СТЪПКИ ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ: „ДЪРВО ЙЕСЕЕВО”

Преди иконописта да премине към светски жанр, се установява един кратък период на промеждутъчен жанр. Най-характерен образец за този промеждутъчен жанр е „Родословния”, който принадлежи на символико-алегоричния раздел, но съществува и самостоятелно. Своеобразно родословно дърво е изографията на празника „Рождество Христово”.

Бележитият атонски зограф Дионисий, написал прочуто ръководство за иконописците, описва по лаконичен начин „Дърво Йесеево”:

„Праведния Йесей спи. Изпод неговите рамене излизат три ствола с клонки. Двата по-малки се завиват около него, третият - големият, расте нагоре. В клонестите кръгове се виждат еврейските царе от Давид до Христос. Пръв е Давид с арфа, а по-горе е Соломон със затворена книга. Още по-горе са царете в установения ред със скрижали в ръце, а на върха – Рождество Христово. От двете страни на Рождеството – пророци с пророчески слова.”

Иконата „Дърво Йесеево” представлява лежащ на земята Йесей – основател на рода на св. пророк и цар Давид, от него започва известното Йесеево дърво. Из гърдите на Йесей се разраства родословното дърво с изображение на предците на Христа в медальони. „Дърво Йесеево” е символично наименование на родословието на Иисуса Христа.

При царските икони в иконостаса, централната икона на Христос е обградена с икона на св. Богородица с Младенеца (свързана с Новия Завет), и с икона на св. Йоан Предтеча (свързан със Стария Завет). Така е изразена идеята, че Христос е обединяващо звено между двата завета, между две фази в човешката история. Същата идея се развива и в някои иконостасни фризове. Става  дума за така наречената лозница, която е специфична редакция на темата „Корен Йесеев или Дърво Йесеево”. От легналата в центъра фигура на Йесей излиза и тръгва в две посоки лозово стебло, сред което са разположени медальони с изображения на предците на Христос.

Родословните разклонения покриват обширната повърхност в тези изографии по различен начин и освен чрез растително разчленяване на повърхноастта се срещат още: механично - на Изток (напр. в Атонската лавра) и в Западното изкуство - линейно разчленяване. В църквата „Рождество Христово” – Арбанаси, Йесеевото дърво вие гранките си в богат спирален ритъм и затваря в овали образите, като ги подчинява на богата, ритмична орнаментална композиция. Спиралните отрязъци на гранките са схема, върху която са разработени варианти на палметни клони. Създателят на това ярко и внушително стенописно решение (1635-1637 г.) е използвал орнамента като организиращо начало на своята творба. От легналата спяща фигура на Йесей върху целия фон са гранките на Йесеево дърво. Те се вият в сложен спирален ритъм, затварят в извивките си фигурите на библейски царе, антични философи, ангели и пророци.

С изображенията на античните мислители в „Дърво Йесеево” се задава въпрос към зрителя: "До сега на земята са се родили милиярди човеци, но има ли друга личност освен Иисус Христос, която да са очаквали народите?"

А кога Иисус Христос е станал син Давидов, син Авраамов, т.е. кога и къде се е родил, се узнава от останалата част на изображението. Узнава се, че когато жадният копнеж на човечеството към един освободител вече се е издигал до небето, тогава е настъпило сбъдването на тия времена.

Преданието за една ценна стенопис на тази тема у нас казва: в миналото един от игумените на Бачковския манастир страдал от това, че по време на храна монасите виждали пред себе си не славянска писменост и разпоредил да замажат стенопистта „Дърво Йесеево” с вар. Но така игумена направил нещо като консервация – под варта се запазила живописта, която щяла да загине от кухненските изпарения и влагата, идваща от реката. На входа на трапезарията, където е стенописта има надпис който учи, че човек не трябва да се стреми към материално изобилие, защото все пак ще умре.

В „Православен комикс”, в броя за „Рождество Христово", отпечатан през 2009г. във впечатляващ тираж за български комикс в днешно време - 80 000 екз.,  има оригинално заглавно решение с ликове на пророци и царе в медальони, повлияно от „Дърво Йесеево”.

Много поучително е да се разгледат творби на тази иконография от различни региони. Срещат се и в комикс изкуството подобни разграничавания - кадри с растителни очертания и кадри с линейни очертания.

Автор: Георги Чепилев