачат за изгубената родина.

„При реките Вавилонски – там седяхме и плачехме, кога си спомнихме за Сион. На върбите, всред Вавилон, окачихме нашите арфи.

Там нашите пленители искаха от нас песни, и нашите притеснители – веселие...”

Еврейският народ бил един от най-музикалните народи на древния Изток. У него била в голяма степен развита поезията и инструменталната музика. Само че и едната и другата носели религиозен характер. Тези творби можели да се изпълняват само в Сион. Но потегляйки от Иерусалим като пленници, евреите в страха и залисаността взели осмострунни и десетострунни арфи и други инструменти от храма, макар че не биха могли да си служат другаде с тях.

Като пленници във Вавилон те живеели на лагери по пустинните степи и дивите брегове на реките и притоците на Тигър и Ефрат – винаги под будното око на палачите. А арфите - тези тъжни паметници на миналото и родно величие – тях окачили по върбите. Поробителите със смях и неприлични думи, с гавра искали да ги развличат и веселят. Каква ирония на съдбата! Но как биха могли да пеят при тези условия? Това щяло да бъде профанация и оскърбяване на тяхната поезия, музика и идеали.

Така и Петко Р. Славейков отказа да пее при неблагоприятните условия.

Ето на какво ни учат върбовите клончета. Без слънце клончето е голо и като че ли мъртво, макар в него да има всичко, което може да се яви през лятото. Има, но не може да се прояви навън, понеже за това е потребна силата на топлината. Може да се каже, че пролетното слънце ще подейства на всичко, което расте, но не всичко ще се облече със зеленина по дърветата. Някои клончета ще останат голи и мъртви. Защото у тях е изгубена способността за приемане живот от светлината и пролетната топлина. Сухите клончета, макар и невинни, защото нямат свободата на човека, за своята сухост се събират и служат за храна на огъня с цел да не развалят вида на градините.

И така – животът на едно клонче, откъснато от своето стъбло, е смърт.

Визитна картичка: Питер Паул Рубенс

Любимият художник на Пикасо - Питер Паул Рубенс, е син на Нова Европа. В картините му натура и идеал се сливат в нов естествен закон. Фландрия (днешна Белгия, т.е. бръснач и точилен камък) и Холандия били една държава с общо име „Нидерландия” – дейна и търговска страна, с трудолюбиво предприемчиво население и богати градове. Малко преди раждането на Рубенс нидерландците вдигнали въстание. Борбата била кървава и упорита. Жестокият крал Филип изпратил звяра Алба да ги усмири с огън и меч. Северните провинции били упорити и създали независимата република Холандия. Рубенс е роден в не така щастливата Фландрия, съставяща част от испанските владения. Той е нарисувал над 2000 картини в огромни размери. Интересна е фигурата на пикаещото момче, персонаж, взет от картината на Тициан „Вакханалия”. Това момче прави открито това, което може да прави само едно невинно дете. Фигурата не е случайна и не е неприлична. Тя е червена линия и подчертава думи, на които да се обърнат внимание: "Животът може да бъде пълен със ситост и щастие, с красота и разумност, радостно и светло, така че от него недоволството да тече и прелива като от това момче."

Образа на Вакх художникът е изградил от портрет на император Вителий.

Застанал начело на разпуснатите си и груби легионери, той превръща Рим в сцена, на която се разиграват множество бунтове, грабежи, масови кланета и гладиаторски спектакли. Вителий губи контрол над войниците и те се отдават на невиждани погроми и своеволия. След победата на Вителий му се приписват следните думи: „Добре мирише убития враг, а още по-добре – убития съгражданин“, които произнесъл като усетил миризмата от гниещите на бойното поле трупове.

Представете си някой много начетен човек, който не издържа на извънредно големия обем информация, как започва да пие и с надебелял език да говори в сената неразбираеми думи, имащи необходимост от преводач и накрая напълно деградира.

Текст: Георги Чепилев

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

    Българска култура, комикси, художници, изкуство

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.