Мариана Тодорова: Марин Георгиев – коренът се опознава в плодовете си

Той е сред най- интригуващите фигури в съвременната българска култура:  поет на българското село, ярък романтик и безкомпромисен публицист, прецизен преводач, сериозен издател. В началото на 1991 г. основава първото частно издание в областта на културата – „Литературен форум, ООД“. На 5 февруари 1992 г. е избран от общото събрание на съдружниците за управител на фирмата и директор на вестника и издателството, а от 2001 г. е и негов собственик.

Започва с поезия, от чиято позиция и досега не отстъпва: в предговора към първата му книга „Село“ (изд. „Народна младеж“, 1975) Здравко Петров вдига високо летвата за поетичен дебют, посочвайки дълбоката земна философия на персонажите в творбите на М. Георгиев – селяни, свързани с визиите за живота, земята, но и смъртта: „Още един човек от село си отиде.../И гробището ни расте. И селото ни се смалява./И сякаш чувстват живите рождения си ден като обида./И сякаш, че живот на село не е имало отдавна.../Камбаната, която чувахме насън, сега наяве бие. Тихо!/ Падат гарвани, снежни парцали, облаци падат от звънът ѝ ударени./Черни кърпи със вятъра хълмът високо, високо издига/и извиква плачът думи тъмни и стари: отдавна забравени.“

В стиховете на Марин Георгиев, както отбелязва Здр. Петров, а по-късно и Светлозар Игов, животът е разгледан като тайнство, но при силното присъствие на смъртта. Тук има „някакъв ритуал, който напомня почитта към гроба на дедите, култа към мъртвите“.

Втората му стихосбирка „Памет“, (също „Народна младеж“, 1979) е посрещната със спонтанни възторжени отзиви от изявени поети и критици. След седем години започва редовно и систематично отпечатване на стихосбирките му „От първо лице“ („Български писател“, 1986); „Показалец“( „Георги Бакалов“, Варна, 1986); „Доживяване“ („Фабер“, Велико Търново, 2011); „До тук“, събрани стихове („Слово“, Велико Търново, 2011); Към стиховете му проявяват интерес и чужди издателства: „Se Isten, se ördög“(„Ни Бог, ни дявол“) „Napkút Kiadó“, Budapest, 2015; „Valaki figyel“ („Някой винаги гледа“ – избрана проза и поезия), „Magyar Naplo“, Budapest 2019.

Мариана Тодорова: "Иконичността на думите" кн. I и кн. II

Марин Георгиев, въпреки трудния си бит и нестандартни творчески търсения, никога не е бил пренебрегван от критическата гилдия, поради характера си на поет и публицист – безпощаден в принципите си и последователен в поведението си. Това го сближава особено със Светлозар Игов, на когото той посвещава като полемист най-добрите си страници, свързани с преследването на Игов по време на тоталитаризма („Записки на слугата“, 1991 и „Отворена книга“, личен роман, 2011).

От този период са и най-аналитичните литературно-критически статии за неговото творчество: „Поезията на Марин Георгиев – от „Търновската вълна“ до националната представителност“ от Антония Велкова-Гайдаржиева (първа публикация в Електронно списание LiterNet, 27.11.2013, № 11 (168) и др.

Осемдесетте години са силни за поета, той издава повече от 10 книги, поезия за възрастни, и за деца, с подчертан персоналистичен и романтичен стил, което личи и в семантиката на заглавията: „От първо лице“ (1986); „Показалец“ (1986); „Доживяване“ (2011); „До тук“ (2011). Вдъхновени и цветни стихове за деца, отпечатани в книгите: „От игла до конец“ (1984); „С Петър и Марина у дома и в детската градина“ (1986); „Скарали се две петлета“ (1988); „Числа от букви“ (1994) и др. Негови стихове са превеждани в антологии на английски, унгарски, македонски финландски, словашки, гръцки, румънски, албански и др.

В своите „ранни мемоари“, озаглавени „Записки на слугата“, издадени веднага след 10 ноември 1989 г. от Университетското издателство „Св. Климент Охридски“, М. Георгиев прави безпощаден разрез на нравите в писателската, журналистическата и издателската гилдия по времето на тоталитаризма. Бурните реакции в положителен аспект в литературните среди стимулират Университетското издателство и то добавя в своя актив още две книги на публициста: „Крах на митологията“, литературно-критически статии (1994) и „Здравей, разбойнико“ (1995).

Но най-силен в дългосрочен аспект отзвук предизвика книгата му „Третият разстрел“ („роман-разследване“; Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“ и изд. „Литературен форум“, 1993). Самото послание в заглавието центрира вниманието, поради дълбокото търсене на историческата истина за един от най-талантливите български поети – Вапцаров. Внушението на документалното изследване на Марин Георгиев е, че Никола Вапцаров е „разстрелян от своите“. Изразът е метафоричен, но съдържанието на книгата е дълбоко реалистично поради многото убедителни документални факти. Разкрита е трагичната съдба на поета Вапцаров, убедителни са доводите, които сочат „употребата“ на таланта му по политически причини. Проф. Розалия Ликова незабавно призовава: за Вапцаров да се пише „без клишета“. И това е фактически първото признание за приноса на такива документални, публицистични книги като тази на М. Георгиев – за да има исторически и обективни истини за сложните процеси в развоя на българската литература през вековете (в. „Литературен форум“, бр. 32, 1993).

