Радостина А. Ангелова: "Думите са ножица, която реже усмивки..."

В рубриката "Малки жанрове"

Тротоар

Животът ù е низ от тротоарни плочки – сиви, с издълбани квадрати, очукани по ръбовете. Може да посочи плочката, на която падна и си ожули коляното точно когато майка ù беше обещала да я вземе със себе си, стига да облече рокля и да е без рани по краката. Ето я и плочката на Матей, който я изпрати до дома от онова кино и за пръв път усети вкуса на чужд език в устата си. Малко след нея е плочката на мъжа ù, там го прегази камионетката на пияния Стоил. По-нататък е плочката, от която дъщеря ù метна булчинския си букет, а до нея е онази, от която пък нейната дъщеря се метна на една кола и замина.

Цялото пространство пред къщата има своя история. За една плочка обаче жената на пейката нищо не казва, само се усмихва. Ето така.

Пу-пу

Да сте виждали синьогривестия папуняк? Да сте виждали…? Да сте…?

Да?

Въпросите на любителите орнитолози стряскат редките, но все пак миролюбиви обитатели на горите около селцето. Новината е обходила баирите наоколо – птицата вероятно се е отделила от ятото си на път за Африка. Така жадуваното „пу-пу” обаче не се чува отникъде… Разказите за събитието от изключително значение за местния, районния и областния клубове на орнитолозите обикалят поляните и драките, кръчмата и пасбищата, пощенския клон, класа по балет и достига дори до ушите на трите монахини в манастира на двадесет и седем километра от селото.

Накрая капналият от тичане след орнитолозите ден записва резултата в дневника си:

• група скарани мъже и жени, които не могат да се разберат кой точно е пуснал глупавия слух за рядката птица;
• посечен пръст на дървар, стреснат от блуждаещи сенки в иначе безлюдната гора;
• провален секс на поляната с ягодите между Ейдриън и Лори, поради наближаването на орнитолозите;
• неизпратена спешна телеграма за годишнина от сватба заради разсейване на пощенската служителка, която слуша историята за чудатата птица;
• кратко и неефективно сбиване в кръчмата между двама мъже от групата на любителите на птици.

Днешният ден затваря дневника и се приготвя да спи с надежда утрешният ден да се справи по-добре от него.

А синьогривестият папуняк в мрака се обажда: пу-пу, да не му е уроки!

Седемнадесетият

Думите на Ник на раздяла са ножица, с която реже усмивката на вечно лъчезарната Флоранс. По пода падат малки слънца, които побеляват до слънчеви зайчета и се разбягват навън по моравата. Часовникът на стената показва, че са изминали часове, но паяжината край очите ù има вид на плетена с години.

„Купувам молив, който рисува усмивки…”

Точно седемнадесет мъже прочитат обявата на вечно тъжната Флоранс във вестника и шестнадесет от тях повдигат рамене. Седемнадесетият изважда от дървената кутия с инструменти ъгловат молив, който жена му никога не му позволи да използва върху каменното ù лице. Следван от няколко слънчеви зайчета и кукувица, загубила стенния си часовник, седемнадесетият застава пред вратата на Флоранс и натиска звънеца.

Радостина А. Ангелова в "Диаскоп": "Енрик"

Другите за нея: "Имаго" - "Думи в полет"

илюстрация: Георги Чепилев

редактор: Христина Мирчева