Тихомира Панайотова: Сърцето се завръща у дома

Тук, в райската градина на детството, ние отново чуваме родилния вик на майка ни, облизваме засъхналата по устата ни лютеница, събираме орехи и опитомяваме змии. В тази градина едно момиче става жена, непрестанно потъва и изплува като кораб. Кораб, помнещ, че който играе на Господ, е невъзможно да потъне. Аз пък знам, че който пише със сърцето си, не може да не отведе читателите си „горе“. Тихомира прави именно това: помага ни да докоснем небето.

Рене Карабаш

Извисяване

Откакто пропаднах
между коленете ти
пълзя все нагоре
по дъсчените стълби
и червеите дълбаят
в тази посока

Зад мен остава
лепкавият мирис на мазето
пружините на леглото
още вибрират
дюлята се разлага
в мазните ракиени чаши

Пълзя нагоре
черната ти коса е изгрев
а гръбнакът – стълба
към собственото ми бесило

Обич за смет

В началото на зимата
полудяхме един към друг

В края на лятото
свикнахме с лудостите си
кървавите макове
на възбудата
изсъхнаха, посивяха
орониха се на прах

В средата на есента
ще го хвърля в очите ти
ще изкихаш обичам те

Следващата година
ще го сметем
под килима на сърцата си

Не от пръв поглед

Един до друг
под дюлята разцъфнала
си спомнят дядото и бабата

Когато той със горски мъх
по скулите
препречил пътя ù надвечер
когато тя извърнала глава
ръцете му не знаели
да дърпат плитките ù
или да ги галят скришом

Когато той – планински катерач
катерил пет години планината
до еделвайса в нейното сърце

Стихотворенията са от дебютната стихосбирка на Тихомира Панайотова
"Сърцето се завръща у дома"
ИК Жанет 45, 2023
Редактор: Рене Карабаш и Аксиния Михайлова
Оформление: Иво Рафаилов
Брой страници: 64
Цена: 13 лв.


Публикува се със съдействието на автора и издателството.

Тихомира Панайотова

Родена съм 1986 г. в гр. Пловдив, израснала — в тракийското село Маноле, живяла — в Тюбинген и Берлин, Германия. Завърших компютърна лингвистика, социология и политически науки в последните два града. Освен поезия, през годините съм писала есета и статии на социално-политически теми към различни медии на фондацията Конрад Аденауер и немския парламент (където съм била стипендиантка). Последните ми публикации преди дебютната стихосбирка са в пловдивското списание нула32.

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.