Айше Рубева: „Роман за името“ на Людмила Миндова – един по-различен прочит

                Опирайки се на похватите на постмодернизма, Людмила Миндова в своя роман разкрива цялостната хуманитарна, и не само, представа за обществото, за човека в контекста на хедонистично-консуматорския модел на света. Без да заключвам текста в границите на определено литературно течение, мога да кажа, че писателката успява да изпълни замисъла си, а именно да покаже реалния социален и политически крах в ХХ в. в България.

                Контекстуалният диалог между управляващи и народ напомня на библейското разделение на света на добро и зло. Избягвайки клишираните определения, Людмила Миндова дава свое виждане за този дуализъм, на който се опира човешкото съществуване. Като извадка от документален филм са описаните съдби на семействата – представители на различните етнически групи в България. Официалната политическа власт, която налага своята т.нар. биополитика над народа си в различни исторически моменти, се явява не като стожер, а по-скоро като дисциплиниращ и изискващ пасивно робско мълчание суверен.

                Писателката, като част от неподчинилите се на една нехуманна система, чрез героите си представя хроника на неподчинението, неприемането на абсолютистките режими на фашизма и комунизма. Режими, за които човекът е само биологичен елемент. Животът и смъртта не са подвластни на Божията милост или на биологичната форма на живот, а са част от статистически данни, обслужващи политиките и интересите им.

                Едно от най-ценните качества на романа е утвърждаването на човека и човешкото в една система, където е преустановено действието на закона. За фашизма и комунизма неприемането и опитите за унищожение на даден етнос и определени хора е само повод за реализиране на свръхамбициите на елита за контрол над населението. По време на фашизма с лагерите на смъртта се постави края на националната държава. Тоталитарният комунистически режим разшири нацистката идея и превърна държавата в концентрационен лагер, където се установи нов вид власт – „Аз решавам кой ще живее и кой ще умре!“.

Людмила Миндова: Чудото на прошката (интервю за "Роман за името")

                „Роман за името“ е емоционален разказ за хора, успели да запазят самоличността си и да оставят следи след себе си. Л. Миндова, вървейки по тези следи, събира съдбите им, картотекира ги, защото случилото се не бива да бъде забравено и още по-страшно - да бъде неглижирано. Паметта на народа очертава границите на развитие на управленската власт. Когато политическият елит е безпаметен, тогава човечеството повтаря грешките си.

                Писателката залага в текста доста явни и скрити знаци, които читателят трябва да открие и изследва. В този смисъл, четящият не трябва да заеме пасивна роля, а да има активна позиция и да направи свой прочит на оставените в историята следи.

                Друга основна тема, която още самото заглавие на творбата подставя е темата за името на човека. Името е символ на идентичност, родова принадлежност и загубата или смяната му е гибелна. Безименният човек е безродовият, ненамиращият покой. Темата за името е вплетено в текста и се проявява на различни нива. Л. Миндова създава много контекстови синоними на „името“, чрез които обогатява езика на романа и в същото време засилва символната натовареност.

                Утвърждаването и извисяването на Аза в името на свободната воля за самоопределяне по етнос, религия, пол е една от високите каузи на авторката като романист. В този смисъл още заглавието е смислово и знаково натоварено и засилва очакванията у читателя.

                „Роман за името“, според мен, повдигна и зададе много въпроси, които би трябвало да бъдат подложени на задълбочен дебат от цялото ни общество. Дебат, който за съжаление не се случи досега, защото по-удобно е да се мълчи. „Преклонена глава сабя не я сече“ е унижаващо човешкото достойнство поведение. Единствено отстояването на антонимата на тази поговорка, би върнала конструктивния дебат и диалог, от които имаме отчайваща нужда като нация.

Айше Рубева в Диаскоп

"Роман за името" в Диаскоп

Людмила Миндова в Диаскоп

Коледен брой на Диаскоп 01-31 декември 2023

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

    Българска култура, комикси, художници, изкуство

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.