Анри Мишо: „Между център и отсъствие“ - „Плюм“

МЕЖДУ ЦЕНТЪР И ОТСЪСТВИЕ

Беше в зората на нечие оздравяване, навярно моето – кой знае? Кой знае? Мъгла! Мъгла! Толкова сме изложени, няма по-изложени от нас...

„Безчестни шарлатани – мислех си аз, – вие смазвате у мен човека, чиято жажда утолявам.“

Беше пред прага на дълга тревога. Есен! Есен! Умора! Чаках откъм страната за „повръщане“, чаках, чаках да се появи в далечината точещият ми се керван, който напредваше мъчително към мен, хлъзгаше се, затъваше, пясък, пясък!

Беше вечер, вечерта на тревогата, вечерта напредва – безмилостно изтегляне на кораб на брега. „Крановете – мислех си замечтано, – крановете, които се радват да видят фаровете в далечината...“

Беше в края на войната на телесните членове. Този път – казвах си – ще мина, бях прекалено горд, но този път ще мина, минавам... Нечувана простота! Как не те отгатнах по-рано?... Без никаква хитрост пилето излиза напълно завършено от най-безобидно яйце...

Беше при удебеляването на Големия екран. Аз ВИЖДАХ! „Възможно ли е, мислех си, възможно ли е човек да надхвръква себе си точно по този начин?“

Беше при пристигането, между център и отсъствие, в Еврика, в гнездото от мехурчета...

ОТ СТЕНАТА СЕ ПОДАВА ГЛАВА

Имам навика вечер да гася осветлението далеч преди да ме принуди умората.

След няколко минути на колебание и изненада, през които може би се надявам да успея да се обърна към човешко същество, или пък човешко същество да дойде при мен, виждам огромна глава с почти двуметрова повърхност, която, веднага щом се образува, се втурва към препятствията, която я делят от простора.

Сред отломките на пробитата от силата й стена тя се появява навън (по-скоро я усещам, отколкото я виждам), изранена и със следи от болезнено усилие по нея.

Идва на смрачаване, редовно, от месеци.

Ако правилно съм разбрал, сега ми тежи моята самота, от която подсъзнателно се стремя да изляза, без все още да зная как, и която изразявам така, намирайки в това – особено когато ударите са най-силни – голямо удовлетворение.

Тази глава е жива, естествено. Притежава свой живот.

Така тя се втурва хиляди пъти през тавани и прозорци с пълна скорост и с упоритостта на двигателна мотовилка.

Горката глава!

Но за да излезеш наистина от самотата, трябва да бъдеш не толкова буен, не толкова нервен и да нямаш душа, която се задоволява със зрелище.

Понякога не само тя, но и аз с флуидно и твърдо тяло, което чувствам твърде различно от моето, безкрайно по-подвижно, гъвкаво и непристъпно, на свой ред се втурвам устремно и неуморно към врати и стени. Обожавам да се нахвърлям с всички сили върху гардероба с огледало. Удрям, удрям, удрям, изкормвам, изпитвам свръхчовешко удоволствие, надминавам без усилие яростта и порива на едрите хищници и на грабливите птици, ожесточението ми е несравнимо. После обаче, като се замисля, много се учудвам, все повече се учудвам, че след толкова удари гардеробът с огледало все още не се е пропукал, че дървото дори не е изскърцало.

НОЩТА НА ИЗЧЕЗВАНИЯТА

Нощта не е като деня.
Много е гъвкава.

Устата на човека се отваря. Езикът се изтръгва с голяма сила и се връща във водния свят, и плува сладостно, и рибите се възхищават на съхранената му гъвкавост. Човекът го преследва, кръвта му изтича, а водата го притеснява. Не вижда в нея твърде ясно. Не, не вижда в нея твърде ясно.

Яйцата за вечеря са изчезнали. Търсете ги навън, ала на топло. Яйца в дъха на теле. Яйцата отиват там. Точно там им е най-хубаво. Дават си среща в дъха на телетата.

Вървете и ми донесете моите урагани! Къде са влезли моите урагани? Ураганът взема жена си и децата си. Върти ги, отнася ги. Тръгва от средата на моретата. Тръгва към вулкан, вулкан със светъл дим, който силно го съблазнява.

Зеницата намира своя балонен кош. О, върни се, кош. Плачем. Държим се здраво. Балонът няма голяма потребност да вижда. Трябва му най-вече попътен вятър.

