Анри Мишо: „Раждане“ - „Плюм“

РАЖДАНЕ

Пон се роди от яйце, после се роди от риба треска и като се раждаше, я пръсна, после се роди от обувка, чрез деление – по-малката обувка наляво, а той надясно, после се роди от листо ревен и същевременно от лисица; двамата с лисицата се спогледаха за миг, после всеки офейка по своя път. После се роди от хлебарка, от око на лангуста, от гарафа; от морски лъв (излезе му от мустаците), от попова лъжичка (излезе й от задника), от кобила (излезе й от ноздрите), после проливаше сълзи в търсене на бозките, защото идваше на бял свят само за да бозае. После се роди от тромбон и тромбонът го храни тринайсет месеца, после бе отбит и поверен на пясъка, който се простираше навсякъде, защото беше пустиня. А само син на тромбон може да се храни в пустинята, сам с камилата. После се роди от жена и безкрайно се учуди, и като разсъждаваше на гръдта й, посукваше си, поплюваше незнайно какво; после забеляза, че тя е жена, макар никой никога да не му бе правил и най-малкия намек на тази тема; започваше да вдига глава съвсем сам, да я гледа с малко, проницателно око, но проницателността беше само проблясък, удивлението беше много по-голямо и предвид възрастта му най-голямо удоволствие все пак му доставяше да прави гъл-гъл-гъл и да се притиска в гръдта, прелестно стъкло, и да си посуква.

Роди се от зебра, роди се от свиня, роди се от препарирана маймуна – единият й крак закачен за фалшива кокосова палма, другият висящ, – излезе от нея, целият вмирисан на кълчища, и започна да реве и да свири в кабинета на препаратора, който се втурна към него с очевидното намерение да го препарира, но той му се изплъзна и се роди съвършено тихо от зародиш в буркан, излезе от главата му, огромна, гъбчеста, по-нежна от матка глава, в която си нагласяше нещата близо три седмици, после се роди с лекота от жива мишка, защото трябваше да бърза – препараторът бе надушил нещо; после се роди от снаряд, който се взриви във въздуха; после, понеже се чувстваше все така наблюдаван, намери начин да се роди от фрегата и прекара океана под перата си, после на първия срещнат остров се роди от първото срещнато същество и това бе костенурка, но докато растеше, забеляза, че е втулка на стар файтон, пренесен там от стари португалски колонизатори. Тогава се роди от крава, беше по-меко, после от гигантски гущер от Нова Гвинея, голям колкото магаре, после се роди за втори път от жена и при това мислеше за бъдещето, защото пак най-добре познаваше жените и с тях по-късно щеше да му бъде по-удобно, сега вече гледаше тази толкова нежна и пълна гръд и правеше малките сравнения, каквито му позволяваше вече богатият му опит.

ПЕСЕН ЗА СМЪРТТА

Съдбата, ширококрилата съдба погрешно ме отнесе заедно с другите към щастливата си страна и внезапно, наистина внезапно, както си дишах най-сетне честит, безкрайни малки фишеци в атмосферата ме взривиха, после отвсякъде изскочиха ножове и ме намушкаха, и аз паднах върху твърдата земя на моята родина, завинаги моя сега.

Съдбата, сламенокрилата съдба ме издигна за миг над тревоги и стенания и една група от хиляда членове, скрита благодарение на разсеяността ми в прахта на висока планина, група, създадена от памтивека за борба на живот и смърт, изведнъж се стовари върху нас като болид и аз отново паднах върху твърдата земя на моето минало – минало, завинаги настоящо сега.

И отново съдбата, съдбата със свежите чаршафи нежно ме пое, докато се усмихвах на всички край мен и раздавах всичко каквото притежавах, изведнъж, хванат от незнайно какво, идещо изотдолу и изотзад, изведнъж, като откачил се скрипец, се прекатурих, беше огромно салто, и паднах пак върху твърдата земя на моята орис – орис, завинаги моя сега.

И отново съдбата, съдбата с елейния език проми раните ми, съдбата, подобно на косъм, който вземаш и преплиташ със своите, ме пое и ме съедини неразривно със себе си и изведнъж, както вече тънех в радост, изведнъж Смъртта дойде и ми каза: „Време е. Ела“. Смъртта, завинаги Смъртта сега.

Илюстрация: Анри Мишо, Неозаглавена

Из книгата на Анри Мишò „Плюм“
Изд. Ерго 2022 
Преводач: Красимир Кавалджиев 
Редактор: Тодорка Минева 
Художник: Василена Георгиева 
Страници: 166 
Цена: 16 лв.

Публикува се със съдействоето на преводача и издателството.

Анри Мишо и "Плюм в Диаскоп

За „Плюм“

За корицата са използвани фрагменти от рисунка на Анри Мишò.

Сборникът „Плюм“, в който с най-голяма сила проличава основната тема в творчеството на Мишо – отказът от всекидневната реалност, – съдържа текстове в проза, стихотворения и две драми. В него проличава влиянието на постфройдистката традиция на психиатричните представи и несъзнателното писане от 20-те години на миналия век, както и известен натуралистичен „маниеризъм“ с наративни намигвания към болезненото и нарцистично клинично себеизследване ала Антонен Арто и със силно криптирани, трудно разбираеми препратки към личните преживявания на автора и към повлиялите го литературни произведения.

Основна част от този сборник, „Някой си Плюм“ – може би най-известната творба на Мишо, публикувана в първоначален вариант през 1930 г., – представя неправдоподобните, сюрреалистични приключения на един безволев и почти безплътен персонаж (името му буквално значи „перо“), който живее в неразбираем свят и се оставя да бъде носен от потока на независещи от него събития.

За Анри Мишò

Анри Мишò, Автопортрет

Анри Мишò (Намюр, 1899 – Париж, 1984) е френски поет, белетрист и художник от белгийски произход, намерил изява встрани от течението на сюрреализма. След като завършва йезуитския колеж „Сен Мишел“ в Брюксел, се насочва към медицината, но бързо я изоставя и се записва като юнга. През 1920/21 г. пътува с кораб по море. По същото време открива творчеството на Лотреамон и това откритие му дава първоначален творчески тласък. Следват поредица от кратки произведения, в които проличава вече множествеността на характерните за него стилове. От 1922 г. сътрудничи на белгийското авангардно списание „Зеленият диск“, а през 1923 г. ръководи специален негов брой, посветен на Зигмунд Фройд. След този период се установява в Париж. През 1929 г. посещава Еквадор и описва това пътешествие в книга със същото заглавие („Еквадор“, 1929). През 1930/31 г. пътува до Индия, Китай и Япония, в резултат на което се появява пътеписът му „Един варварин в Азия“ (1933). Следва пътуване до Уругвай и Буенос Айрес през 1936 г. за конгреса на Международния ПЕН клуб. Освен пътни бележки, обрисуващи реални преживявания, Мишо е автор и на пътеписи от въображаеми пътувания, най-известният от които е „Другаде“ (1948), на разкази в резултат на приемането на опиати, като мескалин („Жалко чудо“, 1956), канабис („Познание чрез бездните“, 1961) и ЛСД. Покрай опиатите Мишо преоткрива някогашното си увлечение по медицината и неколкократно присъства на представяния на пациенти в психиатрични клиники в няколко страни.

Интересът му към живописта и графичните изкуства, успоредно с писането, започва да се развива още от 1925 г., предимно в областта на акварела и графиката. Първата му изложба датира от 1937 г. Има подчертан интерес и към калиграфията. Сам илюстрира и редица свои произведения.

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.