Мариана Тодорова: Димитър Горсов – поет на трагизма

Ювелирна изработка на фразите. Няма досадна дума, няма фраза, чийто ритъм да не е съвършен. Такъв е профилът на  Димитър Горсов  (29 ян.1939 – 1 дек.2023).
Неизкушен е от друг жанр, освен поезията, това са книгите му : "Като дъх и ласка" (1971), "Всичко на света" (1975), "Крехка вечност" (1981), "Черните бардове" (1994), "Мигове като градини" (2000), "Кафез за феникси" (2001), "Ранени притежания" (2003), "Ронливи повеи" (2004), "С лице в мравуняка" (2006), "Праг" (2007). Избрано (2015) „Мелодия в залеза“ (2019).

Толкова майсторско боравене с думите срещаме при поетите, дебютирали в литературата през 70-те години на миналия век. Това е тяхното оръжие, това е тяхното съкровище. И толкова плътно създадена атмосфера, че като спреш да четеш, трудно ще се отдалечиш от нея. Не на всекиго ще се хареса обаче този силен драматизъм, толкова меланхолия не се понася  приятно от всекиго.

***
Избродих живота си, гледах,
и всичко видях:
видях как в безжалостен впряг плаче конят с прогнили копита,
видях как съчувствено съхнат тревите след всеки стон в мазните кланици,
видях как пред мрака сияйните облаци, морни от път, коленичат,
видях как в зли нощи и в поглед безумен небето прикътва звездите си,
видях как моретата в буря засмукват блестящите кораби,
видях как под зимните вихри изопва иглици настръхнали хвойната,
видях как от жажда сред сухи мочурища вечните гущери рухват,
видях как в трънаците птицата слита и с писъци търси гнездото си,
видях как за къшей хляб ровят в смърдящи бунища стариците,
видях как брат брата убива и всички за род и родина нехаят,
видях как димят след продажен съд в диви разстрели дулата,
видях как ботушите в кървища жвакат, и майките в черна скръб всичко проклинат,
видях в гадни храчки достойния, в слава - мизерникът,
видях храм без бог, власт без чест, свят без срам и не искам,
не искам,
не искам дори и насън
да повторя живота си.

***
Нямаше ни, а горяха вече зверски небесата...
В дрямката на ембрионите ни северният вятър
късаше камшици; от луна до ирис
мълнии играха; и с кървящи стъпки
времето свещените неща прегази...

В песен на грабливи птици, в смях на самодиви
под луните тайните ни с огън от коприва
като знаци от завети на една към друга древност
ни грозяха и ни впримчваха, додето
времето свещените неща прегази...

Аз вървях и слушах, и не чувах нищо
от това, което чувах; и бях сляп като ослица,
чийто гръб към кръста Бога е отнесъл,
без да вярва в обещания ни рай, където
времето свещените неща прегази...

Зъзнещ пъкъл са днес всички болки в кръг от грачещи сирени;
скритите бездомници са гной под язвите на мрака;
коленичилите стискат в длани въздух от молитвите;
ново име търсят за страха си спящите, но вече
времето свещените неща прегази...

И макар че мъртвият живот за мен е цвете,
бликнало в зениците на зли орисници, аз диря
в храста шипков словото, в което дрипавее
и гори душата, без звезда, откакто
времето свещените неща прегази.

Стиховете му са ключ към възможната за изричане тайнственост на Любовта,  Смъртта, Вечността... Изящен език на изразяване, който само един сюрреалистичен художник може да изобрази с четката и безграничността на въображението си.

Той го прави нежно и красиво, друг път жестоко черно и докато се усетим, потъваме в измеренията на светове, където Божественото, Илюзиите и Реалният свят раждат вълшебно тъжната си плът, която е толкова възможно човешка.  

Димитър Горсов, "Мелодия в залеза", изд. "Карина М" 2019 г.

Мариана Тодорова в Диаскоп

Коледен брой на Диаскоп 01-31 декември 2023

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.