Ръката, която махаше за сбогом, изведнъж се вслуша само в своето движение и си тръгна. Не се ориентира добре в тъмната нощ. Блъска се. Дланта се държи здраво, а ръката се върти и се мята между изтока и запада. И ако успее да отиде при любимата, как ще бъде приета? Как? Сигурно с уплах. И ето че сега умира, вкопчена в някой клон.

Група ножове се издигат в ствола на дървото като в асансьорна шахта, катапултират се и после намушкват полето. Става безразсъдно да се навърташ там. Зайците, които се е наложило да излязат по една или друга причина, горчиво се разкайват и раните им смъдят.

За капак минава електрическата четка. От всекиго изтръгва искри, от животните също, от дърветата. Изтръгва искри – отначало е забавно. После изтръгва от тях дълги светли нишки, прекъснати нишки и живота. Поразените мъже вече няма да бъдат мъже. Нито кучетата – кучета; нито върбите – върби. Паметничета от пепел и въглища, разпилени из полето паметничета, които вятърът полека скрива с повеите си.

Из книгата на Анри Мишò „Плюм“
Изд. Ерго 2022 
Преводач: Красимир Кавалджиев 
Редактор: Тодорка Минева 
Художник: Василена Георгиева 
Страници: 166 
Цена: 16 лв.

Публикува се със съдействоето на преводача и издателството.

За „Плюм“

За корицата са използвани фрагменти от рисунка на Анри Мишò.

Сборникът „Плюм“, в който с най-голяма сила проличава основната тема в творчеството на Мишо – отказът от всекидневната реалност, – съдържа текстове в проза, стихотворения и две драми. В него проличава влиянието на постфройдистката традиция на психиатричните представи и несъзнателното писане от 20-те години на миналия век, както и известен натуралистичен „маниеризъм“ с наративни намигвания към болезненото и нарцистично клинично себеизследване ала Антонен Арто и със силно криптирани, трудно разбираеми препратки към личните преживявания на автора и към повлиялите го литературни произведения.

Основна част от този сборник, „Някой си Плюм“ – може би най-известната творба на Мишо, публикувана в първоначален вариант през 1930 г., – представя неправдоподобните, сюрреалистични приключения на един безволев и почти безплътен персонаж (името му буквално значи „перо“), който живее в неразбираем свят и се оставя да бъде носен от потока на независещи от него събития.

За Анри Мишò

Анри Мишò, Автопортрет

Анри Мишò (Намюр, 1899 – Париж, 1984) е френски поет, белетрист и художник от белгийски произход, намерил изява встрани от течението на сюрреализма. След като завършва йезуитския колеж „Сен Мишел“ в Брюксел, се насочва към медицината, но бързо я изоставя и се записва като юнга. През 1920/21 г. пътува с кораб по море. По същото време открива творчеството на Лотреамон и това откритие му дава първоначален творчески тласък. Следват поредица от кратки произведения, в които проличава вече множествеността на характерните за него стилове. От 1922 г. сътрудничи на белгийското авангардно списание „Зеленият диск“, а през 1923 г. ръководи специален негов брой, посветен на Зигмунд Фройд. След този период се установява в Париж. През 1929 г. посещава Еквадор и описва това пътешествие в книга със същото заглавие („Еквадор“, 1929). През 1930/31 г. пътува до Индия, Китай и Япония, в резултат на което се появява пътеписът му „Един варварин в Азия“ (1933). Следва пътуване до Уругвай и Буенос Айрес през 1936 г. за конгреса на Международния ПЕН клуб. Освен пътни бележки, обрисуващи реални преживявания, Мишо е автор и на пътеписи от въображаеми пътувания, най-известният от които е „Другаде“ (1948), на разкази в резултат на приемането на опиати, като мескалин („Жалко чудо“, 1956), канабис („Познание чрез бездните“, 1961) и ЛСД. Покрай опиатите Мишо преоткрива някогашното си увлечение по медицината и неколкократно присъства на представяния на пациенти в психиатрични клиники в няколко страни.

Интересът му към живописта и графичните изкуства, успоредно с писането, започва да се развива още от 1925 г., предимно в областта на акварела и графиката. Първата му изложба датира от 1937 г. Има подчертан интерес и към калиграфията. Сам илюстрира и редица свои произведения.

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.