БОРИС РОКАНОВ: ФОНЕТИЧНО УПРАЖНЕНИЕ ЗА ЛЮБОВТА, ИЛИ ВЕЛИКОЛЕПНО СТИХОТВОРЕНИЕ ЗА СЕВИЛСКИЯ БРЪСНАР И НЕГОВАТА МИЛА ЛЕЛЯ
20.11.2013
Защо, когато казвам бръснене,
ми се привиждат музиканти?
Румен Денев
Не знам какво се случва напоследък,
но хората много обичат да се убиват и да палят чуждото благополучие.
1.
Ще започна да говоря празни приказки
и ще се опиянявам от изкуството на лявата ръка,
която търси дясната,
ще преведа поезията през кръстовището на Сточна гара,
през булеварда при 4-ти километър,
през Хисарлъка и ще спрем на “Ангел Кънчев”5 в Кюстендил.
Милата Поезия пак е овдовяла,
но гласът и все така е силен, очите все така са бистри,
онези там с лопатите работят, а ние с нея в леглото правим чудеса,
(вдовица, обаче нашата вдовица)
или нашето време срещу тяхното време,
или тяхното сбъркано време срещу нашето весело време.
Той е грозно погрознял,
тя е все така дръжлива.
2.
Севилския бръснар е едно съсухрено старче,
и съвсем естествено е, че леля му отдавна е умряла,
но му се привижда вечер като млада –
той е бебето, което търси млякото на своята леля,
дори когато бръсне нощите и дните, той се носи като призрачен Сизиф
с десет километра оглупяла пяна
със сто и две изваяни крачета,
а над тях, каква осанка,
колко еротично днес се е изтегнала Луната –
да вземеш нещо, да събориш чаша, да убиеш осем часа,
да се претърколиш,
тези сладки стари грейки,
днес продават чудеса:
И още търся нейната любов,
която тя не знае къде е скрила, заспа и я остави някъде,
под възглавницата сигурно е любовта.
Какво да кажа за недоучилите майки, за техните бащи и майки,
за великолепните череши, за нисичката красота?
Днес ми се говори за мойте златни дъщери, за великолепните момичета
на тати.
(Намерих нейната любов забравена в една пазарска чанта,
подържах я в ръце,
после върнах я обратно в портмонето.)
3.
Те отказаха хляба и цигарите, за пиенето да не говорим, не пият вода,
обичат да пият ирландско уиски, или мислят, че обичат ирландско уиски,
затова не пият нищо, много скъпо го продават в магазините,уискито.
Оказа се, че може и без пиене, както се оказва напоследък,
че е възможно и без любовта.
добрата стара Англия, както изтърси един стар рокаджия от Поморие,
още става за това и онова,
отлежала, но добра на вкус,
(това го пиша само заради логиката на стихотворението –
аз не харесвам остарели жени).
Нещо е имало между тях, между стария рокаджия и старата Англия,
сигурен съм,
но нещото не е секс в никакъв случаи,
може би са яли качамак и са слушали блус, или подобни дивотии.
Сега уча английски, преподава ми един също толкова стар наркоман завършил Руската,
това е почти същото като идеята да поживея два-три месеца в Истанбул
за да поупражнявам английския.
Така.
Май че стихотворението трябва да завърши така.