Невена Борисова: Никога в този живот

Никога в този живот

Странно е — 
гледаш снимки на отдавнашни приятели, 
не ти изглеждат остарели, а някак, 
прокашляш се — мъртви. 
Това уморено изражение — 
някога бе победоносно, 
този ум например можеше
да промени света. 

Все пак, убедена съм — 
душата им все още трепти, 
щом зърне пурпура на залез или 
разперени криле на птица. 

Иска ми се да кажа на всички, 
или поне — на онези с добри сърца — 
не тъгувайте за
погребаните 
мечти, 
близки,
за неосъщественото си Аз, 
за изгубеното здраве, 
и така нататък. 

Не тъгувайте, 
защото 
никога в този живот
означава

скоро 

в някой следващ.

Пътуване на Юг

Здравето му изисквало пътуване на Юг, 
казали на Чехов по някое време, 
не било нито твърде рано, нито късно, 
вече бил болен, и може би все още имало
надежда за изцеление, бяла като остатъка 
от белия дроб. 

Колко от нас, ако не и всички, 
да, точно така, всички, стоят на жиците,
незнайно защо, докато есента пастта си
надига и бавно поглъща жици, облаци, ветрове. 
И бурята вдига ръка, замита останалото
под вратата на някой езически бог. 

Същевременно, чудо, повдигаме се
и макар че едва, сгърчваме криле и политаме, но 
по пътя ветровете ронят пера
и слънцето топи кухите им нежни стебла. 

Впрочем, ти разглеждал ли си перо?
Самото описание е поезия, 
и докато птиците се разтапят в жегата на зимата, 
си заслужава да се взрем 
във структурата на перото. 

На пръв поглед нищо особено, но 
всъщност е въздушна раковина — 
има външна част, и вътрешна. 
Има покривни пера — по крилете, 
кормилни — по опашката, 
пухови, меки, те са под покривните. 

Относно края на това стихотворение, 
той може да е много неща, но предимно, 
нека бъде напомняне —
колко е нужно самата идея за Юг да се оформя
в съзнанието на птицата, 
да крепнат перата, да предчувства вятър
перушината. 
Накрая топлината на идеята 
ще обгърне птицата като странен пух,

ще й даде вятър, вода и някакви слънчеви точки, 
прилични на трохи.  Така спасява хората — 
само някои, само до един момент. 
А после се изморява и го изпълва 
почти безразличие.

Илюстрация за Диаскоп: @Георги Чепилев

Невена Борисова

Невена Борисова е родена в гр. Велико Търново, живее в София. Автор на две стихосбирки - “Бавни портрети” (2008) и “Времетраене” (2016). Интересува се от творческия процес, както и от творческата личност като екзистенциални феномени. Преминала е през различни обучения на Thomson Reuters Foundation за социално отговорна журналистика, като успоредно с основната си работа е журналист на свободна практика.

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.