Надежда Г. Тодорова: Circulus vitiosus на девиантната реалност. „Уроците на Блага“ на режисьора Стефан Командарев

„Уроците на Блага“, режисьор Стефан  Командарев, България/Германия, 2023

Филмът „Уроците на Блага“(2023) на режисьора Ст. Командарев опредметява двете страни на една реалност – историческата действителност на прехода в нейните социални измерения и личностните деформации на хората, живеещи в тази действителност. Сюжетът е фокусиран върху съдбата и решенията, които е принудена да вземе пенсионираната учителка Блага (Ели Скорчева), но филмовият разказ се простира и обхваща и психологическите механизми на тъмната страна на човешката личност. Пулсът на престъплението. Образът на главната героиня тук носи дълбок аристократизъм, крехкост на рефлексията и многозначност на символа, които не винаги и не във всяка филмова творба могат да се превърнат в екранни модели на човешката природа.

Отделните епизоди са изоморфни на преживяванията на героинята в ежедневното битие, където доминира материалната конкретност на средата. Единичният факт в живота на обикновения човек е само един от многото, от влудяваща монотонна поредица от факти, в която се оказва, че единичното/личното е също толкова фундаментално и наситено, колкото и общото/типичното. Обществото и ситуациите доминират поведението на героинята и нейната мотивация. Действията й от един момент нататък се срастват с обстоятелствата и средата. Образът на Блага е изграден около динамична вътрешна опозиция. Той балансира между желанието да скрива престъпните актове, които извършва, и невъзможността за това. Актрисата върви по ръба на едновременността на случванията с феноменален финес  -  не само показва извършването на престъпния акт, но се стреми и да го крие. Мотивите на персонажа й никога не са насочени само в една посока. Съществуват и срещуположни мотиви, което допълнително усложнява ролята на Ели Скорчева, с която тя се справя брилянтно. Поведението й на екрана е съвкупност от противоположни/амбивалентни придихания. То не е еднозначно, изпълнено е с вътрешно раздвоение, съмнения и колебания, съзнателни ментални анализи и несъзнавани механизми, едновременно рационално и ирационално. Всяка физическа и/или душевна промяна става постепенно и последователно. Телефонният разговор с измамника поставя началото на промяната за героинята, но тя не се случва нито изведнъж, нито бързо. Драматургията допуска условно ускорение на тези процеси. Блага все пак решава да действа и да се включи в престъпната схема. Погрешните ходове следват един след друг и тя среща по пътя си все повече проблеми, които внасят в екранния образ допълнителни значения. Дори бива нападната от потърпевш при изпълнение на задачата си, но успява да се измъкне. Нито едно от действията й обаче не води до изход от положението, а отваря нова, още по-изострена драматична ситуация. Появяват се непредвидени обстоятелства, които постепенно стесняват периметъра й на действие, градират и изграждат напрегнатия драматургичен ход на историята.

В началото на филмовия разказ структурата следва принципа „и-и“, т.е. полагат се един до друг актове от един и същ семантичен порядък. След което киноструктурата минава на следващото равнище – „или-или“. Този принцип се появява в момента на избор и предполага изострена до крайност ситуация. Блага вече трябва да направи решителна стъпка, която затвърждава новото битие на героинята и подсказва промените, настъпили в нейната същност. Тя е заставена да се изправи пред самата себе си, тъй като се е сблъскала с жестоката истина на действителността, която я изважда от привичното й, обикновено съществуване. Узнава тайни за себе си и света, които до този момент е пренебрегвала.

Повествованието се концентрира върху едно съдбовно начупване на всекидневната рутина, което неизбежно води след себе си последствия, които граничат с гротеска. Гротеска, изплувала от ужаса на посткомунистическата действителност, упадъка на обществените ценности и душевното уродство. С-чупване на реалността в безвремието на прехода – политически, социален и духовен.

Режисьорският подход е особено безкомпромисен при комплексното осмисляне на творбата. Специфичният маниер на разказване и вложените значения в кинопосланията се открояват осезаемо именно в избора на актуалната тема и цялостната конструкция на филма. Въздействащи са ярките отношения между изразните елементи, силните връзки между отделните композиционни компоненти, чистите очертания на идейните визуални пластове.

