Анри Мишо: „Животното бравояд“ - „Плюм“

ВИДЕНИЕ

Изведнъж сапунената вода, в която тя си миеше ръцете, се превърна в режещи кристали, в твърди игли и кръвта се оттече, както си знае, оставяйки жената да се оправя сама.

Не след дълго, както често се случва в този обзет от манията за почистване век, дойде един мъж, също с намерението да се умие, запретна високо ръкави, намаза ръката си с пенеста вода (този път беше истинска пяна) бавно, внимателно, но тъй като се почувства неудовлетворен, счупи ръката си на ръба на мивката с отривисто движение и започна да мие друга, по-дълга ръка, която му поникна веднага на мястото на първата; беше ръка, омекотена от по-гъст, по-копринен пух, но след като я насапуниса добре, почти с любов, той внезапно я изгледа свирепо и понеже изведнъж се почувства неудовлетворен, я счупи, „ха!“, още една поникна на мястото й, той счупи и нея, сетне следващата, после още една, след това още една (никога не беше удовлетворен) и така до седемнайсет – защото в ужаса си аз ги броях! Сетне изчезна с осемнайсетата, която предпочете да не мие и да използва такава, каквато е, за нуждите на деня.

ЖИВОТНОТО БРАВОЯД

В коридорите на хотела срещнах мъж, който се разхождаше с малко животно бравояд.

Слагаше животинчето на лакътя си, тогава то беше доволно и изяждаше бравата.

После отминаваше нататък, животното беше доволно и изяждаше друга брава. И така - няколко, и така - голямо количество. Мъжът се разхождаше като човек, чийто „дом“ се е разраснал значително. Щом отвореше някоя врата, за него започваше нов живот.

Но животинчето бе толкова гладно за брави, че скоро се наложи господарят му да излиза и да търси какво още да строши, така че рядко намираше отдих.

Не исках да се съюзявам с този човек, казах му, че ако нещо предпочитам в живота, то е да излизам. Той ме изгледа с празен поглед. Не бяхме на едно мнение, това е, иначе бих се съюзил с него. Харесваше ми, но не ми подхождаше.

Анри Мишо

НОЩТА НА ПРИТЕСНЕНИЯТА

В тази вселена има малко усмивки.
Движещият се в нея прави безкраен брой
срещи, които го раняват.
Там обаче не се умира.
Ако някой умре, всичко започва отначало.

Плуговете от бяла захар или от издувно стъкло, или от порцелан затрудняват движението.

Покривките от кисело мляко също, когато стигат до коленете.

Ако някой случайно падне в каца, дори дъното да е изчезнало и краката да са свободни, ходенето и движението са затруднени.

Ако вместо бъчви има павилиони (забавни за другите, да, но...), ходенето в тях е твърде уморително.

Свят, в който тротоарът е от гърбове на старици – също.

Сноповете от стъклени пръчици раняват – неизбежно е. Сноповете от стъкло раняват, сноповете от пищяли по-скоро плашат.

Стените от развалено месо, макар и доста дебели, се свличат и се издуват. Не може да се каже, че сред тях може да се живее, без от време на време да бъдат наблюдавани с крайчеца на окото.

Когато забележиш по ръката си тънки стоманени венички, това значително те смразява, дланта престава да бъде шепа и вече е подута от гной ризка, затрудняваш се, ръчните операции са сведени до най-необходимия минимум.

Кратерът, който зейва върху прекрасна буза при целуване, не е много очарователен. Прогнилата му дантела не е съблазнителна. Обръщаш се на друга страна.

Черните лимони са страшни за гледане. Трико от дъждовни червеи може и да дава топлина, но я дава за сметка на редица чувства.

Мъже, които падат, странично разрязани – парчета от мъже, тези големи отломки от кости и плът, – едва ли могат да бъдат партньори.

Главите, които вече са свързани с корема единствено чрез лиани – или сухи, или влажни, – кой още би си помислил да ги заприказва, да им говори интимно, тоест без задни мисли, естествено? А с цинкови устни каква нежност е все още възможна? И ако на бедните се подаряват сладкиши с компот от болтове, кой не би се похвалил, че е богат?

Когато маслото изгуби равновесие върху ножа, изведнъж нарасне и се стовари като каменна плоча, „пази си коленете!“.

