Юлияна Тодорова: "Новогодишно гурме"

Коледен архив на Диаскоп: Доброто трябва да се припомня!     

          Има мадами, дето не пипват черпак и влизат в кухните си само за да консумират нещо, направено от чужди ръце. Бая жени готвят всеки ден, понякога повече от един път и може би не им представлява трудност. Обаче доста съпруги/партньорки и майки го намират за ужасно задължение: да се чудиш какво отново да сложиш в тенджерата, кога пак да се понесеш към супера и да ръснеш едни пари за неизменните хранителни продукти!

          Весела беше от жените, които готвеха с удоволствие и манджите винаги ù се получаваха. Навремето беше завършила техникум по обществено хранене, но това нямаше нищо общо със запазената ù марка – страст към необичайни рецепти и голямо вихрене над котлоните, когато беше на кеф. Имаше нередки моменти, когато направо избухваше с невероятни комбинации от вкусове и цветове, и понеже понякога пускаше във Фейсбук снимки на фантастичните си гозби, приятелките ù редовно оставаха захласнати от поредния шедьовър. Със сигурност тези нейни произведения причиняваха спиране на дъха у завистливките.

         От няколко години Весела живееше сама и за поредната Нова година без дъщеря си нямаше вече никакво намерение да харчи грешни пари за нескопосни празнични вечери с компания в заведение. Реши да покани двама приятели и да ги смае с гурме вечеря. А и винаги беше удоволствие да размишлява подробно какво да приготви, затова с часове прелистваше готварските книги, които колекционираше; напоследък прекарваше дълго време в изчитане на рецепти и в мрежата, като си представяше как би съчетала вкусовете на изброените съставки. Въображението ù ги заменяше с други, хрумнали ù спонтанно и толкова се увличаше в комбинациите, че не усещаше как минава времето. За новогодишното гурме ù се прииска да приготви нещо по-така - ястия с изискани продукти, които човек купува рядко, защото са скъпи; но пък в малки количества можеше да си го позволи.

         В квартала знаеха как внимателно подбира зеленчуците, преценява какво е месото, пресни ли са плодовете...  Обичаше да си говори свойски с продавачите и понеже беше забавен и прям човек, те с радост ù продаваха най-добрата стока. А тя обожаваше плодове и сякаш никога не можеше да им се насити. Приятелките ù завиждаха на късмета да пътува по света, а тя доволно ги омавайше с подробности за екзотичните вкусове, които бе опитвала. С наслада разказваше за плодове, чиито имена дори не бяха чували. В дома ù винаги имаше неизчерпаеми запаси и когато някой дойдеше на гости, приготвеше хубав чай и винаги го сервираше с плод - тогава разговорът вървеше най-добре, а тя си беше сладкодумка. Понякога  се случваше гостите да се застъпват, спонтанно се образуваха нови компанийки на чай, плодове и неизменните очарователни лакърдии, с които ги забавляваше. Това я зареждаше с хубави емоции, а когато се преситеше и почувстваше нужда да остане насаме с мислите си, хлопваше мандалото и пренареждаше приоритетите.

         Неповторимо и без конкуренция се оказа едно стилно дамско парти за Осми март, на което сервира голямо плато от ягоди, хубав чай и ядки. Беше поканила само две близки приятелки, които хлъцнаха от удоволствие само като видяха украсената ниска маса, ягодовата феерия и нежните финтифлюшки на Весела. Чаените лъжички даже бяха снабдени със срамежливи кокетни малки розички.

         В последния ден на отиващата си година Весела изми зелената салата, избрана от любимия ù продавач, смеси я с пресен бейби спанак и направи чипс от пушен бекон. Защо пък да не добави и едни сини сливи? Много дръзко! Стори ù се, че вкусовете първо ще се сборичкат, но пък ако джъзне сливките в чисто масло и добави съвсем малко сол и мед, сигурно ще стане приказка! Как само ще се ококорят гостите! Едва ли някога са яли подобно нещо. Пък и посред зима свежото зелено на салатата със спанака и тъмносиньото от сливите ще си паснат превъзходно! В края на краищата, да ти е вкусно, след като цветовете са нахранили очите, е част от висшата кулинария. Успя да приготви и примамливо вкусни палачинки от тиквички на плоча; сервира ги като плато, по средата с изкушаващо глинено гърненце с млечен гръцки сос цацики – разкошотия!

         Предната седмица един добър приятел ù беше подарил скъп трюфел. Що нещо изчете, докато реши какво да го прави... Накрая си измисли комбинация от няколко рецепти и го приготви на олио. Точно както пишеше, миризмата му не беше от най-приятните, но пък друго си е да сервираш гурме с добавка от олио от бял трюфел за салатите! Представи си как добре ще изглежда, сервирано в прозрачен малък съд на стилно украсената новогодишна трапеза – класа!

