Страховитата история на Едуард Гори за опасност и промяна

Автор: Елън Врана

"Появи се преди седемнайсет години и до днес не е показало намерение да си тръгне." Е.Г.

Превод от английски език: Юлияна Тодорова

През 1962 г. водачът на кинематографичния сюрреализъм Луис Бунюел заснема мрачно комичния филм „Ангел унищожител“ – за гостите на една вечеря, които не могат да си тръгнат от къщата след нея. Или по-скоро, не си тръгват. След един-два дни, сцената се изражда във варварска лудост. Въпреки това, никога не разбираме защо отказват да си тръгнат. Нищо не се споменава, нито обсъжда: те просто остават. Бунюел се заиграва с този психологически въпрос без отговор: Защо не си тръгват?

Едуард Гори

Сюрреализмът, макар и с намерението да е естетически ирационален, като всяко изкуство е метод на изразяване. Развива се в ирационален свят, където убиват поети и изгарят библиотеки и всичко се случва, докато управляват фашисти (истинска хаотична система). В този контекст се намества една невидима, паралитична сила, която задържа гостите на една вечеря.

По-малко от десет години преди шедьовъра на Бунюел, американският художник Едуард Гори (22.02.1925 – 15.04.2000) илюстрира недълго но страховито стихотворение със заглавие „Съмнителният гост“, в което има същата снобска вечеря, голяма къща и заплашителна хаотична закана под формата на бегло познато, но странно същество, което идва и не желае да си тръгне. Нещо повече, обитателите на къщата не се и опитват да го накарат да си тръгне.

Когато отвориха вратата след позвъняването в оная безумна зимна вечер, не очакваха никого – и не видяха никого.

След това видяха нещо, застанало върху една урна. Видът му доста ги смути.

Гори не е сюрреалист, но метафората му за хора, парализирани от страх и промяна се равнява на тази на Бунюел. От какво се страхуват тези хора? Защо не си тръгват или, в случая на Гори, защо не карат Госта да си тръгне? Никога не става ясно, но можем да предположим, че се случва, за да се предпази баланса на една система, в която те съществуват. Да напуснат вечерята, да си тръгнат от къщата (или да унищожат госта), означава да изоставят непосредствения комфорт на привилегированото си съществуване заради нещо непознато. Освен че комфортът им пропада, все пак…

Изведнъж то скочи долу и се затича към салона, където избра да застане с нос към стената.

Присъедини се към тях на закуска и после изяде всичкия сироп и препечените филийки, както и част от чинията.

Изтръгна фунията на новия грамофон и нямаше начин да го убедят да я остави.

Показа, че много му харесва да гледа канелюри и да отпаря подметките на бели еспадрили.

Понякога късаше цели глави от книги или килваше картините върху кукичките им навсякъде из стаята.

От време на време изчезваше от салона с часове, но, за съжаление, го откриваха настанен в супника.

Вземаше си предмети, които му харесваха и си ги запазваше, като ги пускаше в езерцето.

 „Съмнителният гост“ е кратка творба, но и е една от ранните на Гори, създадена през 1957 г. Да, игрива е, но също и страховита. Илюстраторът е известен с защрихованите си сенки: точно там се заражда ужасът. Непознатото се намеква, но никога не се показва. То е толкова плашещо, че Гостът никога не го заставят да си тръгне.

Появи се преди седемнайсет години и до днес не е показало намерение да си тръгне.

Компонентите, изобразени в тези илюстрации, подсказват, че Гори може би всъщност е имал английски произход и възпитание (бил е нюйоркчанин). От десет години живея в Англия и тук съществува една постоянна тъма, от която не можеш да избягаш: във влажните ъгли, мизерното минало, плътните завеси, ниската дъга на слънцето, неунищожимата арогантност на класите. Най-известното артистично сътрудничество на Гори е да направи отново оригиналните илюстрации на фантастичната поема на Т. С. Елиът, вдъхновена от котките, „Популярна книга за котките от стария Опосум“. Гори превръща прекрасните въображаеми герои на Елиът в отличаващи се емблеми на класите, от неподчиняващите се на никаква власт лудории на Мистър Маккавити до арогантния и гламав Бастъфър Джоунс. Лесно е да се разбере защо Гори е искал да подсили героите, които са интересни, сложни и емблематични като Госта.

Заглавно изображение: Ангелът унищожител (1962) на Бунюел. Снимки от The Ronald Grant Cinema Archive.

Прочети в оригинал

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.