Това, което е разказал Марин Георгиев, е ярка публицистика, написана с голямо уважение от Поет към Поета, където той споделя: „Когато прочетох делото на Вапцаров, излязох прегърбен. Сигурно бях остарял с 20 години. Можете ли да си представите срещата на човек, който като всички българи е героизирал Вапцаров, а се оказа, че той е пета колона, агент на НКВД. Поради наивност ли, поради нещо друго ли?... Като изчетох това, бях поразен. Оказа се, че реалността няма нищо общо с това, което знам. Порази ме как Вапцаров, който е талантлив човек, може да служи на тези човекоядци?! В „Зора“ например е имало публикации, които описват какво представлява съветският режим, и Вапцаров би трябвало да ги познава. Това даже е в минус за неговата хуманистична насоченост като творец. Само не мога да си обясня кога е вербуван.“

Цялата морална и човешка отговорност, която авторът на „Третият разстрел“ е трябвало да понесе на плещите си, е доказвана повече от 28 години от излизане на книгата на М. Георгиев. Но все още го преследват безпочвени обвинения (наричан е „некрофил“ за това че си е позволил да „рови“ в миналото на мъртвия поет), като че ли може да има други мотиви извън търсенето на убедителни исторически факти за трагическата съдба на най-големия след Ботев поет на България - Вапцаров. Срещу Марин Георгиев са отправяни обидни квалификации, непристойни за неговите врагове, които трудно можем да наречем опоненти в този случай. Сложността на полемиките намира своето логично отражение в съдържателното интервю на Добринка Корчева с Марин Георгиев през 2019 г.:

(…)

— Моята версия е следната. И Цвятко Радойнов, и Антон Иванов са били интербригадисти. Били са от НКВД, които са екзекутори в Испания. Какво прави екзекуторите другарят Сталин? Или ги ликвидира, или ги праща в Сибир. Но за нашите хора е измислил трети вариант. Да създадат „пета колона“ в България. И като прочетох книгата на Цола Драгойчева „Повелята на дълга“, стигнах до извода, че присъдата им е била прочетена в Москва, а ги пращат тук да бъде изпълнена. Трагедията на Вапцаров е, че и левите писатели не са го броели за писател. И се мъчех да си обясня защо се е хванал с цялата тази работа. Ами той в нищо не е успял. Затова казвам, че е бил „аутсайдер“, извън класацията.

 Нито в професията си е успял, нито в брака си, нито в литературата.

 А нали трябва да се докаже пред себе си с нещо? И е станал конспиратор. Това може би е бил и неговият шанс, защото е придало допълнителни качества на неговата поезия. Самите комунисти, върхушката, когато взимат властта, продължават да не го признават, но вече по една друга причина.

– И коя е тя?

– Причината е, че той е дал показания. Това те го наричат „предателство“. Но ми приписаха на мен, че го наричам „предател“. Аз никъде в книгата си не казвам това. Пиша, че е направил пълни и доброволни самопризнания и казвам, че някои дори го наричат за това „предател“. И тези „някои“ са комунистите. Младен Исаев например страшно е ненавиждал Вапцаров заради това.

– Цялата прокомунистическа гилдия го е смятала за предател.

– Понеже не се е държал както трябва пред съда. И това е причината да не го афишират като поет. Но след 9 септември 1944 г. народът го издига. И тогава другарите се сещат, че биха могли втори път да го употребят за свои цели, след като вече веднъж са го употребили за конспирация. Значи, щом го харесват, дайте да го канонизираме. И за 10-годишнината от разстрела – това не съм го написал в книгата си, има решение колко училища, колко улици, колко читалища, колко кина да бъдат прекръстени на „Никола Вапцаров“, колко бронз да се задели от държавния резерв за значки с лика на поета, кои писатели и от кои страни да бъдат поканени за честванията, колко пари да бъдат отпуснати, на какви езици да бъде преведен... Знаете ли кой е подписал това решение? Тодор Живков, който тогава още не е голям лидер.

(…)

– Каква е била ролята на съпругата Бойка Вапцарова в тази конспирация?

– Много малко неща имаше документирани за нея. Но аз от това малко усетих, че нещо между тях е куцало. Това са спомените, написани след 9 септември 1944 г. Затова моята глава за Бойка се казва „Лисица по Великден“. И там съм се опитал от малкото факти, от сламките, да стигна до някакъв извод. Повече не съм написал, защото не работя със слухове и смятам, че това не е морално“ - интервю на Добринка Корчева с Марин Георгиев  (https://blitz.bg/article/10495).

След първото си посещение в Унгария през 1982 г. поетът споделя с възторг: „Унгария – моята единствена достижима Европа от осемдесетте години!“. Така той стана автор на забележителната книга „Венчан до живот – моята унгарска Европа“, 2017. Оттогава той публикува много стихове и поеми за българското село, ненадминати по художественост в цялата българско поезия.

А през 2023 се появи забележителната му книга с публицистика „Камъчета под езика“.

Марин Георгиев е удостоен с редица български и международни отличия. Той е първият носител на наградата Теодор Траянов в Пазарджик (2012) (заедно с Валери Станков), получава почетния знак на Великотърновския университет (2016). През 2001 е удостоен с държавното отличие на Унгарската република за изключителни заслуги в популяризирането и представянето на унгарската култура – Про Култура Хунгарика, а през 2016 – с Ордена на Президента на Унгария. През 2018 в Будапеща му е връчена Международната литературна награда Паметна сабя „Балинт Балаши“ за заслуги към унгарската литература, а през 2019 става първият чуждестранен носител на наградата за поезия на Фондация Йожеф Уташи.

Представата ми за Марин Георгиев: мъжка фигура, над угарите надвесена – като в църковна тишина. А като обобщение: за творчеството на Марин Георгиев е от особено значение тази негова метафора: „И най-подир се опознава коренът/ във плодовете си.“

Из книгата на Мариана Тодорова "Иконичността на думите в съвременната българска поезия", изд. Карима М, 2023

Мариана Тодорова в Диаскоп

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

    Българска култура, комикси, художници, изкуство

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.