А ето сега и октоподообразни тела във възглавницата!

А ако вратовръзката се превърне в течно лепило,

а окото – в сляпо, недостатъчно оперено пате, което първият студ ще убие,

а ако хлябът стане мечка и поиска своето, готов да убива,

а ако грабливите птици, които пожелаят да минат от единия край на небето в другия, заслепени от незнайно каква идея, решат да използват занапред като въздушен коридор твоето собствено тяло, уголемено като по чудо, като си проправят път през фибрите на плътните тъкани; с кривите си човки нанасят ненужни щети и ноктите на проклетите птици се оплитат непохватно в основните органи.

А ако, търсейки спасение в бягството, краката и кръстът ти се разцепят като стар хляб и всяко движение ги преломява все повече и повече, все повече и повече. Как ще се избавиш сега? Как ще се избавиш?

Илюстрация: Анри Мишо

Из книгата на Анри Мишò „Плюм“
Изд. Ерго 2022 
Преводач: Красимир Кавалджиев 
Редактор: Тодорка Минева 
Художник: Василена Георгиева 
Страници: 166 
Цена: 16 лв.

Публикува се със съдействоето на преводача и издателството.

Анри Мишо и "Плюм в Диаскоп

За „Плюм“

За корицата са използвани фрагменти от рисунка на Анри Мишò.

Сборникът „Плюм“, в който с най-голяма сила проличава основната тема в творчеството на Мишо – отказът от всекидневната реалност, – съдържа текстове в проза, стихотворения и две драми. В него проличава влиянието на постфройдистката традиция на психиатричните представи и несъзнателното писане от 20-те години на миналия век, както и известен натуралистичен „маниеризъм“ с наративни намигвания към болезненото и нарцистично клинично себеизследване ала Антонен Арто и със силно криптирани, трудно разбираеми препратки към личните преживявания на автора и към повлиялите го литературни произведения.

Основна част от този сборник, „Някой си Плюм“ – може би най-известната творба на Мишо, публикувана в първоначален вариант през 1930 г., – представя неправдоподобните, сюрреалистични приключения на един безволев и почти безплътен персонаж (името му буквално значи „перо“), който живее в неразбираем свят и се оставя да бъде носен от потока на независещи от него събития.

За Анри Мишò

Анри Мишò, Автопортрет

Анри Мишò (Намюр, 1899 – Париж, 1984) е френски поет, белетрист и художник от белгийски произход, намерил изява встрани от течението на сюрреализма. След като завършва йезуитския колеж „Сен Мишел“ в Брюксел, се насочва към медицината, но бързо я изоставя и се записва като юнга. През 1920/21 г. пътува с кораб по море. По същото време открива творчеството на Лотреамон и това откритие му дава първоначален творчески тласък. Следват поредица от кратки произведения, в които проличава вече множествеността на характерните за него стилове. От 1922 г. сътрудничи на белгийското авангардно списание „Зеленият диск“, а през 1923 г. ръководи специален негов брой, посветен на Зигмунд Фройд. След този период се установява в Париж. През 1929 г. посещава Еквадор и описва това пътешествие в книга със същото заглавие („Еквадор“, 1929). През 1930/31 г. пътува до Индия, Китай и Япония, в резултат на което се появява пътеписът му „Един варварин в Азия“ (1933). Следва пътуване до Уругвай и Буенос Айрес през 1936 г. за конгреса на Международния ПЕН клуб. Освен пътни бележки, обрисуващи реални преживявания, Мишо е автор и на пътеписи от въображаеми пътувания, най-известният от които е „Другаде“ (1948), на разкази в резултат на приемането на опиати, като мескалин („Жалко чудо“, 1956), канабис („Познание чрез бездните“, 1961) и ЛСД. Покрай опиатите Мишо преоткрива някогашното си увлечение по медицината и неколкократно присъства на представяния на пациенти в психиатрични клиники в няколко страни.

Интересът му към живописта и графичните изкуства, успоредно с писането, започва да се развива още от 1925 г., предимно в областта на акварела и графиката. Първата му изложба датира от 1937 г. Има подчертан интерес и към калиграфията. Сам илюстрира и редица свои произведения.

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.