         Наряза четири скъпи круши на филийки и им приготви нежна марината от червено вино и балсамико. Жълтите им корички се овлажниха и поеха аромата на виното. Остави ги да престоят точно толкова, та да омекнат достатъчно и да се превърнат в замислените канапенца. Подреди ги в голяма плоска чиния от жълто стъкло, върху тях постави червени кръгчета цвекло, мацна по лъжица заквасена сметана, ръсна съвсем малко орехови ядки и добави печени тиквени семки. Цялата тая прелест довърши с два стръка мащерка, за която не беше съвсем сигурна, че пасва, но кой мастър-шеф не рискува, за да впечатли гостите си?!

         Всичко беше готово за посрещането на новата година. Както обикновено, масата се получи превъзходно – пред всеки комплект прибори стоеше свещичка на стилна поставка в червено, зелено и златно; салфетките пасваха изрядно, а в просторния хол се носеше приятно тиха празнична мелодия. Много беше доволна от себе си: готвенето беше донесло обичайното спокойствие и умиротворение в душата ù, забрави за някои малки тревоги от предния ден и се настрои да празнува новата година.

         Появи се Миро, Цвета щеше да дойде по-късно. Докато той оправяше кабелите по преместения в трапезарията телевизор, тя огледа стройната му снага и нещо пак я погъделичка отвътре. Младостта му крешеще да бъде забелязана. Как да не оцениш издължените крака, тялото - изпълнило точно колкото трябва модерната Т-шъртка, силните, но не груби ръце, заякнали от ежедневен физически труд. Миро работеше на открито в малък екип работници, които поставяха покриви и Весела се възхищаваше на трудолюбието и дисциплинираността на младия мъж. Дали пък тая вечер да не му покаже малко повече от благоразположението си към него? Малко флирт, невинни закачки и блясък в погледа нямаше да навредят на никого.

         Пристигна и Цвета. Още с влизането не можа да сдържи възклицанието си при вида на красивата маса – пищност и пир за очите! Цвета не беше от запалените домакини, но можеше да оцени всичко това и винаги имаше похвала за уменията и въображението, които Весела притежаваше. Щракнаха няколко снимки на новогодишната трапеза и се отдадоха на вкусотиите. Цвета започна с неизменната вода с джинджифил – приятелката ù я приготвяше ежедневно и тя си умираше да я иска всеки път, когато се отбиваше за малко.

         За основно ястие в гурме вечерята Весела сервира свинско с кашу, оваляно в ленено семе; към него беше приготвила два вида дип: пикантен с малко чесън и друг от сушени домати и пармезан. Гостите направо хлъцнаха от удоволствие! Качествената водка и доброто вино влизаха чудесно с гурмето на Весела и макар че не пиеше алкохол, тя се отпусна още повече при вида на доволните си приятели и разговорът потръгна лек и непринуден. Флиртуваше свободно с Миро, а дали от хубавата храна и напитки или от приятната атмосфера, той откликваше на задявките ù. Въобще не му дремеше, че Цвета го вижда за първи път. Харесваше Весела от години и винаги се вслушваше в ценните съвети, които му даваше от позицията на жена с опит и безброй интересни преживявания.

         По едно време разговорът се завъртя около поредния сезон на безкрайните телевизионни шоута за готвене. Поне три се конкурираха за зрителската аудитория, но вече бяха започнали да се изтъркват – качеството им падаше, а зрителят се чудеше откъде, по дяволите, сценаристите изнамират такива образи, дето мрат да се излагат на екрана с непохватно поведение и нелицеприятен изглед.

- Аз изобщо спрях да ги гледам. – разочарована се обади Цвета.

- Пускам от време на време, - отвърна Весела – ама нали не ги следя и губя интригата в надпреварата. Най ми е интересно, когато някой опитва нещо завъртяно. Тръпна да видя как ще му се получи!

- Абе ти що не се пробваш да участваш в някое такова риалити?

- Като нищо ще ги отвееш с твоите кулинарни изпълнения! – намеси се Миро.

- Изобщо нямам нужда от такива изпълнения. И без това вече се изчерпват. Тъкмо вчера зърнах как в книжарницата на ъгъла са изтъпанили сума скъпи книги с готварска тематика - разни национални кухни с примамливи снимки на кориците от красиви дестинации. Ама кой изобщо в България може да си позволи да си ги купи? Толкова са скъпи! Все едно предлагат пастите на Мария-Антоанета, като няма евтин хляб...

         Неусетно дойде време за шампанското и новогодишната наздравица. Настроението си личеше по веселите погледи и усмихнатите лица. Ето това обичаше Весела – хората в дома ù да се чувстват обгрижени и посрещнати с отворено сърце. Така се усещаше най-добре и в мир с цялата вселена. Донесе десерта в невисоки чаши с широки дъна. Най-отдолу кафенееше слой от натрошени бисквити „Орео“ под яркооранжев пласт от райска ябълка, над него изцедено кисело мляко – леко и ефирно като чувството, с което започваше новата ù година.

         Половин час след това Цвета заяви, че вече е прекалено уморена от дългия ден и си тръгна, доволна от превкусното гурме и лежерната вечер. Миро и Весела осъмнаха заедно - първият ден на януари е толкова подходящо време за ново начало.

Илюстрация: © Георги Чепилев 

Първа публикация: 21.12.21

Юлияна Тодорова в Диаскоп

Коледен брой на Диаскоп 01-31 декември 2023

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.