Иглика Дионисиева: Рецепта за коледни сладки

Какво ни е необходимо:

— Маса, на която ще правим сладките;

— Продукти за сладки според каквото се иска в избрана от нас рецепта;

— Телефон или фотоапарат, с който ще заснемаме процеса на приготвянето и крайния резултат;

— Готварска печка с работеща фурна;

— Телефон или компютър с интернет, на който периодично да качваме направените снимки, да ги постваме в социалните мрежи и да събираме лайкове.

Начин на приготвяне:

Първо. Разчистваме масата, на която ще забъркаме съставките и ще разточваме тестото. Със сигурност от седмица – две насам не ни е и минавало през ум да разтребим и да забършем тая важна кухненска мебел. Че то колко банкети един след друг минаха, на човек не му остава време да си види къщата, то не че и по празниците се свъртаме вкъщи де... Сега е моментът да разчистим, като започнем от омекналите и мухлясващи мандарини и да теглим после отгоре една гъба с какъвто дезинфекционен препарат намерим в шкафа и да завършим с избърсване със сух парцал. Не за друго, ами след малко като метнем на масата тестото за сладките, да не попие миризмата на прелялата от чашата бира, петното от лепкавото греяно вино и най-вече на недоядената скумрия плакия от Никулден.

Второ. Строяваме продуктите за сладките на масата, изваждаме голямата купа и миксера, слагаме престилка на еленчета и се залавяме за работа. Слагаме в купата яйца, захар, брашно и каквото още пише в рецептата и пускаме миксера. Да, обаче докато се върти миксерът, е добре да поразвъртим и задника, за да подгреем на сто процента, както се казва. Затова пускаме и телевизора на музикалния канал и гледаме клиповете да предразполагат не към блусове и сълзи, а към раздвижване. Обаче в никакъв случай не трябва да пускаме канал Планета! Че там на всяко изпълнение на живо викат: „Хайде всички ръцете горе!”. А ние какви сладки ще направим, ако си вдигнем и си държим ръцете горе?... Да не забравяме целта на занятието все пак.

            Значи, пуснали сме миксера, той се върти, пуснали сме си музика, и тялото ни се върти и подскачаме около миксера. Така докато тестото придобие вид на мека и неоформена топка, тогава спираме електроуреда, сипваме купчинка брашно на масата и пльокваме тестото отгоре.

Трето. Омесваме и разточваме тестото до необходимата дебелина и големина на кръга.

Четвърто. Изваждаме формичките за сладки и започваме да режем фигурки.

            И тук вече е моментът да си измием ръцете и да грабнем уреда за снимане. И – щрак-щрак!

Пето. Подреждаме суровите фигурки в тава и отново ги снимаме.

Шесто. Намазваме фигурките в тавата с яйце, поръсваме ги със захар, със сусам, с мак или с каквото друго се сетите.

            Грабваме пак снимачната техника и правим десетина снимки под различен ъгъл, от по-близо, от по-далеч, с коледна чаша, с чаша вино, с канелени пръчици отстрани, с гордо ухилената ни глава над тях.

Седмо. Слагаме сладките да се пекат и бързаме да седнем на компютъра, за да качим снимките и да споделим коледното си настроение с приятели.

Щом пуснем снимките в любимата социална мрежа, започват да валят лайкове и коментари, а ние се чувстваме като мастъра на коледните сладки и в следващия час – час и нещо и през ум не ни минава да се отлепим от компютъра.

Осмо. В един момент помирисваме нещо не добро, сещаме се за сладките и търчим към фурната да ги извадим. Изваждаме напълно почерняла тава, с черни спечени фигурки по нея, които не могат да се отлепят и да бъдат изстъргани по никакъв начин.

Девето. Отнасяме овъглената тава в банята, та като изстине да я занесем в контейнера.

Десето. Повтаряме процедурите от първа до шеста, като изваждаме нова тава, в която нареждаме втората партида сурови фигурки.

Единайсто. Снимаме и тези сладки и публикуваме в нета нови снимки от сладкарския процес. На въпроса какво е станало с предишните сладки, вкусни ли са били и т.н. отговаряме, че апетитната им миризма се е разнесла из целия вход, от първия до осмия етаж включително, и за да не измъчваме съседите и да ги предпазим от пощянка, веднага сме им раздали  още топлите сладки.

            Така си говорим за коледната доброта, за наздравици и чудеса с виртуалните приятели още час и половина, но накрая рязко прекъсваме, защото трябва да станем да отворим прозореца, за да излезе димът, носещ се откъм кухнята. После бягаме да извадим още една тава с овъглени сладки.

Дванайсто. Повтаряме процедурите от първа до шеста, като този път сипваме в купата каквито продукти са ни останали, защото докато направим две тави сладки вече буквално сме изгорили не калории, а десетина яйца и киселото мляко, дето трябваше да ни стигнат и за майонеза, почти цял пакет захар, кило и нещо брашно, мазнина, която инак ползваме цял месец, и всичките ванилии, сусам и мак, които бяхме взели специално за сладките. Бухаме в тестото повече канела и всичката останала захар, та ако не стане тази смес както трябва, да бие на канела и да не личи много.

            Подреждаме  суровите фигурки в каквито чисти тавички  са ни останали. Слагаме ги във фурната и печем.  Този път, ако компютърът е лаптоп, забърсваме бързо кухненската маса и го пренасяме на нея. Сядаме там, като гледаме да сме на една ръка разстояние от фурната.

            Изпичаме сладките без да ги изгорим и ги изваждаме от фурната. Тези обаче не са се надули. Пробваме една – освен, че е много твърда и чупи зъби, не е и особено вкусна.

            Сядаме на масата с готовите коледни сладки пред нас. Не ги снимаме – защото нито са намазани с яйце, нито са поръсени с нещо. Питаме се дали имаме поне пудра захар да ги поръсим, но вече сме така уморени от трите тура бъркане, месене и рязане на сладки, че не ни се рови в шкафа за пудра захар.

            Междувременно от публикуваните преди това снимки всички са разбрали какви виртуози сме на коледните сладки и вече валят молби за дегустация, за подаръчета във вид на пакетчета с коледни сладки или пък за гостуване на кафе и коледни сладки. И си мислим как тези корави сладки може би ще стават за преглъщане, ако се топят в кафето. И задължително трябва да се поднесат и с алкохол. С алкохол!... Сипваме си едно малко, дванайсетгодишно... Перфектното питие за случая. Има и по-стари, различни са и са много, но отлежалите са най-добри, като това. То ни отваря един широк хоризонт, към зелени островни страни, към малцове и торфове, към течността в чашата, която пречупва светлината така, че полето на изгубената битка с коледните печива се превръща във винтидж история с карамелена глазура.

Иглика Дионисиева в Диаскоп

Коледен брой на Диаскоп 01-31 декември 2023

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.