Филмът „говори“ на особен език, борави с мрежа от елементи, функциониращи в структурата на колективния спомен; със система от политически и социалнозначими знаци, зададени от и закодирани в близкото минало. Авторите на филма се облягат на бинарни времеви опозиции – образът на героинята преди и след преломния момент/точката на пречупване. Блага – бивша учителка, която дава частни уроци на чужденка и Блага – престъпник по неволя, притисната от обстоятелствата. Двете страни на една монета. Бялата и Черната идентичност на личността, попаднала в капана на живота. Това не са двама души, а един и същ човек в две лица, които представят и представляват неразрешимо противоречие. Мощен вътрешен конфликт, който преминава и на друго, външно ниво – в поведението на персонажа. Особен тип раздвоение, от динамиката на което се поражда структурно-смисловото напрежение на екранната творба и служи като импулс за развитието на фабулата.

Стефан Командарев по червения килим с артистичния директор на Festa del Cinema di Roma - Paola Malanga. Снимки: Krassimir Ivanoff

Поради атрофиралата от абсурдност действителност, в която битува героинята, „развръзка“ няма и не може да има. Предложеният финал е логичен, но целенасочено липсва завършеността на точката. За подобна история краят не съществува. Това е само една от безкрайното множество истории в една трагична мултивселена. Персонажът се явява сянка или образ, зазидан в една non sens реалност, без посока или изход, без положителен потенциал, вариации и възможности. Безпомощност, но и сляпа решителност, готовност за извършване на криминален акт на всяка цена. Многоточието на Уроборос: затворен, омагьосан кръг, подобен на древния символ на безкрайното и неумолимо време – змията, захапала опашката си. Circulus vitiosus на престъпното съществуване. Една човешка драма, вградена в тотален абсурд, унищожаващ мисълта и емоциите. Отнето е не само правото на свободен избор, но и на всякакъв избор изобщо.

Филмът е забележителен със своята стегната кинематографична постройка, разкриваща богат житейски материал и борави еднакво добре и със структурирането (и пре-структурирането!) на визуалния текст, и с изобразително-вербалните възможности на кинообектите. Напрегнат екранен ритъм, който успява да удържи и насочи зрителското внимание, да завихри мисълта и емоциите около главната идея. Изящно, ненатрапчиво преливане от единично-конкретното, от изобразяване на обектно-субектните кодове - в разгръщане на разнопосочни трансцендентни взаимовръзки и отношения, а оттам и разширяване на символиката и полисемантичния обхват на посланията. Рационалната аналитична структура на повествованието не е в разрез с чувствителността и наситената емоционална окраска на преживяванията. Напротив, те взаимно се допълват и обогатяват.

Авторите на филма очертават с безпощадна конкретика един катастрофален есхатологичен* спектър, в който съвременният свят – индивидуално човешкия и колективно-обществения – се е отклонил от изначалния порядък, от изконната хармония. Те повеждат потресаващ не диалог, а своеобразен метафоричен и метаекзистенциален трилог, който протича успоредно. От една страна, със създадените от тях самите персонажи на екрана, от друга, с неизбежната зрителска идентификация и от трета – със самите себе си. Трилог, който е зареден с тъга и отричане пред абсурда на реалността, но и с емпатия, хуманизъм и безусловна любов към човека.

--------

*есхатологичната проблематика е свързана с историите за края на света и човечеството, унищожението и самоунищожението, задгробния живот и т.н.

41 Фестивал на българския игрален филм Златна Роза 2023

Режисьор и съсценарист: Стефан Командарев
Сценарий: Симеон Венциславов
Артистичен състав: Ели Скорчева, Ивайло Христов, Розалия Абгарян, Стефан Денолюбов, 
Иван Бърнев и Герасим Георгиев - Геро
Времетраене: 114 мин.

Заглавна снимка: 57 издание на Международен филмов фестивал Карлови Вари. Филмът "Уроците на Блага" на Стефан Командарев е отличен с три приза. Ели Скорчева получава Голямата награда "Кристален глобус" за ролята й във филма.

Надежда  Г. Тодорова (Нели Лишковска) в Диаскоп

Коледен брой на Диаскоп 01-31 декември 2023

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

Българска култура, комикси, художници, изкуство

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.